Всички родители, които освен деца, имат и кола, знаят какво се случва, когато ги комбинират.
И как, когато минават покрай автомивка, всички работещи там спират работата си, за да проследят автомобила им с погледи на лешояди. Защото сърцата им подсказват, че вашето време бързо наближава и когато дойде, няма да минете единствено с:„Добър ден. Едно обикновено измиване“.
Да обобщим отгоре-отгоре какви са следите от децата в колата.
А те са такива, че ще ги забележи дори и най-неподходящият за детектив работещ в автомивката, при това без да се напъва (и без да брои бебешките столчета и лепенките „Бебе в колата“). В сметката включваме и автомобилите на съвестните родители, които от неудобство пред работещите в автомивката, измиват колата си, преди да я дадат за почистване, за да не им е неудобно (като Мардж Симпсън, когато идва чистачката да почисти дома им).
По гърба на предните седалки
се забелязват следи от малки обувчици, отпечатани върху тапицерията. Обувчиците предварително са били топнати прилежно в кал, пръст, вода, пясък, животински отпадъци или неща, които стават за компост, или пък всичко това накуп.
Шофьорът и пътникът до него са усещали много ясно моментите, когато тези следи са били оставени, защото те са били придружени от бодро ръгане в гърба. Те, децата, какво са виновни, че няма по-удобна поза от това да си подпреш плътно стъпалата в предните седалки, докато се возиш отзад.
По тавана над задните седалки (и не само)
има следи от мазни пръстчета. Това е друга много удобна поза – да си подпреш стабилно ръчичките в тапицерията над главата. По този начин могат да се оставят следи от мляко, шоколад, лиги, конфитюр, сокче, банани и други лепкави и/или питателни източници.
Ако измиването на автомобила не включва „таван“, с годините родителите могат да се сдобият с ценна и миловидна колекция от различни размери „ръчички“ на вече порасналото им дете (нещо като „метъра“ у дома).
Навсякъде в задната половина на купето
са богато разположени отпечатъците от крачета и петопръстчета. Навсякъде, където е достъпно, се виждат следите от единични пръстчета, указващи посоката на движение с намаляващо зацапанко. И понеже все пак не е чак толкова удобно ръцете да се бършат в салфетки, то избърсванията, случили се в колата, но неостанали в нея, могат непосредствено след това да се търсят по дрешките.
По-специфични, но човешки, следи
понякога си личат по тлъстите пити повърнато и наакано или доловимите предимно по миризма напишкани територии. И децата са хора, но малките деца трябва да спят много, защото растат по-бързо. Съответно им остава по-малко будно време, през което да свършат физиологичните си нужди. Та стореното в автомобила е доказателство за това. Пък и кога да се сетиш, че имаш такива нужди, ако не в последния момент и то когато тате/мама не може да намери веднага къде да спре удобно до горичка?
Малките пътници са се погрижили и прахосмукачката
да не остава без работа. Добре е да се „погледне“ с накрайника във всички гънки, тайници и изобщо навсякъде. Защото където може да се набутат трохички, късчета листове и всякакви боклучета, то гаранция са били набутани там. Прахосмукачката е добре да се пази от запушване, когато минава под седалките, защото там пък може да се срещнат изплюти хапки от далеч-от-любимите закуски, парченца от играчки, както и камъчета, клончета, необясними материи и други интересни, намерени по пътя към колата, съкровища.
Рисунките в автомобила
често са подобни на пещерните. Те напомнят семпли полусимволи, но са събрали в себе си мъдростта от живота на малкото същество, неограничена от повърхност и цветове.
И както казваха в Джурасик парк, че животът винаги намира начин, така и децата винаги намират я химикалка, я флумастер, я пастел, я молив, я друго оръдие за креативно изразяване…