Аз съм от активните татковци, които се дразнят, когато някой смята, че майката върши всичко за децата и реагира тип „оле-мале, как се справя сама“. И макар да съм вършил всичко за децата си, което биологичното ми тяло позволява (в смисъл – не съм ги раждал, нито кърмил), има някои грижи за наследниците, които са ми били по-досадни от други. В този списък не влизат дейности като приготвяне на домашни пюрета, камо ли пък ангажименти, които включват децата като къпане и приспиване. Дори ми е приятно (и мога!) да правя плитки на малката. Но има и достатъчно такива, които да оформят следната моя лична класация на грижите за децата – от по-малко досадните до най-най-дразнещите:
8. Сгъването на дрешките
Може би има и татковци, на които това им се удава. Но въпреки че годината е 2022-а, ще рискувам да го напиша – това не ми се струва мъжка работа. Не че не го правя. Но не го умея и поради това ми е досадно. А съм виждал как на жените не им е тегаво. Аз откакто се научих да сгъвам дрехите си като ученик, до ден-днешен не съм усъвършенствал по никакъв начин тази способност. Сгъвам ги по същия начин, както и в самото начало. Да, аз си сгъвам и прибирам своите дрехи, разбира се. Но бебешките и детските дрешки сякаш изискват друга система за тази дейност – по-дребни са, по-особени и по-неподатливи на моята. А обичам да е подредено, не бих ги нахвърлял както дойде – и ето – вътрешен конфликт. Досаден при това.
7. Гладенето
Да, да, бебешките дрешки не се гладят, за да са гладки, а за да са хигиенизирани чрез високата температура от ютията. Неприятно занимание само по себе си. И малко като че ли ненужно.
Вижте още: За гладенето и патриархата
6. Чистенето на сополи
Не от носа. Това е приятно, както знаете, ако сте и вие родител. Говоря за чистенето им от други места. Децата ми имат навика да си лепят сополите по стената, по таблите на кревата и по други места в жилището (отдолу на стола). Когато засъхнат, е трудно да ги махнеш (имам предвид сополите, не децата), без да падне боята. Децата са си деца – това им е част от удоволствията.
5. Миене и стерилизиране на бебешки шишета
Миенето на чинии и на всичката останала посуда може да е особено неприятно (особено ако се храните с много мазни храни – тогава и миялната трудно ще се справи, без да „подготвите“ съдовете за нея), но може и да е почти медитативно задължение. Докато миенето и стерилизирането на шишетата ми е било досадно най-вече заради честотата. А изчистване на съзнанието при тази дейност трудно се постига, защото в главата ми се блъскат мисли като „Колко точно дни и часове остават до чудния момент, в който бебето ще яде само нормална храна?“, „Защо, за бога, не ги накиснах първо?“, „Защо, за бога, не ги измих веднага, когато не миришеха на умрели невестулки?“. Да не говорим, че при миенето на чинии има и разнообразие от храната, била в тях. А тук – едно и също, едно и също. Оффф!
Вижте още: Да спреш цигарите, да повиеш плюшена играчка и още 4 безценни съвета за млади бащи
4. Прането на ръка
На дрешки, количка, столчета за хранене. Не по принцип – а от засъхнало наакано. Или от прясно обилно наакано. Столчето за хранене може и направо под душа с една четка. Количката – горе-долу и тя така, особено лятото и ако има къде после да съхне на слънце – двор, балкон – най-добре. Обаче особено дрехите… Не че не съм хвърлял на боклука, хвърлял съм. Но нали знаете, че някои дрешки са по-прелестни от други и, не е ясно за детето, но вие може да обичате да си видите детето в тях. Е, тези дрешки се перат на ръка, за да има смисъл после да се пуснат в пералнята, не става директно – да си знаете, ако сте по-неопитни в това начинание.
3. Да разбивам адаптираното мляко
Ако сте разбивали адаптирано мляко в бутилката, след като вече е готово и преди да го дадете на бебето да го изцоцка, знаете за какво говоря. Ако не сте разбивали – не говоря за самия акт на бясно движение на шишето в различни посоки в ръка, докато се разбие. Имам предвид, че доста често в течността се образуват едни буци, едни топченца, които са вероятно много досадни и за бебето. Те му запушват цоцката на биберона и мъничето цоцка с голям зор без особен ефект. И трябва или пак да опитвам да разбивам, или – да понамачкам с пръсти (чисти!) биберона, за да разбия топчето, и да дам пак на бебето да си дояде. Това може да стане няколко пъти за едно хранене. Правил съм стотици пъти млякото. И така и не разбрах защо става така, дали е в мен проблемът, та не успях да разбера правилните температура на водата, сила на разбиване и бранд адаптирано мляко. Но приключих с това. Поне докато не стана дядо най-вероятно.
Вижте още: Всичко, което не знаех за захранването
2. Миене на биберони
От останалите топчета недоразбито адаптирано мляко, които са ги запушили. И после, като ги махнеш, отвътре, към върха на биберона остават едни мазнотии от концентрата на млякото в топчетата, които направоооо… Ъхгххгррр!
1. Закопчаването на малките копченца
Това ми е малко като онзи лаф за наказание с боксови ръкавици да се чисти ориз. Добре де – много са сладки малките копченца на малките сладки бодита на малките сладки бебенца, да. Обаче – защо не се сещате, а, драги производители на малки сладки бебешки дрешки, че пръстите на родителите и особено на татковците не са малки и сладки и може някак да им е лесно да разкопчават и закопчават дребните копчета в ситните илици, а!
Може и да съм пропуснал някоя досадна грижа за бебетата и децата – подсетете ме, като изпратите вашите класации, моля.
Вижте още:
