„Край, вече съм стара.“ Реплика на сестра ми, когато навършваше 22. Никак не беше нова за мен тази реплика. Преди няколко години наблюдавах как един близък приятел получава паник атака от перспективата да навърши 30.
Преди месец прекарах дълъг уикенд на плажа за 35-ия рожден ден на друг приятел, където шегите за кръста, простатата и ревматизма реплитаха наляво и надясно. Виждал съм хора едва ли не да хипервентилират при завършване на университет или даже гимназия, виждал съм и да или навършат 25 – „вече окончателно съм старец“.
За мен това е странно. Никога не съм се тревожил за рожден ден. Приписвам това на възпитанието, което получих у дома, най-вече от майка ми, която никога не се е плашила от свещичките върху тортата.
20-те години са за практика и грешки, за учене и за забавление – може да се каже, че те не се броят.
30-те години са времето да разберете кои искате да бъдете, къде искате да бъдете, с кого искате да бъдете. И защо. Време за осъзнатост, която не идва внезапно и не се случва за ден.
В 40-те си вече набирате скорост и увереност във всичко постигнато дотук (не, не в цифрово измерение, а за самите себе си).
През 50-те тази скорост започва да се превръща в инерция и ви става по-лесно да го правите.
И вероятно ще можете да видите и оцените най-значимите си постижения, с които сте правили и правите света по-добър, едва в 60-те си.
След тях, през 70-те идва един нов и по-спокоен етап за преоткриване на себе си.
Следователно… Няма как да сте остарели, преди да навлезете в 80-те си години. И дори тогава е съмнително дали е така, защото става дума за период, на който, ако сте запазили относително добро здраве, може да се насладите на спокойствие.
От опит го казвам: да живееш с такава нагласа може да ти помогне да се чувстваш много по-добре с така нареченото остаряване.
Да бъдеш по-здрав и „по-успешен“. Слагам го в кавички, защото не вярвам в представат за успеха като състезание. Начинът, по който възприемаме нашия процес на стареене – как се чувстваме относно своята собствена възраст – е важен фактор за физическото здраве, психологическото здраве и дори дълголетието.
Днес, вече над 60 години, майка ми се чувства жизнерадостна и енергична. Не помня някога да се е разстройвала при мисълта за рожден ден. Затова и се опитвам да усвоя много от нейната нагласа по отношение на възрастта. И колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам колко права е била.
А има и нещо, което тя пропусна да ми каже. Когато си на 16, 30-годишните хора ти се струват „възрастни“, каквото и да значи това, защото в тийнейджърството си, ние всъщност не знаем какво е да си възрастен. Когато ти самият си на 30 и ги попреминеш, все още възприемаш себе си като същия човек, който си бил на 16. Само че малко по-осъзнат. И харесващ себе си малко или много повече. И подозиращ, че на 40 пак ще е така.
Майка ми е стигнала до заключението си за десетилетията от живота ни именно в 30-те си. Сега, когато съм в 30-те си, мисля, че това не е случайно.
Макар че обикновено минават безгрижно, 20-те ни години имат огромно значение и въздействие върху нас. Практиката в този период означава, че можем да опитаме нови неща за пръв път, вече като възрастни хора, и да видим как ни се отразяват, как влияят на другите около нас. Много хора прекарват това десетилетие, опитвайки се едновременно да разберат своя професионален, социален и романтичен живот. Понякога върви добре. Друг път се доверяваме на грешния приятел, излизаме с грешния човек, приемаме грешната работа. Но там е ключът – това не са грешки, не наистина. Етапи са, които са ни необходими, за да се открием.
Ето защо след това имаме 30-те си. През това десетилетие можем да приложим научените уроци, вече по-осъзнато, благодарение както на положителните, така и на отрицателните си преживявания. Ако сме научили какво наистина искаме от живота, можем да го преследваме. Ето защо набираме скорост едва през 40-те. Дотогава идентичността ни обикновено си идва на мястото. Разбира се, тези възрастови граници са размити и относителни, защото хората не се движим с еднакво темпо. При някого същото може да се случи по-рано или по-късно. Няма мистичен превключвател, когато навършваме годишнина, която приключва с нула. По-скоро става въпрос за признаването, че където и да сме в живота си, винаги имаме възможности за успех пред себе си. Когато майка ми споделя тази си концепция с хора, показателно е, че по-младите я приемат с надежда и леко недоверие, докато по-възрастните, вече преживели повечето от тези етапи, се съгласяват.
За младите хора безпокойството при рожден ден може да означава опит да се подготвят за кризата на средната възраст.
В напредналите страни хората са най-нещастни на възраст около 47 години, според скорошно проучване на колежа Дартмут. Сред основните причини за това е страхът от неизвестното. Стареенето се възприема като нещо лошо и заради загубите, които търпим с годините – губим близки, постепенно губим и доброто си младежко здраве. Мислим, че с тези загуби не идват и печалби. Това обаче не е така.
Кръглите рождени дни може да събудят усещане за физически или умствен упадък, загуба на социални връзки, промяна на външния вид. В шегите между приятели се прокрадва и екзистенциалният призрак на смъртта, която се приближава все повече. Тик-так. Но разглеждането само на недостатъците на стареенето може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.
Тази година учени от Пакистан установиха, че тревожността от стареенето води до по-лошо качество на живот и по-ниско самочувствие. Проучването идентифицира отрицателна връзка между тревожността от стареене и физическите признаци на стареене. С други думи, ако се тревожите за остаряването, може неволно да ускорявате процеса. Кръвното ви налягане може да се повиши, бръчките на челото ви да се задълбочат. Тревожността от стареене също е свързана с повишена самота и депресивни симптоми.
При младите хора това може дори да насърчи ейджистки пристрастия срещу по-възрастните хора – което може да бъде проблематично, когато същите тези млади хора остареят.
Годишнините са и време за равносметка – карат ни да се замислим какво сме постигнали и накъде отиваме и е трудно да се съсредоточим върху положителните страни на стареенето, ако не осъзнаваме какви са тези положителни страни. Да ги анализираме понякога е непосилно трудно, но пък е пътят към живота, който бихме искали да имаме. Ако тревожността от стареенето намалява чувството ни за самоуважение, логично е, че няма как да се чувстваме комфортно със себе си всеки ден. Ключът е в реалистичното разбиране на печалбите и загубите, свързани със стареенето.
Правилата на майка ми за остаряване първоначално бяха проекция на това къде се надяваше да бъде по-късно в живота си. Самата тя си го признава. С всяко ново десетилетие „предсказанията“ се превръщат в реалност. Дотук добре. Не е вярно, че възрастта е само цифра. Тези цифри значат нещо. Хубаво е да разберем за себе си какво. Само така това значение ще е положително.
Вижте още:
Долу ейджизма! Да сритаме задника на голямото, лошо остаряване
