Феминизъм е дума на годината, твърди американският речник Merriam-Webster, според когото това е най-търсената дума през 2017-та година. В началото на годината стотици жени протестираха в САЩ и цяла Западна Европа, причината бе новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, известен с намеците си към жените и желанието си да ограничи абортите и финансирането на безплатни провитозачатъчни за жените, нещо, което впоследствие направи.
Кулмицанията обаче беше скандалът със сексуалното насилие, чието лице се оказа известният филмов продуцент Харви Уайнстийн. Жертвите започнаха да се появяват като гъби, разказвайки все по-разтърсващи истории за принуждаване към секс, за опипване, събличане и много срам. Разкри се широко разпространено явление в киното и телевизията, но и в политиката. Силните на деня, били те режисьори, продуценти или просто „шефове“ изнудват жените, за да получат сексуално внимание от тях.
Вълната от недоволство и гняв сред жените растеше по целия свят и милиони избраха хаштага #MeToo, за да кажат, че поне един път в живота си са били насилвани. Оказа се, че сексуалното насилие и боят сред жените са много често срещано явление – и вкъщи, и в работата.
Така се заговори за новия феминизъм, въпреки че най-вероятно зад тази дума много хора влагат различно значение. По определение на речника Weber феминизъм би трябвало да означава: „теория за политическо, икономическо и социално равенство между половете“, както и „организирана дейност в името на правата и интересите на жените“.
През 2017-та година на теория, подчертавам, жените в по-голямата част от Европа и западния свят имат тези права.
Едно време целите са били ясни и точно формулирани. В пика на феминистката борба в началото на 20 век жените нямат право да гласуват, работят при ужасни условия, а дори да говориш за сексуалните си права е било абсолютно забранено. Така с много усилия и благодарение на протестите и жертвите на смели активистки, жените постепенно получават право на глас, на образование и на по-добри условия на работа. След 70-те години идва правото на аборт, възможността да ползваш контрацепция и да изпитваш удоволствие от секса, както и да не бъдеш дамгосван, защото имаш повече от един сексуален партньор.
Сякаш тогава е било по-лесно. Големият враг е обществото, Църквата и мъжете, които не искат да дадат на жените равни права. В един момент някои започнаха да твърдят, че в борбата за независимост жените отидоха твърде далеч, от постигането на равни права, на моменти битката изглеждаше сякаш целта е да изритаме мъжете в ъгъла и да им покажем, че можем да живеем без тях“. После се оказа, че жените или по-голямата част от тях не могат без мъжете и равновесието на ролите излезе на заден план.
През 2017-та за съжаление отново стана ясно, че милиони жени по света понасят болка, насилие и разочарование само, защото са жени. Получават по-малки заплати от мъжете, обект на сексуално или домашно насилие са, закачат ги по улицата или в градския транспорт, дискриминирани са на работното място. Историите са хиляди.
„Когато говори жена, мъжете правят нещо друго – някой си говори, друг си гледа мейла“ – казва една от най-влиятелните жени в света – Кристин Лагард, шеф на Международния валутен фонд. Това не винаги е вярно, разбира се, но писмото на инженера от Google, който аргументирано твърдеше, че поради биологичните си особености, не всички жени са подходящи за високотехнологична работа, предизвика сериозни сътресения в социалните мрежи и показва, че много хора мислят, че жените и мъжете не са еднакви.
От друга страна е вярно, че жените и мъжете са различни, имат различна физиология и разнообразни нужди, с едни неща се справят по-добре, с други не. Но това не ги прави по-добри или по-лоши, а най-вече и двата пола имат вопиюща нужда един от друг. Аз не мога да си оправя и елементарни неща по колата, но успявам да намеря нужната ми информация в пъти по-бързо от мъжа ми.
В повечето случаи днешните жени искат да имат успешна кариера, семейство и деца – и достатъчно време за тях, подреден дом като от списанията, както и да бъдат винаги слаби и красиви, винаги. В действителност обаче парчетата от този идеализиран пъзел успешно се наместват заедно рядко, и то с цената на компромиси. Вярно е също, че в живота на жените им се налага да правят повече компромиси, отколкото на мъжете.
Емблематичен е примерът с Ан-Мари Слотър, която постигнала своята работа-мечта в Държавния департамент във Вашингтон, но напуснала след две години, защото не можела да бъде близо до двамата си сина тийнейджъри, въпреки че мъжът й й помагал активно. Според нея да можеш да контролираш работния си график е единственият начин да съвместяваш успешно кариера и семейство.
Повечето хора обаче не могат, нито имат възможност да разчитат на сериозна помощ от детегледачки или баби и дядовци. А когато могат, се появява чувството за вина, което те преследва винаги. Когато си с децата, си мислиш за работата, която би могъл да свършиш и как другите хора правят интересни неща, докато ти седиш в парка и гледаш как малкото момиченце залива съседчето с пясък по главата. Но когато си на работа, децата ти липсват, иска ти се да имаш повече време за тях, да им сготвиш, да ги изслушаш, да им разкажеш колко голям е света, вместо да ги зарежеш пред компютъра или да ги прегърнеш смъртно уморена.
Няма пълно щастие. Въпреки това жените могат да получат много от живота, да изпълнят най-смелите си мечти – да имат удоволствие от работата и добро семейство. Все пак животът е дълъг период от време и реалната равносметка идва накрая.
Може би феминизмът освен много права, ни даде и прекалено много очаквания, една твърде висока летва, която не е лесно да достигнеш, както и образ на жената, която може всичко.
Затова много жени не се чувстват комфортно и търсят своето място. Затова и имаме нужда от мъжете, да ни дадат увереността, че сме важни, ценени и обичани. И можем да се справим с всички предизвикателства, макар и не винаги по най-добрия начин.
