Едва ли има много от нас, които не са чували шегата, че най-голямата травма от детството, представлява въпросът: „Какво е искал да каже авторът?“. Вероятно, за повечето хора, това далеч не е поредният майтап-клише. Четенето за удоволствие се счита за нърдско и буумърско занимание години преди и двата термина да станат трайна част от поп-културата, а естеството и практиките в обучението по литература в училище далеч не подкрепят развенчаването на този мит.
Ърнест Хемингуей е казал: „Няма толкова верен приятел, колкото книгата“, и така вярва всеки ентусиазиран читател на света. Като всеки друг приятел, книгите въплъщават в себе си преживяванията, идеите, разочарованията, върховните моменти на близост, срещите и разделите. Трудно е обаче този ентусиазъм да бъде възпитан, или поне да не бъде попарен безвъзвратно, от наследения от социализма образ-институция на облечения в найлонова риза даскал, който рецитира витиевати и възвишени фрази, представляващи литературен анализ, публикуван, вероятно по време, в което Вълко Червенков е строял светлото бъдеще. Накратко – на учениците се говори сякаш на корейски и се очаква същото от тяхна страна. Всъщност, предвид популярността на азиатските сериали и К-POP бандите, проговарянето на корейски е доста по-вероятно, отколкото осмислянето на падението на буржоазната класа в „Дядо Горио“. Реалното прочитане и свободната дискусия върху литературен текст, обикновено остават мит и легенда, не по-малко реални от древногръцките.
Хубавото е, че както Вълко Червенков и светлото му бъдеще остават в историята, така и антагонизмът към четенето постепенно напуска много изстрадали бивши ученици.
Класическата литература обаче, остава труден хап за преглъщане дори и за запалени читатели. Много любители на книги биха поспорили дали е нужно да се отделя време, за да се чете „класиката“ – онези по-стари, велики литературни произведения, които са издържали изпитанието на вековете и са се превърнали в институция. Защото, както се отбеляза, носим в себе си (не съвсем без основание) убежденията, че нещо институционализирано не може да ни донесе знания, още по-малко да е полезно или забавно.
Истината е, че тези произведения са важни и релевантни дори и в наши дни и запознаването с тях може да ни донесе много (не)очаквани ползи. Има съществени причини да се чете класическа литература и те не са просто защото някой по-умен е сметнал така.
Като за начало – мащабът и общовалидността на темите им. Причината, поради която много стари литературни творби са си извоювали славата на „вечни“, е тяхната безпрецедентна способност да покажат светлината на дадена ситуация. Такава, която се е повтаряла през цялата човешка история, независимо дали става въпрос за семейни или приятелски взаимоотношения, сърдечни дела или политика. Да не забравяме и технологичния напредък – много автори на научна фантастика са изобразили толкова истински събития или дебати около съвременните технологии по едва ли не пророчески начин.
Класическите произведения представляват инструмент за интелектуално израстване и самообразование. Дават ни и отговорите на трудни въпроси, които изискват дълбока философска преценка. Помагат ни да превъзмогнем лични и социални проблеми. Всъщност, най-великите писатели са писали „за нас“. Творбите им развиват емоционалната ни интелигентност и дори ни дават усещане за по-добро социално възприятие. Романите със сложни и многообразни герои възпитават силна лична етика и ни учат да преценяваме по-добре характерите и личните граници на другите.
С всяка прочетена книга успяваме да прегърнем нови перспективи, идеи и култури. В нашата епоха на бързи обороти и кратка проза, способността за концентрация, възприемане на голямо количество информация и умението за нейната оценка, са безценни възможности.
Неоспоримо е, че четенето на класика, ни позволява да надникнем в най-великите умове, творили преди десетки години или векове, но техните творби се е превърнали в част от човешкото наследство и нашата история, не само заради статуса и признанието, на което се радват авторите им, а благодарение на вечните им идеи, приложими за повечето от нас. Такива творби са запазили актуалността си поради въплътената в тях мъдрост, гледната им точка и уроци, които са актуални и до днес. Какво можем да научим от книгите, които някога ни караха насила да четем (или да не четем)?
„Не съдете за книга по корицата“ /още по-малко жената/.
„Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин ни припомня по много любопитен начин колко истина има в това твърдение. Както подсказва заглавието, историята се върти около предубежденията на Елизабет и Дарси един към друг, изградени единствено въз основа на външния им вид, семейното им обкръжение и положението им в обществото, както и страните на личността си, които демонстрират пред него. Макар да изглежда основно като любовна история, „Гордост и предразсъдъци“ е мощна сатира върху обществото и неговите очаквания към индивида, особено към този от женски пол. Учи ни, че повърхностните впечатления често ни оставят без реална преценка за хора и ситуации. И че една млада дама, дори и във Викторианската епоха, може с интелект, проницателност, интегритет и вяра в личния си избор, да намери щастието и да бъде подобаващо оценена, макар да произлиза от малък град и скромна среда.
„Джейн Еър“ е друг роман, който ни демонстрира как със сила, устойчивост въпреки потискащите обстоятелства и пренебрежението на околните, една жена остава решена да следва стремежите си и да контролира собствената си съдба, да изразява волята си и да постига желанията си. Тя остава честна със себе си докрай относно собствените си мечти и граници. И накрая читателите могат да празнуват радостта и с нея.
Парите и високият социален статус не винаги са равни на щастие.
„Богатите също плачат“ може би е наративът в литературата и в киното, който читатели и зрители са най-малко склонни да приемат сериозно и без съмнение. В днешния свят до голяма степен се приема, че финансовото богатство и популярността в обществото са единственото нещо, което определя физическото и социалното ни оцеляване. „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд ни въвлича в история с напълно различни изводи. Ако познавате тийнейджър, фен на Crazy rich Asians или /не дай Боже/ Indian Matchmaking или вие самите се увличате по подобни теми, тази книга е за вас.
Гетсби е класически пример за това как можеш да бъдеш успешен, но също да надценяваш стойността на парите. Да организираш екстравагантни партита, да караш скъпи коли, да привличаш привлекателни и забавни хора и въпреки това да ти убягва създаването на истинска близост с другите. Джей олицетворява провалите, причинени от манията по материалното богатство. Толкова е увлечен в лошите си опити да спечели любов и приятелство с предмети и забавления, че има поляризиращ ефект върху всички наоколо. Но макар и да има своите прояви на съмнителен морал, неугасващата му надежда и страстта, с която обича своята Дейзи Бюканън, са вдъхновяващи.
Тоталитарното общество те принуждава да унищожиш собственото си достойнство и човещина.
Може би най-популярният роман сред антиутопичния жанр, „1984“ на Джордж Оруел е класика, която разказва мрачна и за съжаление релевантна история за едно крайно дистопично общество. Тоталитарното правителство, държи обикновените жители под контрол чрез 24-часово наблюдение, непрекъснато фабрикуване на фалшиви факти и участието във войни, за които никой не е убеден къде и защо се водят и кой е истинският враг.
Вижте още: Предстои феминистка версия на „1984“ – ах, тази ирония!
Главният герой Уинстън ни води през една парадоксална и на моменти абсурдна картина на свят, в който всичко, което ни дефинира като човеци, бива постепенно унищожавано и то привидно или не съвсем, по желанието на самите хора. Които ежедневно имат избора дали да запазят усещането си за реалност, но само ако са готови да загубят и свободата и разума си. Оруел успява да накара читателите да разберат колко е важно да бъдат критични, разумни, да не се поддават на пропаганда и да се противопоставят на потисническите режими, докато не е твърде късно.
Да бъдеш „фейк“ е все още най-голямата обида.
Докато бях в гимназията, не пожелах да прочета „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър, защото реших, че… ами, че става дума за земеделие. Като дете, израснало в малък град от една страна, а и разполагащо с наследство от соц книжки за малки и подрастващи, бях получила своя щедър дял от аграрната тема. Голяма грешка! Като тийнейджър, изпълнен с тревожност и неможещ да намери своето място, Холдън много би ми допаднал.
Макар че днешните млади хора сякаш са доста различни от него, те все още водят война срещу фалша, споделят манията му по темите за секса и смъртта и недоверието му към възрастните. А също и вечния стремеж да открият смисъл в живота и света около тях. Холдън ни учи още, че истинският кураж означава да се изправиш лице в лице с проблемите си, че понякога трябва да направим каквото е нужно, за да съхраним себе си и че не сме сами във фрустрациите си. Зрелият човек, обаче, се научава да ги въплъти в нещо продуктивно и значимо.
Да следваш призванието си упорито и с вяра, за да хванеш „голямата риба“.
Твърде често се приема, че успехът е индикатор за стойността на един човек. Но той, сам по себе си, говори за конкретен статус и може да няма нищо общо с пътя, който някой е извървял, или дали междувременно е запазил почтеността си. Именно идеята за предефиниране на успеха и победата прави „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей, толкова ценна. На пръв поглед обикновена история за старец, който се опитва да хване голяма риба. Всички обаче имаме своите големи риби, които искаме да хванем и старецът ни учи, че трябва да прегърнем талантите и интересите си и да ги използваме, за да изпълним съдбите си, да преследваме истинските си мечти и да не пренебрегваме това, което чувстваме, че сме родени да правим. В допълнение ни дава добър урок за издръжливост и непоколебим дух.
Животът продължава /и/ след като „пуснем“ хора, събития и ситуции.
Проследявайки историята на четири сестри, живеещи САЩ през XIX век, „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът показва на своите читатели важността на умението да оставяш негативни чувства и ситуации да те напускат, да приемаш и да преодоляваш отхвърляне, да обичаш себе си и да съхраняваш баланса в живота си. Учи ни също да подхождаме с разбиране към близките си, да им прощаваме, да ценим всяка секунда, прекарана в компанията им и да се опитваме никога да не загубваме вътрешната си искра, която те ценят и обичат повече, отколкото си представяме.
Вижте още:
Най-добрите филми, базирани на книги
