Това е история едновременно стара и съвсем нова – буквално от вчера, едновременно е тъжна и радостна, позитивна и отчайваща. Това е история за едно червено червило. Ще си кажете – червило, какво толкова, нито е животоспасяващо, нито е най-важното нещо на света…
Някога си, когато Добруджа била в Румъния, моята баба учила мода в Букурещ. Всъщност, учила за шивачка, за да може да се върне в България и да помогне на сестрите си и майка си да оцелеят. Та, когато свършила с ученето и тръгнала да се връща, хазяйката ѝ подарила едно яркочервено, малиново червило – като символ на нейната независимост, на това, че вече е пораснала и не само може сама да си изкарва хляба, може всичко, каквото поиска. Баба имаше буйна, тъмна коса и зелени очи, а това червило страшно контрастираше, изцяло я променяше – ставаше съвсем различна, ярка и цветна жена.
Помня добре тая вълшебна капсула от дете, беше много специална, само за особно празнични поводи. Стоеше в специалната бабина кутия за тайни заедно с половин черен молив и кутия бяла пудра. Когато баба почина на 78, капсулата отдавна беше празна, всяка червена молекула от нея беше изстъргана с кибритена клечка, но тя я пазеше – за да си припомня понякога, че може всичко.
Когато въобще слагам грим, предпочитам червилото да не е чак толкова ярко, да не контрастира толкова рязко.
И винаги си спомням един от първите уроци по грим, които получих от майка си: „Защо изобщо да слагаш червило, ако няма да е ярко?“. Всъщност, червилото е смелост – достатъчно смелост да изненадаш себе си, да изпъкнеш, да си видима и забележима.
Неслучайно статистиките показват, че в трудни времена на криза и депресия продажбите на червило нарастват. Още от времето на Клеопатра, през старата кралица Елизабет II, през Коко Шанел, Елизабет Арден, Мерилин Монро, „Желязната лейди“ Маргарет Тачър, Мадона, Риана, Никол Кидман, Тейлър Суифт, Ема Томпсън – хиляди знаменитости превръщат червилото в необходимата капка дързост, в символ и в начин на мислене. На другия полюс остават жените, които нямат време, нямат възможност, нямат желание, нямат смелост…
Разказвам всичко това заради едно малиново червило, което пропътува от България до украинския град Болград и върна усмивката на една украинска жена поне за малко.
Червилото се изгубило заедно с цялата козметична чанта на Тетяна, докато тя пътувала за Полша в опит да избяга от войната. От началото на ужаса в Украйна, тя е обиколила Европа – Сърбия, България, Италия, Турция, Полша, Финландия, Естония… Завързала е хиляди познанства и приятелства и се е върнала в Болград, у дома. „Много мислих, къде е домът ми“, разказва Тетяна. „Място, където съм повече от три дни? Където да разопаковам куфара си? Където работя? Където са ми нещата и близките? И тогава разбрах, че домът е там, където е сърцето ми. Където всъщност „живея“. Наистина живея само в моето село, в моя буджацки край, само тук. Всичко останало е пародия на живота.“ (Вижте цялата ѝ публикация във Facebook тук.)
В такъв момент, когато понятията сменят значението си бързо и безконтролно, нещо съвсем малко може да преобърне света на жената. Загубата на едно червено червило може да се превърне в катастрофа.
Мисля си, че мога да го разбера, да съпричаствам, да почувствам отчаянието и болката, но не е така. Всичко с имането е относително, разбира се, но аз живея в мир (засега), имам работата си, ток, вода, храна, момчетата ми са до мен, червилото ми е в чантата… Не искам да си представям как ще се чувствам, ако внезапно изгубя всичко – от дома, до червилото.
А ето, че една друга жена го е почувствала – всичкия ужас, отчаяние и безсилие, което може да обхване друга жена. И си направила труда, потърсила, намерила и купила прословутото червило, опаковала го грижливо, намерила начин и го доставила като новогодишен подарък за Тетяна в тъмния, измъчен Болград.
Понякога човек има нужда от нещо съвсем малко, за да застане в равновесие, да си върне баланса и вярата. И да, едно червило може да свърши това. „Сега то е много повече от червило – то е инструмент за съпротива и психотерапия едновременно“, казва Тетяна. Защото такъв, с ярко червило, красив и дързък, е нормалният живот, към който трябва да се върнем.
Тетяна получила известие, че червилото пътува към нея в момент, когато била в Киев без ток и вода и всичките ѝ мечти се изчерпвали с това да си измие косата. Толкова се била отчаяла, че обмисляла да обръсне до голо главата си. Плакала при вестта, че ще получи червило. Сигурно е плакала и когато го е получила. Но затова пък днес ще се погледне с радост и надежда, ще види силното си Аз в огледалото и отново ще тръгне да спасява света си – какво друго ѝ остава на една жена?
Вижте още:
Две вселени: едната шества за мир, на другата ѝ „крадат мъжете“
