Когато човек категорично премине прага на своите петдесет, но все още не иска да се нарече стар окончателно, някои действия на онези, които доскоро е наричал стари, започват да се осветяват по-различно пред него. Ето нещата от техния (вече и мой?) свят, които започнах да схващам все по-ясно защо са такива:
Дали защото се опитват да надникнат под нея – за да проверят гърнето или някой евентуален теч. Дали понеже клечат да огледат цепнатина по гумата. Но почти винаги, особено при качилите повече килца с годините (но не задължително) – гъзурата им несвенливо наднича над задния ръб на долнището (все по-рядко – панталони) и цепката им ти „помахва“. Нормално, да си кажеш – иииууу, тоя няма ли кой да му каже да си вдигне анцуга, не се ли усеща, пуу, че гнусна гледка. Е, вече знам, приятели – усеща се си идеално той и няма нужда никой да му съобщава. Просто суетата (вкл. и куртоазията) е отстъпила – на него вече не му пука. Ми да, я си гледайте по пътя.
Бръсненето, мили дами, може да бъде изключително неприятно и досадно. Понякога заради вас, а почти никога – заради нас си, ние, мъжете с гъсти, твърди бради се опитваме да поддържаме гладка кожата в долната част на лицето. Но да, неприятно и досадно е. И един ден явно си казваме – стига толкова, нека си избуява. А почесването и подръпването ѝ ни е по-приятно и естествено от прилагането на всякакви помади, за да я оформяме като едно време.
Сигурно сте виждали – особено ако не сте от Генерация Z, с поглед в телефона нон-стоп – как в трамвая или в някой парк към седнал пенсионер се приближава някой „набор“ и го пита: „Коя година си?“, без никакви уводи и увъртания. Попитаният отвръща с „43-а“, а първият възкликва: „Ооо, ти си млад! Аз съм 41-а“. След което разговорът продължава все така гладко. На теб ти е смешно. „Млад!“. В детската градина, спомням си, струваше ни се, че след 20 и няколко хората са свръх стари и след това животът им няма никакъв смисъл да продължава. А ето ме, сега си мисля, че дори и в шейсетте си човек си е направо млад. Така че все по-ясно ми е, че на 82 ония млади кучета на 80 ще ми се виждат как са си много добре… и няма нищо смешно в това.
И сигурно ще се видя и като пенсионер, който пита друг, непознат „набор“ в парковете и градския: „Коя година си?“.
То не че заглеждането е само по двайсетгодишните. Но по тях това нескрито зяпане изглежда по-нахално. Ами какво да ви кажа, драги младежи – защо да се лишава човек от пълноценни, приятни гледки на години, на които консумирането на тези гледки е на практика нереалистично. Нито има нужда да се прави добро впечатление, нито да се демонстрира умереност или някаква „прибраност“.
Е, това е доста по-нова локация с растителност. Но общо-взето важи написаното в пасажа за неподдържаните бради.
Не защото се следва някаква източна житейска философия. А просто изправянето не става лесно. По-възрастните си взимат цялото необходимо време да станат от пейката, стола, леглото. Защото онези първи скърцащи, пукащи звуци, които мъжът чува да издава тялото му към 30-те, отдавна не са само звуци.
Е, може да приемеш и възгледа, че всичко е гадно. Но по-благо е по принуда да откриваш все повече източници на удоволствия, които с годините се оказват по-хубави от секса (кисел, защото не се стига така лесно като преди): дали ядене и пиене, дали що-годе интересен футболен мач по телевизията, дали си поговориш с нов познат в трамвая, да прескачаш бръснения или просто да погледаш жадно двайсетгодишните наточени девойки, припкащи по улицата…
Вижте още:
