Когато мислим и говорим за отслабване, често то не значи за нас нищо повече от това – загуба на телесно тегло с цел да изглеждаме по-добре в собствените си очи. Има ли момиче, което никога, ама съвсем никога, да не е спазвало безумна и смущаваща от здравна гледна точка диета, за която е прочело в интернет или чуло от приятелка? Всъщност, надявам се, че има, обаче аз не познавам.
Стомахът ми още помни режима с риба, при който се събуждах с гадене и треперещи ръце, изяждах лъжица мед, за да мога да стана от леглото, обвинявах се, че съм я изяла, и продължавах да го спазвам. Сещам се и за времето, когато диетата ми съдържаше дни с внушителния хранителен прием от…. едно сварено яйце. Имам приятелка, която съвсем сериозно вярваше, че е напълно достатъчно на ден да хапваш две-три оризовки. И друга, която прекарваше седмица-две на нискомаслено кисело мляко преди всяка предстояща ваканция.
Резултатите от подобен род отслабване са трайни, приблизително колкото са и здравословни.
Ако диетата, която си причиняваме, е мъчителна за тялото ни, това е ясен знак, че в никакъв случай не бива да я спазваме.
Отслабването не е самоцел. То е част от верига от много по-сложни и комплексни процеси от простата загуба на тегло. Има връзка с метаболизма ни, със здравето на червата ни, с двигателната ни активност, а дори и със самата философия, която влагаме в храненето си, и отношението ни към храната.
Ако имаше съвършена формула как да ядем, така че да сме максимално здрави, красиви и енергични, всички щяхме да се ръководим от нея. Такава обаче няма. Нито вегетарианството, нито наблягането на протеина, нито суровоядството, нито храненето три или пет пъти дневно, нито пък така модерното периодично гладуване („intermittent fasting“), са еднакво приложими, здравословни и ефективни за всеки.
Ако слушаме как се чувства тялото ни, винаги можем да усетим кое е правилното за него. Можем и да се консултираме с диетолог или нутриционист, винаги когато се чувстваме изгубени в джунглата на хранителните съвети и препоръки.
Добрата новина е, че все пак има и някои безспорни факти. Като например този, че храните, които съдържат фибри, подпомагат храносмилането и подобряват баланса в червата ни.
А има и храни, които просто е добре да избягваме, ако искаме светкавичен метаболизъм.
Не да ги зачеркнем напълно от менюто си, защото подобни радикални решения рядко издържат дълго във времето, но да сведем приема им до минимум и да се поглезваме с тях само понякога. За две от тях дълго време не подозирах:
Сладкишите за закуска
Тук спадат палачинките с вишнево сладко у дома, обилно полетите с шоколадов сироп гофрети в любимото ни брънч местенце, бухтите, кексовете, и, не на последно място, най-вкусното нещо в целия свят – мекиците на баба.
Свикнали сме да сме пренебрежителни към сутрешното хранене. Избягваме го през седмицата, когато времето ни притиска. Пропускаме го, ако не се чувстваме гладни. Когато обаче решим да му се отдадем, не се свеним да прекаляваме, защото знаем, че има най-голям шанс да изгорим тези калории в течение на деня.
Сладкишите сутрин обаче изобилстват от празни калории, които не ни държат сити и ни правят още по-податливи да се изкушим от безсмислени храни през целия ден. Този тип храна е тежка за червата, главно поради добавените и рафинирани захари, използвани за нейното създаване. Тя е източник за разрастване на “лошите” чревни бактерии, които причиняват дисбаланс в в храносмилателната ни система.
Най-честата причина да се обръщаме към определени сладкиши за закуска е емоционалният глад.
Търсим ги, когато се нуждаем от комфорта на спомените си за дома, за детството, за човека, който ни ги е приготвял, за усещането, с което свързваме преживяванията си с тях. Добро психологическо упражнение е да опитаме да се сетим за момента, в който любимият ни сладкиш ни е станал любим, и да изследваме причините за привързаността си.
Ако държим на сладката закуска, винаги можем да прибегнем към здравословна опция. Като например гранола, към която можем да добавим мед, агаве, кленов сироп, ядков тахан, фъстъчено масло, плодове. Това би било чудесен начин да подобрим храносмилането си с естествено съдържание на фибри.
