Целият свят се радва, празнува, блести, разменя подаръци и пожелания... Или целият свят без мен?
В суетенето около планове, приготовления, очаквания и разминаване с тях, сякаш все по-трудно става и да посрещнем празниците, и да ги изпратим.
Понякога е умората, друг път очакванията - твоите и на другите, самотата в препълнената стая, където всички говорят за обич, радост и магия, а ти чуваш само шум.
Сезонните изисквания, събирания с роднини, украси, пазаруване и още куп фактори ни оставят стресирани и изтощени.
Всеки - дори тези, които обичат празничния сезон - може да изпита предпразнична депресия. Това не ви прави Гринч, просто емоциите не се подчиняват на календар и предварителни планове.
Жените са особено засегнати от предпразничния натиск.
Те традиционно носят по‑голяма част от организацията на семейните празници - всичкото планиране, пазаруване, украса, готвене, които добавят допълнителна тежест към и без това натежалия емоционален багаж.
Според психолозите идеята, че нещо задължително трябва да ни направи щастливи, предизвиква по-скоро обратна реакция - кара ни да се замислим за щастието и за това колко много ни липсва то.
Ключът за справяне със ситуацията е в начина, по който гледаме на празника. Да не го гледаме не е вариант - той така или иначе е тук, единственото, което можем да направим, е да минем през него, като вземем най-доброто и най-бляскавото, което можем да намерим.
Една от причините, поради които много от нас намират Коледа за трудна и депресираща през 21-ви век е фактът, че трябва да прекарваме време с хора, които не харесваме.
Социалните медии ни позволяват да игнорираме хора, с които нямаме нищо общо, но Коледа често ни принуждава да правим обратното. Да седнеш с леко неприятните си роднини може да бъде упражнение по емпатия и доброта.
Всичко вече е приключило, празничните чинии са измити и прибрани, гирляндите и стъклените играчки вече са прибрани в кутии, новата работна седмица е започнала, а някак не се чувствате отпочинали и готови за нея.
Както и предпразничната депресия, и тази следпразнична "тъга" е нормално състояние, обясняват психолозите.
Според Националния алианс за психични заболявания, 64% от хората съобщават за тревожност, предизвикана от излизането от еуфорията след "най-прекрасното време на годината".
Битува и митът, че самоубийствата стават повече през зимата, особено през януари, това обаче не се потвърждава от надеждни статистически данни.
От около 2005 г. насам третият понеделник на януари се счита за денят от годината, в който хората се чувстват най-депресирани, а денят е известен като "Син понеделник".
Депресията обаче е причинена от комбинация от толкова много различни фактори, че е много малко вероятно всички хора да страдат от нея едновременно, камо ли в един и същи ден.
Всъщност "Синият понеделник" е маркетингов трик на туристическа компания, който не е подкрепен с никакви реални изследвания и факти, но хората са склонни да вярват в него именно заради натрупването на фактори в следпразничния период и трудното връщане към рутината на ежедневието.
Има сравнително малко изследвания по темата, но експертите са единодушни, че основният виновник са хормоналните колебания.
В празничния период нивата на допамин, адреналин и окситоцин често и рязко се повишават, а резките контрасти между повишената стимулация и ежедневната рутина може да накарат хората да се чувстват немотивирани или потиснати.
Друг фактор е, че мозъкът да се опитва да възстанови своя обичаен ритъм на работа, докато се приспособява между коренно различни преживявания, каквито са работната и празничната атмосфера.
Психолозите съветват в случай, че са ви нападнали пред- или след- празнични мрачни мисли, да си създадете кризисен план - малки, постижими и реални действия, които да ви помогнат да смекчите резките контрасти и в намирането на малки моменти на удоволствие всеки ден.
Важно е да включите в плана повече излагане на дневна светлина, по възможност разходки и социални контакти, както и неща, което да очаквате с нетърпение.
Това, което не бива да забравяме е, че тези моментни колебания на настроението около празници са временни - те не са диагноза, а естествена реакция на нашия организъм.
Ако ги приемем като шанс да се обърнем към себе си и да забавим темпото, могат дори да са полезни.
