Не съм от почитателите на гръмки изказвания от типа на „10 книги, които задължително трябва да прочетеш!“ или „Тази книга ще промени живота ти!“.
Винаги съм смятала, че това какво четеш, си е единствено твоя работа и личен избор. Нямам никакъв проблем с това, че не съм чела някоя от световните „класики“ или пък, че смятам „Алхимикът“ на Коелю за ужасно посредствена книга.
Книгите са като музиката – не можеш да четеш/слушаш цял живот едно и също, вкусът се променя, а и често имаш нужда от нещо различно, спрямо настроението си.
Ще си позволя обаче да препоръчам няколко разкошни романа, които биха се отразили положително на всяка жена. Да, точно така, книгите, които ще споделя, биха били доста по-добре разбрани от дами, отколкото от господа. И докато ги четеш, те буквално ти се отразяват благотворно.
Първият такъв роман е „Шоколад“ на Джоан Харис. Знам, че има филм, знам, че в него главните роли са изпълнени по блестящ начин от Жулиет Бинош и Джони Деп, но повярвайте ми, книгата е разкошна. Текстът преминава гладко и те носи от едната глава към другата, без напрежение и стрес, даже напротив – описват се прекрасни картини, вкусове и аромати, които сякаш сама усещаш с всичките си сетива.
Ако трябва да съм честна, то следва да кажа, че Джоан успява да вплете в книгата си едно леко и тревожно очакване, породено от самия сюжет и скритите в него тайни, които се разкриват в последния момент. Но този съспенс по никакъв начин не натоварва по неприятен начин, а просто те кара трепетно да прелистваш страница след страница, докато не прочетеш книгата.
„Самотата на простите числа“ на Паоло Джордано е другият роман, който ми е останал толкова ярка следа в съзнанието, че сякаш разказаната в него история и описаните герои са реални и аз съм се сблъскала с тях лично. Джордано, който по образование и професия е физик, има таланта да разказва и описва големи човешки драми с такава лекота, че ти просто приемаш случилото се и продължаваш напред. Точно като в реалността – трагедиите се случват, белязват ни, но дните продължават да се нижат един след друг и ти продължаваш напред в живота си.
И в „Самотата на простите числа“ е така – една необмислена или самонадеяна постъпка може да обърка линиите на съдбата ни така, че никога повече да не сме същите. И на фона на объркания живот, който водим и нещастните чувства, които изпитваме, любовта ни спохожда.
Готови ли сме обаче ние за нея и можем ли да я задържим в живота си или ще я превърнем в поредния горчив спомен?
Книгата е жива, красива и много истинска. Прочетете я, няма да съжалявате.
„Агент на нищото“ е бълграски роман, дело на страхотната Михаела Петрова. Чела съм различни нейни статии из необятното интернет пространство, но тази ѝ книга (защото тя има няколко) ме „намери“ в точния момент от живота ми, за да я разбера по най-добрия начин, да я усетя много близка и сякаш писана за мен. Романът е откровен, силен и повярвайте ми, успокояващ.
За всички жени, минаващи през труден период в живота си или още страдащи от пост-стрес от отминал вече такъв период, този роман ще се отрази като лек.
Книгата се чете лесно, бързо и приятно. Убедена съм, че много пасажи от нея ще си ги препишете и запазите някъде, за да си ги повтаряте от време на време 🙂
И понеже светът е оцелял, защото се е смял, горещо препоръчвам „Моето семейство и други животни“ на Джерал Даръл. Четейки тази книга, ще се убедите, че всички семейства са еднакви навсякъде по света, без значение народност, език и т.н.
Даръл има уникално чувство за хумор, с което винаги насища книгите си, но специално в този роман е надминал себе си. Смяла съм се с глас и сълзи на различните биографични описания на безумни семейни ситуации, които пък ми напомнят на не едно и две лични мои приключения с роднини.
Приятно четиво, което след като прочетете, можете да дадете на майка си, баба си, баща си или пък на някоя приятелка, за да може после заедно да обсъждате различни ситуации от книгата и да ги сравнявате с вашите собствени семейни безумия.
