Човек никога не знае къде и кога някое ново мета знание може да му се стовари на главата!
Уверих се в това вчера, когато разбрах, че българските народни танци всъщност не са просто едни физически фолклорни изблици на емоция, ами цели терапевтични практики.
Тази теория беше публично представена от народната певица Поли Паскова в предаването „На кафе“ (с водеща Гала), където всъщност тя беше поканена да разказва за предстоящото си турне. Но понеже така и така ставаше дума за народна музика и танци, а и самото предаване е нещо като форум на алтернативната медицина, баенето, трансцеденталните учения от домашен порядък и женското самосъзнание между тях, суровата информация около спектаклите преля в медико-йогистко-хомеопатско-фолклорно експозе.
По думите на певицата Паскова всеки български танц си е тясно специализиран в лекуването на конкретни здравни проблеми. Това е важно, за да не си мислите, че с едно право хоро или вяла ръченичка сутрин в коридора у дома ще си оправите здравния статус. От ефира разбрахме например, че ако имаш неприятности с дебелото черво, лечението се крие в единайсетте осми ритъм на Ганкиното хоро или така наречената копаница. Тя въздействала директно на четвърта чакра, т.е. на сърцето и сърдечните емоции.
В случай, че номера ти играе щитовидната жлеза, оставяш Ганкиното и тутакси се хващаш на Петрунино хоро. То върши работа още при емоционални проблеми, като например дефицит на състраданието. Това означава, че ако на някой, когото познаваш, му се случи нещо лошо, пък на теб изобщо не ти пука, друсваш Петрунино и полека-лека започва да ти става мъчно. Въпросният психотерапевтичен ефект в случая идва и от факта, че Петруниното хоро въздейства на пета чакра – онази в гърлото, отговорна за комуникациите ни с външния свят.
Лековита сила има и Пайдушкото хоро. В емоционален план то се свързва пряко с чувството на любов, следователно колкото повече го танцуваш, толкова повече любов около теб ще цари.
Пайдушкото трептяло със същата честота като мозъка ни и лимфната система. Тук е важно да поясня, че всичките ни органи вибрирали с някаква честота. Пък като цяло хората трептели в различни херцове, зависещи от емоциите, които изпитвали в момента. Така каза певицата Поли Паскова и аз нямам основание да не й вярвам. Още повече, че надлежно цитираше името Александър Димитров (танцьор и изседовател на фолклора ни), когото нарече „гениален българин с много иновации“, дето всичко си бил изчислил и било научно доказано. Заедно с него дори изнасяли лекции за терапевтичната сила на хората из някои български общини, каза още тя.
В припряното ефирно време не останаха минути за пълен списък от болести и съответстващите на тях лечебни хорца, но стана известно, че те са нашите тайни кодове, чрез които работим и за земята.
Това правим като натрисаме с краката си повърхността й и така предаваме онези трептения и херци, за които вече трябва да ви е станало кристално ясно. Да не забравя да спомена и ръченицата, защото там нещата отиват съвсем в трансцеденталното. Нейните седем осми не само са пряк път към хипофизата, но и тя играе решаваща роля при въплъщението на душата в тялото! Как точно става това не мога да ви кажа, но е нещо, свързано с гама лъчите и неравноделния такт. И също не може да не е вярно, защото Слава Севрюкова го била потвърдила. И освен това като учение това цялото нещо с херцовете, трептенията, хорАта и хОрата идвало от учителя Орфей и било съхранено и пазено до днес. То ни давало всичко и затова не било необходимо да се занимаваме нито с йога, нито с възли, нито с чакри, каза Пали Паскова, тъй като ето на – имаме си наше си, естествено учение. Не разбрах защо и как тогава българските фолклорни танци влияят точно на индийските йога чакри, ама хайде сега подробности!
Въпреки приведените доказателства обаче, дори добронамерената Гала май не беше напълно уверена в истинността на цялостната теория и настоятелно питаше как, кога и къде тя е научно доказана. Поли Паскова отново се позова на откритията на „Сашко“ (така го нарече тя в ефир) и заяви, че всичко си го има в интернет. Сигурно, ама не и в моя – освен информации за курсове по народни танци и цитирани интервюта, научни изследвания не открих.
