Бях много млада и работех в лайфстайл списание. Имахме главна редакторка, която беше на неопределна възраст над 40 („Но все още изглежда добре“, мислех си тогава). Един ден тя ни каза (бяхме основно жени):
„Радвайте се, че сте млади, момичета, защото след 40 времето започва да препуска, дните ви няма да стигат за нищо“.
Не съм сигурна, че тогава я разбрах, но го запомних.
А днес вече я разбирам – тя е била в типичната криза на 40-те години. И сега, когато усещам това „препускане“ на времето с неподозиран интензитет, не мога да престана да се чудя как е възможно да се чувствам така?
„Нямам време за нищо“, „Как ще се справя с всичко?“, „Кое е важно и кое – маловажно?“, „Нямам никаква цел в живота“, „Остават ми броени години живот… Дай да пришпоря нещата“, „Не съм се наживяла, а ето го – задава се краят“, „Имам толкова харчове, а ще трябва да заделям за старини, че ето ги – идват“, „Ще успея ли да видя детето пораснало или и мен ще ме настигне рака…“, „Айде стига глупости, млада съм още, ама ей го, на – приключва…“
Ако сте над 40 и на вас ви се въртят подобни мисли в главата (и от тях се чувствате доста изнервени и депресирани): добре дошли в „прекрасните 40“.
Ще избягвам да я наричам „криза на средната възраст“, защото да кажеш на един 40-годишен, че е в „средната възраст“ е като да натиснеш пумпал – ще започне да се върти на още по-големи обороти, да върши още повече неща и в крайна сметка… да се чувства още по-нещастен.
Или те пропуска. Все тая. Но ти определено не си в него – обратното на известния цитат на Левски, че „ние сме във времето и то е в нас“ (щастливец, не е имал шанса да доживее 40, иначе друго щеше да напише).
Но след 40-те ти определено не си вече във времето, то те заобикаля, стоиш отстрани някак, гледаш нахлуването на някакви млади, но абсолютно същите като теб преди 20 години създания, чудиш им се… И същевременно си С ДВАТА КРАКА в живота. Как става тази работа?
Много просто: задълженията буквално изцеждат всяка капка живот от 40-годишното ти тяло. Ако имаш и деца, си се превърнал в машина от отговорности, нямаш време „да разпуснеш“. А, а, си разпуснал – и ти излиза през носа: и махмурлука, и недоспиването, и липсата на време…
Станал си ефективен като четиристотин души, но ти се струва, че нищо не правиш. Или че нищо няма смисъл. Или че всичко има смисъл, но няма да ти стигне времето да го направиш.
Ето ги „прекрасните 40“: дошли са, за да съсипят младите възрастни и да ги оставят да се чудят на колко са години и какво да го правят този ши…н живот.
Прекалено много жизнен опит ли имат или не са видели още достатъчно? Награбили ли са вече с пълни шепи от всички удоволствия на живота или нищо не са получили? Пътували ли са достатъчно, правили ли са истински добър секс, имали ли са достатъчно качествени приятели? Или не са имали нищо, нищо, нищо…
Които обаче броят белите си косми и се вглеждат в огледалото в увисналите си и тъжни физиономии и стават и лягат с усещането, че са се запътили към гроба.
Но хайде стига емоции!
Всъщност „кризата на 40-те“ не е само усещане, защото съществуването й е подплатено от научни доказателства.
„Кризата на средната възраст“ (пфф, ето го пак този ужасен израз!) се разпростира между 40-те и 60-те години на човека (аууу) и се състои в изживяването на усещане за хаос около идентичността, житейските избори и смъртността.
Психоаналитикът Елиът Жак измисля този термин през 1965 година и го свързва с чувство за депресия и преоценка на собствения опит.
Когато човек най-после „пораства“, изведнъж се оказва, че много от възможностите и мечтите, които е имал през юношеството и младостта, вече не му вършат работа. Междувременно собствената смърт започва да се приближава със страшна скорост.
Стереотипът около средната възраст за мъжете е свързан с „млади жени и бързи коли“, а за жените… с „желанието за развод“…
Или дявол знае с какво? За всяка жена е различно – предполагам.
Но психолозите отбелязват още едно общо нещо – усещането за удовлетвореност и щастие сред 40-годишните се движи в низходяща крива.
Всъщност едва между 10 и 20 процента от хората минават през тежките й стадии, което означава, че за мнозинството хора 40-те не са никак „ужасни“. Особено ако са сменили кариерата с по-подходяща или най-после са намерили любимото си занимание. Особено ако не са притиснати с тежки финансови задължения. Особено ако са в добро здраве и не забелязват рязко влошаване. И особено ако постигат целите, които са си набелязали.
В зависимост от личната съдба и собствения поглед, може да преживявате стресиращ и объркан период, но може и да забелязвате период на особен възход, стабилност и радост…
Дори Карл Юнг е казал:
Не съм Юнг, но ако сте влезли вече в четирсе’така, искам да ви кажа само едно и го пожелавам и на себе си. То е кратко, но съдържателно:
Дръжте се!
Защото за никого, ама за абсолютно никого, няма значение дали сте в криза или не. Така или иначе всички ще умрем. И това става все по-очевидно.
А и ще се случи по-скоро, отколкото си въобразяваме.
Вижте още:
