Края на работния ден. Метрото е претъпкано. Три момчета на възраст 15-16 години са заели мястото до вратата и на висок глас си разменят остроумия. Разговорът представлява по-скоро смесица от хихикане, настъпване, подритване и раздаване на лакти във всички посоки. Едното момче държи бутилка „Джони Уокър“ с черен етикет и отвреме-навреме мушка с нея останалите. В отговор следва приятелска размяна на удари с юмруци. Момчетата се умиряват за малко, но скуката надделява и едното казва високо: „Баси заспалото метро, бате. Гледай ги кви са умрели всички“.
На станцията вратата се отваря и в метрото се качва 60-ина годишна жена, която се опитва да влезе, въпреки блокадата на вратата от страна на момчетата. „Ей, староо, кво се буташ“, казва едното момче и добавя:„Баси дъртачката, бута се, бате“. Жената очевидно не иска да се заяжда, а и никой не се обажда в нейна защита. Цялото метро мълчи. Половината пътуващи най-вероятно не са чули обидата, защо са сложили слушалки в ушите. А другата половина наистина седи с нос, забоден в смартфона.
Действително нищо не може да извади пътниците от апатията.
Отегчението и липсата на отпор отприщва момчетата и те минават на любима тема за обсъждане на висок глас от 16-годишни хормонални бомби без никакво възпитание: кой коя бил еб*л.Така, който не е сложил слушалки в метрото, успява да чуе анатомични подробности, от които би се изчервил дори гинеколог с 30 годишен стаж. Разбира се, подробностите са извадени от порното, а не от реални случки. Но какво от това: смущаващо е, а нито един човек не реагира.
Не е странно, че хората предпочитат да не правят забележка на непознати, докато не се почувстват лично заплашени. Но в случая не става дума за страх, а по-скоро за безразличие. Което е много лошо, защото, за разлика от възрастните, подрастващите всъщност имат нужда някой да им посочи какви са границите на държание. А когато всички възрастни в метрото се скатават, те съвсем логично стигат до извода, че „живеят в еб*ти тъпата държава, бате“.
Трудно може да се спори по въпроса. Особено, ако се види това видео, което обикаля социалните мрежи от вчера следобед:
На разпространените видеа се вижда как, подтикнати от неделната скука и липсата на каквото и да е градивно занимание, няколко 12-13 годишни хлапака изпробват апатията на възрастните в самия център на София. Те мятат една тротинетка Lime във фонтана пред НДК. Горката машинка явно се оказва по-здрава от очакваното, защото гаменчетата решават да слязат долу и да я донакажат съвсем. Следват шутове, удари и засилки в каменния бордюр.
Някой е заснел видеото и го е споделил в майчинските групи с призив ако може родителите да познаят децата си.
А какво ли се е случвало, докато децата са се гаврили с тротинетката? Вероятно всички физиономии на минувачите наоколо са казвали: „Трошете си, не ни пречите“. Може би е имало една-две възмутени физиономии, явно е имало и снимащи, но какво повече може да се очаква?
Всъщност не е странно: откакто има социални медии всеки предпочита да снима случващото се и да го постне за обществено обсъждане онлайн, отколкото да се намеси лично и да рискува „да е лошият“.
Но правим ли услуга на децата си, когато изобщо не се намесваме при тяхната агресия? Или наистина с абсолютното си обществено безразличие ние самите единствено допринасяме за„следващото поколение измет по ВИП сепаретата?“
