Трябва да кажа, че щом за пръв път употребих нарицателното „пиченце“ по адрес на мъж пред други мъже, всях силен смут в компанията. Как така пиченце, питаха ме момчетата, жена ли имаш предвид, ти откога си падаш по жени? Когато разбраха, че не става дума за жена, а за секси уличен музикант, когото тъкмо бяхме подминали, те вежливо ми обясниха, че този жаргонен термин се употребява от мъже по адрес на жени, защото обратното звучи грозно и неправилно. Постарах се никога да не спра да го употребявам, че и да го вкарам в речника на повечето си приятелки, а сега и в това заглавие – може би човек забелязва дали нещо е красиво или грозно едва когато го чуе за себе си или преживее на свой гръб, кой знае.
Но да си дойдем на думата – Мат Смит. Hot or Not? Задаваме си този въпрос от ролята му на младия принц Филип, херцог на Единбург, светла му памет, в първите два сезона от биографичната продукция на Netflix „Короната“, посветена на британското кралско семейство. Въпреки че го знаем още от единадесетия Doctor Who. Този път ни го припомня HBO с предисторията на култовия сериал с далеч по-малко култов финал „Игра на тронове“ – „Домът на дракона“. В „Домът на дракона“ Мат Смит е Деймън – своенравният и бунтовен по-малък брат и потенциален наследник на трона на един по поему, а и по Деймъновому, слаб крал от рода на Таргариените – Визерис (това име май носи лоша поличба за характер). Без повече спойлери, макар че истинските фенове, мисля, вече сън не са спали и са гледали.
Има нещо в Мат Смит, което тревожи мъжете наоколо – не виждат какво може да хареса една жена в него. Очевидно е, че той не е хубав, ако приемем красотата като набор от някакви изписани и идеални черти и телесни характеристики, независимо дали говорим за фини и нежни черти като на Джаред Лето или за мъжкарско излъчване в съвършена пропорция като това на Том Харди, по когото съм виждала да припадат повече момчета, отколкото момичета. Мат има криво и непропорционално лице. Е, и? Както тези дни споделих с колегите си, първата ми асоциация какво да правим заедно така или иначе не е да го рисувам.
Ако животът беше легендарната снимка на Ален Делон, Мик Джагър и Мериан Фейтфул („Когато ти си Мик Джагър, обаче той е Ален Делон…“), в Мат няма да видиш Ален Делон, факт е. Обаче ще видиш Мик Джагър. Не заради каквато и да било физическа прилика между двамата, а заради едно чаровно и секси излъчване на енергия, провокация, хаос, симпатична дяволия и предизвикатеслство към нормата и статуквото, включително и тези на красотата, които само един истински ценител на мъже, независимо от пола си, може да оцени и да види, та и буквално да усети в съответните си органи и системи. Това е излъчването на човека, който ще скочи с теб от скали, вместо да ти каже „разумно ли е, внимавай да не ти настинат краката“, докато си облича скучната и скъпа сива риза. И няма да се уплаши от силата или от щуротията ти, защото ги има колкото тебе, да не кажем и повече.
Та да, Мат Смит е „пиченце“ именно с това. Не защото поразително ми прилича визуално на гаджето ми от гимназията. И не че тази логика ще я разберат хората, които час по час питат защо Регар Таргариен не го играе Хенри Кавил, защо Робърт Баратеон не го играе Хенри Кавил, защо Егон Таргариен не го играе Хенри Кавил, и защо наскоро като най-красив мъж на планетата не беше определен Хенри Кавил, а непознат за почти всички ни азиатец, сякаш да си непознат азиатец е някое углавно престъпление. Аман от Хенри Кавил – наистина красив мъж, доколкото е публично известно, е и мил човек, но всичко у него е така дразнещо подредено и правилно.
Всъщност целият този текст дотук е едно лирическо отклонение. Той не е за Мат Смит. На мен не ми пука дали го харесвате, това са си лични предпочитания на всеки от нас. Молбата ми е друга – излизайте понякога от тия сковани черни бизнес обувки с прилежащите им чорапки, събличайте я тая тъпа сива риза, или поне ѝ разкопчавайте горното копче. Скочете от скала поне веднъж и не се плашете от несъвършенствата. Защото, да, разумно е, и не, няма да настинете. В свят на Ален-Делоновци бъдете Мик Джагър. В свят Хенри-Кавили – Мат Смит. Поне понякога. Секси е, сериозно.
Вижте още:
