Хелоуин е един от най-комерсиализираните празници, но това не пречи да е сред най-обичаните
На 31 октомври – последната неделя на месеца, прогнозата вещае, че времето ще бъде приятно топло, с променлива облачност през деня.
Листата ще жълтеят все по-бързо, по тротоарите ще се търкалят кестени, децата ще събират из градинките жълъди с шапчици. Ще бъде обикновен неделен ден. Слънцето обаче ще залезе към 17.30 ч.
И тогава, според келтската традиция, ще настане време за Хелоуин.
Каквото и да си мислите, това не е празник на чудовищата и дяволите.
Денят символизира края на келтската календарна година и близостта на свръхестествения свят. Според вярванията, съществата от „другия свят“ – вещици, демони, неспокойни духове, призраци и всякакви други магически същества, слизат на Земята в Нощта на Вси светии.
За да не се всели в тях някое заблудено същество, хората се маскират.
Избират страшни маски, за да приличат на свръхестествените същества и те да не могат да ги познаят.
За да имат с какво да подкупят въпросните духове и демони, ако ги срещнат на улицата, децата просят бонбони, като обикалят града и чукат на вратите подред.
В общи линии, това е една своеобразна нощ на мъртвите и немъртвите.
Заедно с Коледа, Хелоуин се смята за един от най-комерсиализираните празници. Това, разбира се, не пречи да е много обичан и от малки, и от големи по целия свят.
Една от причините е, че така надвиваме по-лесно страховете си. Дори да не вярваме в магически същества, призраци или вещици, страхът от необяснимото стои дълбоко в нас и един от начините да се справим с него е да го превърнем в маскарад.
Всички обичат страшни истории – с повод или без.
Ежедневието ни е достатъчно трудно, за да не се отказваме с лека ръка от всеки повод за празник, разнообразие и веселие.
Дори днес Хелоуин да е комерсиален празник, там, където той е традиционен, често е повод децата и родителите заедно да излязат по тъмно, да направят костюм или маска, да издълбаят тиквен фенер или изобщо да свършат нещо весело заедно.
Това е и една от причините толкова лесно този празник да се пренася по света и да намира своето място в календара.
България не прави изключение – и у нас децата обичат да се маскират и да получават бонбони, а родителите търсят повод да се повеселят с тях.
Въпреки протестите и негодуванието, фактът, че има празник е по-полезен за обществото, семейството и за отделния човек, отколкото липсата на такъв.
Пък и празник в нощта срещу празника никак не би навредила – всеки от двата повода има своето място.
Дори ми се струва, че след нощта на страшните истории, българските деца още повече ще оценят Деня на българските будители с тения реален принос и значение...
В тази връзка ето, вместо край на този текст - една приказна история:
Живяло някога в един мрачен и намръщен град едно малко, беззащитно дете.
То много искало да се маскира като бухал и да излезе навън в нощта на Хелоуин, да се разходи по тъмните, криви и кални улици, покрити с есенни листа, да подвиква на минувачите „Буууу!“...
Много искало и да срещне някоя вещица, магьосник или обикновен, усмихнат човек, който да му даде два-три бонбона...
И тогава срещу него се втурнали всичките му съседи. Те му обяснили подробно колко непатриотично е да се празнуват чужди празници, колко е лошо да се маскираш и как тиквените фенери са олицетворение на злото.
Обяснявали дълго, гръмогласно и подробно.
Докато детето накрая се отказало и вече изобщо не искало да празнува. Нищо. Никога.
Заглавна снимка: Уличен продавач на тикви, Варна, 28 октомври 2014 / Impact Press Group/NurPhoto via Getty Images