Пържените храни
На този ни етап на информираност надали някой изобщо се лъже, че пърженото може да бъде полезно. В умерени количества мазнините са дори здравословни и нужни, но не и в тази им форма на обработка.
Пържените храни предизвикват хаос по целия стомашно-чревен тракт. Могат да доведат до какво ли не – от рефлукс до нежелани промени в движенията на червата. Те също създават перфектна среда за развитието на „лошите“ чревни бактерии. Панировката, която често се използва, е с ниско съдържание на хранителни вещества, но за сметка на това води до нежелано наддаване на тегло, когато се консумира редовно.
Нека обаче си го признаем – пържените картофки са неповторимо удоволствие. Ако то истински би ни липсвало, няма пречка от време на време да си го позволяваме в умерени количества. Все пак, наред с всички прагматични ползи, е хубаво храненето да бъде и източник на радост и удоволствие.
Добре е в моментите, когато ни се услажда нещо пържено, да подберем добре мазнината, на която се спираме за приготвянето му.
Масовото рафинирано слънчогледово олио не е подходящ вариант за пържене, или всъщност за каквото и да било. Зехтинът, макар и перфектен, за студено обработване на храни, не издържа термична обработка, особено при толкова високи температури, и се разпада на вредните за нас трансмазнини.
Най-удачните варианти са чистото масло, или пречистената му форма гхи, както и любимото във веган културата кокосово масло.
Някои „диетични“ храни и напитки
„За мен два бургера, големи картофки и пай. И диетична кола, че ще отслабвам!“
Е, макар и да не изпадаме в чак такива крайности при поръчките си, все пак понякога сме склонни да се заблудим от успокояващите послания и визуалните трикове при опаковането на някоя уж диетична храна, която всъщност изобщо не е полезна за нас. Някои от храните с вълшебната думичка може да създадат невъобразим хаос в метаболизма и червата ни.
Популярните в последните години и познати като диетична храна оризовки например имат изключително висок гликемичен индекс, което означава, че вдигат за секунди кръвната ни захар. В дългосрочен план това може да бъде опасно не само за диабетиците. Пакетираните печени ядки пък имат високо съдържание на сол, а тази сол обикновено се слепва за самата ядка чрез брашно и така влияе негативно на теглото и афектира глутеново нетолерантните хора.
Сладките диетични храни обикновено се приготвят с изкуствени подсладители в опит да се намали количеството на калориите и добавената захар, които съдържат. За съжаление, докато те могат да намалят калориите в храната, това увеличава вероятността от чревна дисбиоза.
Поради липсата на хранителни ползи и потенциално забавяне на храносмилането „е по-добре диетичните“ да се заменят с цели съставки и зърнени храни, които всъщност могат да доведат малко фибри в червата ни, без да претоварват тялото ни с изкуствена захар.
А ето го и финалният бос: Преработените храни
Не е изненадващо, че преработените храни като чипс, бели макаронени изделия и десерти могат да причинят наддаване на тегло поради съдържанието си на калории. Те обаче могат да навредят дългосрочно и на здравето на червата ни. Липсват им естествени фибри. За сметка на това съдържат редица консерванти, подобрители и синтетични подправки, които намаляват хранителната им стойност, но увеличават вредите от тях.
Преработените храни ни правят едновременно преяли, незаситени, изтощени и раздразнени.
Те често заместват храни, богати на фибри, като плодове и зеленчуци и дори пълноценни ястия, които иначе биха били от полза за здравето на червата. Обикновено хората ги избират като по-евтина и по-бърза алтернатива.
Замяната на преработените храни с техните по-естествени аналози е най-добрият вариант за подобряване на нашето здраве.
Честото “аранжиране” на чинията ни с плодове, зеленчуци, постни или рибни протеини и пълнозърнести въглехидрати служи на тялото ни много най-добре в дългосрочен план.
Производителите на алкохол често ни пожелават да консумираме с удоволствие и с мярка. Нима това не е едно чудесно пожелание, което сами можем да си отправим, когато се отнася за нашето хранене?
Вижте още:
12 храни, които дават тласък на либидото
