Безтекстовите книги (наричани още Silent Books или Picture Books without Words) са специален жанр в детската литература, при който цялото повествование се предава единствено чрез визуален език - илюстрации, последователност от изображения, цвят и композиция.
Макар на пръв поглед да изглеждат просто като "картинки без думи" и да липсва готов авторов текст, те променят изцяло ролята на читателя - книгата изисква активно "разчитане" на визуалните знаци. На всяка страница се случват десетки микросюжети едновременно, а героите преминават от страница в страница, запазвайки своята логика и сюжетна линия
Тъй като няма фиксиран текст, при всяко разглеждане приказката може да се разказва по нов начин, а детето търси думи, за да опише действията, предметите и емоциите на героите. Читателят сам прави връзката между причина и следствие и се учи на визуална грамотост - учи децата да забелязват детайли, да анализират пространствени връзки, изражения на лицата и светлосенки. И най-важното - детето има възможност самò да вгражда своите преживявания, чувства и фантазия в героите, да създаде приказка.
Корените на жанра се проследяват векове назад, преди изобщо да съществува понятието "детска литература" - към северният ренесансов майстор Питер Брьогел Стария, който създава платна като "Детски игри" и "Фламандски пословици", изпълнени с десетки микросюжети, развиващи се едновременно на едно платно. През 1968 г. германският илюстратор Али Митгуч издава книгата "Наоколо в моя град", която се смята за официалния основоположник на съвременния жанр. Митгуч премахва изцяло текста и използва птичи поглед, за да покаже ежедневния градски живот.
На българския пазар вече може да се намери ефектната поредица за улица "Черешова", в която авторката Ротраут Сузане Бернер създава конкретни персонажи със свои навици, професии и отношения, а самата улица "Черешова" и градчето Вимлинген не са просто декор, а действащо лице и социален модел. Тук няма "главни" и "второстепенни" събития, загубването на една шапка е изобразено със същата тежест, както и откриването на културния център.
Авторката споделя, че е искала да изобрази улица, каквато днес почти липсва в модерните градове - пространство, пригодено за хората, а не само за автомобилите, безопасно, пешеходно, с богата растителност, топли тонове и място за срещи, където съседите наистина се познават и си общуват. Улица, която живее и се променя заедно с героите. Историята, разказана на страниците на книжката, е съвкупност от малки, но важни житейски епизоди. Децата не възприемат пространството глобално, а локално, обяснява тя, поради това на улица Черешова не се случват "големи световни събития", а ежедневни микроистории.
Съвсем наскоро излезе поредната малка книжка от поредицата: "Нощ на улица "Черешова", в която хора и животинки спят спокойно. Е, поне някои от тях - други са излезли навън и се включват във вълнуващи събития като среднощно четене в библиотеката, преследване на крадец и празник в парка.
"Моята цел не е да създавам фалшива идилия, а да предложа свят, който е "добър" и подкрепящ. Адресатите са деца на възраст между 1,5 и 4 години, които все още не могат да четат. На тази възраст не виждам смисъл от показването на драматични проблеми или излишни плашещи конфликти. В нощната книга например има обир, но той е разумен детайл, който се разплита бързо и леко", споделя тя.
"За мен този жанр всъщност е доста непривичен. В моята 40-годишна кариера стилът ми винаги е бил много по-свободен и лаконичен. При този тип книги обаче заложих на ясен, контролиран контур. Честно казано, беше ми много трудно, докато ги рисувах - процесът беше изключително изтощителен, защото изискваше огромна прецизност и проучване на детайла (например как точно изглежда един багер). Всичко трябваше да обслужва една основна цел: ясната читаемост за децата", признава още Бернер.
До момента изд. Колибри е представило у нас "Зима на улица "Черешова", "Пролет на улица "Черешова", "Есен на улица "Черешова" , "Вкъщи на улица "Черешова" и "Лято на улица "Черешова".