Накрая рисковете на живото предаване компресираха силно разговора, но пък за финал българският патриотичен дух беше ободрен с информацията, че България е единствената страна с над четиридесет неравноделни такта! Не съм много сигурна колко важно е това, но явно си е голяма работа, защото Поли Паскова отсече, че „няма такива държави“! Един вид, да се гордеем, че със сигурност бием света. Поне по неравноделни тактове. Нека им е!
В българския телевизионен ефир можеш да видиш всякакви безумия.
Гледали сме как репортерки пият урина, виждали сме разваляне на магии, цели предавания и уж сериозни журналисти се занимават с гледачки, лечители и проводници на енергии. Около християнски празници непременно някое духовно лице разказва за чудеса на светци и цитира библейски истини като последна инстанция и нещо, което не можеш да подлагаш на съмнение. Понякога си мисля, че тази практика се дължи на установена политика, целяща оглупяването на хората, чрез закърняване на човешкото им любопитство и естествената нужда от познание. Друг път съм убедена, че дори не е толкова сложно – просто се върви по линия на атрактивно поднесената глупост, помпозно наречена „новина“. Или „ШОК“, „ПОТРЕС“ … – нещо още по-гръмко за ухото и мисленето на всезнаещия, но неучещ се човек.
Тези бездънни, подскачащи една след друга философии с абсолютно непотвърдени научни основи, най-често изникват именно в т.нар. женски предавания.
Въпросните формати у нас се превръщат в инкубатор на подобни шокиращи разкрития, които някакви хора с налудничава убеденост хвърлят в пространството ей така. В този случай поне става дума за нещо безобидно – Пайдушкото хоро със сигурност няма да те направи по-умен, нищо, че е свързано с мозъка, нито пък Ганкиното ще ти оправи дебелото черво, но двете определено ще те раздвижат и тонизират, ако ги танцуваш. Ама да застанеш пред цялата телевизионна аудитория и да хвърляш на и без това лековерния зрител информация за някакви уж страхотни, но кой знае защо дълбоко непознати или скрити досега алтернативни лечебни свойства на народните танци, е най-малкото безотговорно. Защото ако утре някой байчо от село се откаже от хапчетата на доктора и се хвърли в ръченица, за да си оправя хипофизата, много вероятно е вместо да събере душата с тялото (както го можели седемте осми на ръченицата), да ги раздели завинаги. Тогава нито певицата Поли Паскова, нито ученията на нейния „Сашко“ ще могат да му помогнат.
Не съм против алтернативните методи на лечение. Всеки има правото да избира как да бъде лекуван, особено, когато няма надежда.
Стига обаче сам да поеме отговорността от това свое решение и да е наясно с последствията от него. Най-малко пък съм против народните танци. Като българка владея няколко от тях, гордея се да ги танцувам и изпитвам истинско удоволствие от това. Имам против обаче безотговорното влагане на подобна мистичност и „тайнствена“ лековита сила в безспорни национални ценности. Приемам това за измама. За безпардонно използване на една стойност, към която се залепват псевдонаучни, знахарски „открития“. На народните ни танци такива украси не са им нужни. На хората със здравословни проблеми, които утре ще решат да се лекуват чрез тях пък – още повече. Що се отнася до прикрепения националистико-патриотичен елемент – световното ни превъзходство по неравноделни тактове – направо не ми се отваря дума. Да го приемем необходима изява на национално самочувствие и да го преглътнем.
Време е обаче да разберем, че живеем в двадесет и първи век. Във време, в което световната информация се носи във въздуха и ние я улавяме с плоски устройства с размера на човешка длан – телефоните ни. Време, в което хора чуват и виждат чрез компютърни устройства, автомобилите са на път да се управляват сами, а туристи се записват за космически екскурзии.
Съгласна съм, че духовността е нещо различно и много необходимо. Но нека не изместваме с нея мястото на науката. Още повече от телевизионния ефир, където наивността е основен път за прокарване на всевъзможни, често вредящи информации.
Нека си ги танцуваме хората! Ама хайде да не се лекуваме чрез тях!
