Циркът на образУванието с Цветослав Цонев
Бях на 25, насред пътуване из Флоренция, когато за пръв път открих влогъра Цветослав Цонев, познат като Цуро.
Не съм сигурна дали тогава "влогър" вече се ползваше в ежедневието ни или все още не.
По-малката ми сестра ми показа видеото му "Космодискети" - брилянтна ирония с рекламите, каквато по-късно открих, че е една отличителните страни от хумора и наративите на Цуро.
И макар на онова пътуване по цял ден да разглеждах места от любимата си страна, които цял живот съм мечтала да видя, признавам, че нямах търпение за връщането вечер в хотела, за да гледаме с нея още и още от дотогава излезлите видеа на Цуро.
Самият той по онова време е бил "само" гимназиално хлапе, което разиграва и заснема скечове със себе си насред хола на апартамента, където живее с родителите и кака си, и ползва една и съща раздърпана перука за женските образи.
Нищо, което друг да не е правил преди или след него, ще си кажеш.
Десет години по-късно аз все още не съм започнала да следя нито един друг влогър.
Така и не се научих да гледам или слушам подкасти. Не е моето.
Аз съм хартиено-аналогов човек, който се натъжава от съществуването на TikTok.
Цветослав Цонев- междувременно открил призванието си на режисьор - е единственият създател на интерактивно съдържание, когото продължавам да следя в интернет за всичкото това време.
Излизането на всяко следващо негово видео е малък празник за мен, сестра ми и голяма част от приятелите ми, чийто спектър се простира от раздърпани и радикални анархисти до костюмирани фирмени неолиберали.
Цуро, когото, за съжаление, никога не съм срещала в живия свят, е човек, когото харесвам безрезервно.
А тези се броят на пръсти. Във времена, когато ежедневно се разочароваме взаимно с политическите си мнения, абсурдните си реакции на новини и коментари и онлайн истериите си по всички въпроси, от които разбираме, а още по-често не разбираме, да харесваш някого е огромно нещо и често не можеш да го кажеш чистосърдечно дори за близки хора. Тях понякога ги обичаш с едно наум. И толкова.
Кое му е специалното на Цуро?
Може би е умението интуитивно да улавя есенцията на попкултурните тенденции на съвремието и да ги обобщава и анализира брилянтно с добронамерен хумор и автентично присъствие, лишено от всякаква претенция за авторитетност или назидание.
Реклама, хазарт, бързи кредити, инфлуенсърски изцепки, съмнителни ролеви модели от сериали, бъгове на образователната система и недоразумения във възпитанието не остават пощадени.
Но и никога го няма онзи обичаен за създателите на съдържание подтекст: "Вижте ме, аз съм толкова по-добър от другите".
Между шегите, значителна част от които вече отдавна са неразделна част от вътрешния метахумор с близките ми, от време на време непринудено се появява някое почти гениално прозрение, за което дни наред да мислиш.
Все едно си седнал да люпиш семки с най-добрите си приятели на покрива на гаража към края на лятната ваканция. И изведнъж някой е попитал: "Абе, пичове, защо нещата са такива, каквито са", на теб ти е станало фундаментално и си млъкнал за малко.
Именно затова подскочих до тавана, като разбрах, отново от сестра си, че Цуро издава списание - истинско, книжно, с аромат на хартия, за такива като мен.
Хайде, не до тавана, но наистина скочих веднага за телефона си, за да го поръчам на мига. И добре, че го направих, защото тиражът е бил разграбен на мига и ден-два по-късно вече се приемат само предварителни поръчки.
Изданието на име "Цирк" пристигна при мен на 17 септември.
Много подходящо, защото в този ден имах нужда от напомняне, че има поводи за вяра, надежда и любов сред потопа от обезкуражаващи вести от света и у нас.
"Цирк" разглежда именно темата "Абе, пичове, защо нещата са такива, каквито са" и по-конкретно как ние ставаме такива, каквито сме станали. Какво ни е образувало, един вид. Образованието ли е, семейството ли е, средата ли е, или нещо, което сме си донесли със себе си с идването си на света.
Верен на себе си, Цуро не сервира готови отговори с претенция за изчерпателност, но набелязва хипотези и възможности.
В разговори със съвременни субкултурни и на места контракултурни творци и в собствените си размисли и изводи, той заплита нишката на един жизненоважен оптимизъм, който в никакъв случай не е брандиран като архидосадния императив за позитивно мислене, залял ни отвсякъде без никаква обективна причина.
След прочита на броя връщам обратно изтрития си Instagram профил, единствено за да последвам всички замесени в създаването му и да се оглеждам в тях за нужните ми идеи и вдъхновение.
Без нито една рекламна страница, но пък с няколко саркастично-рекламни, "Цирк" е онова, което навремето можеше да бъде тогавашният "Егоист", ако създателите му не се давеха в цинизъм и самовлюбеност.
И има нивото на до един момент любимото "L"europeo", преди то да се удави в продуктово позициониране и елитарност.
Представете си наистина да имате възможността да седите на въпросния покрив на гаража, да люпите въпросните семки във фунийка от вестник на финала на въпросната лятна ваканция и да имате за компания някой любим творец, но по домашни чехли.
"Цирк" продава именно такова преживяване и е адски лесно да се свържеш с него, защото броят е написан и оформен с мисъл, с искреност, с добри намерения, с щипка от обичайния хумор на Цонев и с негласна забрана да се взимаме твърде насериозно.
Струва ми се, че форматът дава една рядка възможност на милениалите и на генерация Z да си стиснат ръцете над обща дефиниция за качество.
Може би единственото, което виждам да му липсва, е коректор за запетайките, с които се затварят подчинени изречения.
Не искам да преразказвам броя, защото предпочитам да го дам на приятели и близки, така че и сами да се изненадат.
Бързам да споделя единствено, че го затварям с позабравеното усещане, че може би все пак нещо добро ни чака и занапред.
Припомня ми една мисъл, че във времена на нормализирана жестокост, да бъдеш човечен е тотална пънкария. И си струва да си тотален пънкар.
Един от текстовете си - за съвременен дистопичен художник - Цуро завършва с думите: "Съветвам всички читатели-милионери да си купят картина от него и да я закачат до входа на корпорацията си. Нека ежедневно си припомняме срещу какво трябва да се борим".
Затова аз ще завърша този текст ето така:
Съветвам всички читатели, дори без да са милионери, да си купят списание от Цветослав Цонев и да го споделят с приятели.
Нека ежедневно си припомняме и ЗА какво си струва да се борим.
Също като в мита цар Мидас, всичко, до което това момче се докосне, се превръща в злато. За разлика от него, в преносния смисъл.
И слава богу.
