Норма ли е телесната позитивност

| от Лора Младенова |


Единственият безспорен факт в нашето спорно общество е, че ние обичаме да спорим. Даже думата „обичаме“ не стои твърде уместно в това изречение, защото ние спорим с искрена омраза едни към други. Особено когато го правим онлайн и не можем да погледнем в очите събеседника си. Тогава е по-лесно да го прокълнеш, напсуваш и обидиш както ти дойде наум.

Ние спорим на всякакви теми. Важното е само те да са полярни, за да задълбочават и съществуващата между нас обществена поляризация.

В края на деня обикновено конкретният повод на спора се свежда до едно или всички от големите тематични полета Изток – Запад, консерватори – либерали, религия – атеизъм. Спорим за безумия като на кого може и трябва да се помага. Като кой докога може и трябва да кърми собственото си дете. Като допустимо ли е да се отричат правата на дадена обществена група, случва ли се даден геноцид наистина, и други подобни ужасяващи теми.

Една любима тема за спор през последните години е телесната позитивност (боди позитивност) – иначе казано отношението ни към външния вид на другите хора.

Както повечето теми за спорове, тя също се радикализира до крайности и се трансформира до въпроса дали трябва да хулим или да хвалим хората, когато те се отклоняват с вида си от представата ни за норма как човек да изглежда.

Накратко, дали например да си с малко повечко килца от препоръчителното за ръста ти е много грозно или много красиво.

Дали е телесна позитивност да изпаднеш в просълзени аплодисменти при вида на пълна певица или моделка и да обясняваш как всеки, който не я харесва, е дискриминативен хейтър. Или е телесна позитивност да обясниш как според тя те отблъсква изключително много, но само защото си много загрижен за здравето ѝ, да не си помислите нещо друго.

Отговорът, струва ми се, е трети.

Телесна позитивност е да не се занимаваш с външния вид на останалите хора.

Телесна позитивност е да спреш да хулиш или хвалиш визията на околните и да я съотнасяш към вариативно понятие като „нормата“.

Често пъти така наречената норма за красота сама по себе си представлява извращение.

Деформирането на ходила чрез пристягане, деформирането на вратове чрез удължаване с пръстени, деформирането на талия чрез корсети, деформирането на тялото чрез поставяне на импланти са само малка част от иконичните исторически примери за това.

Нормата за красота обичайно важи повече за жените, отколкото за мъжете, но и мъжете изобщо не остават незасегнати от нея. Те често биват унижавани по теми като ръста си, размера на члена си, оплешивяването или твърде слабата фигура, независимо че по част от тези въпроси те обективно не биха могли да направят абсолютно нищо.

Ние хората обаче имаме склонността да действаме на принципа на махалото. Сякаш се затрудняваме просто да отречем една нездравословна крайност и изпитваме нужда непременно да навлезем в противоположната ѝ. Да приемем, че обидите за външния вид на другия са неуместни и да спрем да изискваме едни от други, не ни се струва достатъчно. В „новото нормално“ (този крайно противен израз) се превърна не друго, а „старото ненормално“.

Поводите за подигравка се превърнаха в поводи за осъждане, ако някой персонално и за себе си не харесва нещо.

Вижте още:

Жените изкарват по-малко, когато са… „дебели“?!

Съвременната телесна позитивност сама съдържа в себе си нов императив за красота.

Тя не звучи като „всеки може да харесва каквото си иска“ и „всеки може да харесва себе си както иска“ , а по-скоро като „всички трябва непременно да харесвате това“.

Не е „недопустимо за една жена“ да ходи с косми. Недопустимо е обаче да казваш това, както е недопустимо и да вменяваш другиму задължение да намира епилирането или неепилирането за привлекателни.

Що се отнася до рекламите и киното, разбира се, че е логично в тях да има хора с всякакви типове визия. От една страна, това е добре, за да се научим да приемаме, че всички хора сме „нормални“ и че всички хора заслужаваме уникалния шанс да обуем клинче или къси гащи през лятото и да излезем спокойно навън.

От друга страна, това е логично и икономически оправдано, предвид че индустриите искат да достигнат до всеки и да продават на всеки, не само на хората със „съвършени“ тела. И подозирам, че този аргумент мотивира наличието на телесна позитивност много повече от всеки друг.

A колкото до нормата за тегло, нейната природа например е здравна, а не естетическа.

Когато килограмите ти са много над или много под тази норма, това е опасно за теб. Понякога има какво да направиш по въпроса, а друг път – не. От друга страна, дали ще се харесваш визуално с килограми под или над здравната норма и дали ще изпитваш привличане към хора с килограми под или над здравната норма, вече си е изцяло твоя работа. А телесна позитивност би било да не го превръщаш в работа на никой друг.

За финал, ето ви една малка телесна непозитивност от моя страна:

Когато видя цяла приятелска компания без изключение от хора с бирени шкембета, някак не ми хрумва да си мисля, че тези хора водят приятен и активен начин на живот, нито пък ми се приисква да ги попитам какво мислят за Ерих Фром или Умберто Еко.

Разбира се, не занимавам тези хора с мнението си. Забелязала съм обаче, че членовете на такива компании рядко пропускат да изтъкнат как стареенето се отразява на Моника Белучи или какво не им харесва в коленете на Марго Роби.

Нека всеки ме разбира, както си иска, (все още) живеем в свободен свят.

Вижте още:

Стига фалшива боди позитивност! Приятелка ме помоли да не ходя с бански, защото тя е родила…


Повече информация Виж всички