Името на Люба Халева през последните години се превърна в синоним на създател на качествени корици на книги. Отличителният й стил на рисуване със сигурност е привличал вниманието ви, ако сте обикаляли наскоро по книжарници, включително в търсене на детски книги.
Самата Люба не обича да ограничава илюстрациите си в стереотипи като „типично детски“ и „типично за възрастни“. Уточнява, че книгите за деца, по които е работила, са общо седем, на фона на безкрайно много книги за възрастни.
Сред детските книги, оживени от нейната ръка, е станалата вече класическа приказка „Меко казано“ от Валери Петров. Именно Светльо и Приятеля му Куче са героите, създадени от Люба , които са избрани за лица на павилиона Bulgarian Books for Kids на Международния панаир на детската книга в Болоня, организиран от Асоциация „Култура и книжовност“.
Илюстрация на Люба Халева към „Меко казано“, aвтор: Валери Петров, (2018)
Биография:
Люба Халева живее и работи в България като художничка на свободна практика. Авторка на илюстрации за детски книги и преводна литература за възрастни, дизайнерка на стотици корици за художествена литература. Завършва Национална художествена академия, София, със специалност „Плакат“.
Нейната корица за „Лолита“ на Владимир Набоков печели първа награда в конкурса на Venus Febriculosa. Носителка на престижните награди „Христо Г. Данов“, 2015 и 2019 г. и „Златна четка“, 2020. През 2016 и 2017 година двете части на „Весел гъделичкащ смях“ по текстовете на Маргарит Минков печелят наградата „Златен лъв“ и са включени в каталога White Ravens на библиотеката в Мюнхен. През 2023 г. е сред участниците, включени в изложбата, посветена на 100-годишнината от рождението на Итало Калвино на Панаира на детската книга в Болоня, а през 2024 година е номинирана за мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.
Люба Халева е един от 19-те български илюстратори, селектирани за изложбата „Подир думите“ – фокус на националното ни представяне с павилиона Bulgarian Books for Kids на Международния панаир на детската книга в Болоня, организирано от Асоциация „Култура и книжовност“.
Илюстрация на Люба Халева към „Меко казано“, aвтор: Валери Петров, (2018)
От дете обичам красивите книги. Помня, бях болна, с температура и много отпаднала, но така се развълнувах, когато майка ми донесе „Приключенията на Пинокио“ вкъщи, че светнах и се излекувах на мига. Не съм предполагала, че ще се занимавам с оформление на книги.
По отношение на вдъхновяващите артисти ситуацията е изменчива, влияе се от промяната на моя вкус и търсения, постоянна величина е вдъхновението на хората, с които работя. Когато са насреща, много лесно се увличам.
Има доста добри български илюстратори, особено млади – и тук, и в чужбина, на които се възхищавам и следя работата им с интерес.
Много са. Интересни са ми най-вече дизайнерите на корици. Благодарение на социалните мрежи е много интересно, че може да се проследи в реално време процеса им на работа и начина, по който мислят.
При тези обстоятелства ролята на корицата става още по-важна, а читателите на материални книги още по-взискателни. Книгата се превръща и в обект, който носи и естетическа наслада. Тя е духовен продукт, но в същото време и стока, която издателствата трябва да продадат. С развитието на технологиите, полиграфията стана още един способ за привличане на вниманието. Книгите са облечени с все по-бляскави, дръзки и хващащи окото корици, и това е чудесно, но когато е самоцелно, си личи и свежда книгата до красив аксесоар.
Кадър от подготовката за изложбата „Подир думите“
Тя не е просто източник на информация. Съприкосновението с книгата, четенето ѝ, ни въздейства на много нива и все още не е измислен друг начин, който да замени това преживяване.
Ако не съм уверена, че искам да взема дадена книга, качеството на корицата може да наклони везните в отрицателна посока, но ако ми е важно да я имам, корицата няма значение.
Тази, която ще ме накара да посегна към книга на автор, за когото нищо не знам. За дизайнерите вероятно е книга, която ще ги изкуши заради самото оформление. Извън чисто естетическото възприятие – перфектна е, когато е налице концептуалната връзка между текст и образ. И ако може – да изглежда направена с радост и лекота.
Книгите на пазара изглеждат все по-добре, затова ми е трудно да посоча конкретен ужасен пример, но неглижирането на корицата, обикновено подсказва, че книгата не е обгрижена и на други нива, не само като оформление.
Трябва ми времева дистанция, но има такива, които като погледна след година-две, се поздравявам. Но то е малко отстранено одобрение, защото с всяка книга всичко започва отначало, визуализирам нов свят и опитът не ми помага особено. Обичам си книгите, които са били причина да направя някакви мои лични графични открития, когато съм опитала по нов начин да се изразя и той е бил сполучлив, в хармония с текста.
Илюстрация на Люба Халева към „Весел гъделичкащ смях. Част II“, автор: Маргарит Минков (2017 г.)
Би трябвало да има, традиционно подходът следва да е различен. Но почти всеки път, когато съм работила по издание за деца, съм имала притеснение, че илюстрациите ми не са достатъчно „детски“ и обратното – чудила съм се дали илюстрациите ми за възрастни не изглеждат твърде инфантилни. Но във времето, в което живеем, всичко може и стереотипите отдавна са прескочени. Ако това е начин да се подчертае текста, или се търси някакъв смислов контраст – защо не.
Това е един от най-значимите световни форуми, представящи тенденциите и развитието на детската книжна илюстрация и се радвам, че съм сред българските илюстратори, чиито книги са избрани да участват в националния павилион Bulgarian Books for Kids. Нямам преки впечатления, защото не присъствах лично, но ако съдя по визуалния материал и отзивите на „очевидци“, представянето е било повече от достойно.
В този океан от прекрасни детски книги, се смущавам да очаквам, но съм благодарна, че съм поканена отново да участвам. Благодаря за отдадеността и кураторския талант на Свобода Цекова и Антон Стайков за организирането на изложбата “Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги“, която ще бъде представена там.
Илюстрация на Люба Халева към „Весел гъделичкащ смях. Част II“, автор: Маргарит Минков (2017 г.)
Не се чувствам достатъчно компетентна, за да дам оценка за състоянието на българската илюстрация, занимавам се основно с оформление на книги за възрастни. Опитът, който имам, е субективен и се основава на общо седемте книги за деца, по които съм работила. Това, което ме е притеснявало, е, че не съм разполагала с финансов и времеви ресурс за по-задълбочена работа по тези книги. Но така или иначе, светът е отворен, правят се усилия и имаме добри български илюстратори, които все по-често се случва да бъдат забелязани, а това е вдъхновяващо за всички.
И аз благодаря!
Вижте още:
