„За бременни имаме яке тиквичка“

| от Мария Панайотова |


Винаги съм се стремяла да посрещам с ведрост и радост бременността (в момента съм в седмия месец с третата госпожица), а при предишните две дрехите не бяха непреодолим проблем. Малко пазаруване от H&M, няколко дрехи от приятелки и две по-широки рокли свършиха идеална работа. Но бебетата бяха летни.

Сега ми предстои да раждам през зимата и положението е отчайващо. То започна да се заформя с настъпването на студените дни. Заедно с нарастващия ми корем, все повече намаляваше възможността да си закопчавам панталоните.

Започнах да се оглеждам на различни места, като, разбира се, с осемчасов работен ден и две деца на главата, нямам много свободно време за обикаляне по магазините. Първо обиколих няколко мола в специализираните за бременни секции на големи марки. Неясно защо дрехите за бременни в повечето случаи са грозни и подчертават и без това закръглените форми на тялото им. Или изглеждат като чували. А цените са си завишени, само поради факта, че са за бременни.

И колкото и да ти се иска, е трудно да се прежалиш със сериозна сума за нещо, което ще носиш два месеца – все пак живеем с надеждата, че няма да останем дебели за дълго.

След като в моловете ударих на камък, реших да си опитам късмета в магазините втора употреба. Там се оказа, че трябва да уцелиш денят на зареждането и изобщо да имаш късмет да попаднеш на нещо хубаво. Намерих си една дебела туника, на която пишеше размер L, но явно се бе поразтеглила от прането, и вълнено елече.

Но през зимата не може да изкараш с една рокля, трябват ти дебели панталони с ластик и яке. Замених панталоните с клинове и с есенни панталони с дебел чорапогащник, но при якето ударих на камък.

Трябваше ми топла връхна дреха, не пончо, през пончото духа, която да успея да закопчея на корема си, на който тепърва му предстоеше да нарасне още повече. Имаше два варианта: или яке, което в раменете ми стоеше много широко, защото бе голям номер, но в корема ми ставаше, или яке, което ми стоеше добре, но не се закопчаваше. И двата не ме устройваха, разбира се.

Тогава на помощ ми се притекоха верните роднини, разбирай майка ми и свекърва ми. Свекърва ми ми подари старото си кожено палто, което „е много модерно в момента“, но с него приличах на мечка. Майка ми, която е доста пълна, ми предложи дълъг черен балтон с подплата, за да ми е топло, но когато мъжът ми ме видя с него, ми напомни през смях, че Хелоуин отдавна е минал.

Сега ходя с едно разкроено палтенце и две жилетки отдолу и всеки ден се моля снегът да завали на 1 март по възможност. Не спирам да обикалям и магазините. Една продавачка ми каза: „За такива като вас имаме якета тип тиквичка, ще ви стои идеално“. Представете си разкроено отдолу яке тип каляска, което просто моят корем опъва, всичко това в тиквен цвят. Други цветове няма.

В момента обмислям дали да се прежаля за якето „тиквичка“ и толкова ли е трудно да се намерят прилично изглеждащи дрехи за бременни на поносими цени. Все пак не всички сме Кейт Мидълтън.


Повече информация Виж всички