Лятото (почти) приключи и през септември по традиция се случват чудни трансформации не само в заобикалящата ни природа, но и в заобикалящото ни общество.
Да вземем гилдията на зъболекарите и ортодонтите, например. Най-после и те ще могат да извикат “Ваканция, ура!” и да отидат на море. При това със солидно натрупана пачка и как не, след като цяло лято са прочиствали канали, лекували пулпити и слагали фасети на родни гастербайтери, прибрали се в страната не само за да врътнат един къмпинг сред “хубава си, моя горо”, но и за цялостно тунинговане на изнурените си от капиталистическия труд тела.
За представителите на една друга професионална сфера обаче тежкото едва сега започва. Учителите с прискърбие прибират банските в гардероба и с пенчо-славйковска елегична тъга в гласа промълвят: “Догодина пак ще дойдем, любими Синеморец/Аспровалта/язовир “Копринка!” и после наум: “Ако и тази година оцелея в джунглата на 10-ти Б!” И както винаги, началото на учебната година започва с хиляди канчета плисната по стълбите питейна вода, букети с гербери и карамфили в много целофан и малоумно претегляне на ученическите раници.
Бабите реват от умилиение върху официално сресаните глави на първолаците, а средношколците едва чакат по-бързо да свърши “тая простотия” с речта на директорката, чимшира и овнешкия чам, дето чистачката френетично размахва, за да се заврат в някое барче, да си цъкат телефоните и да обсъждат кой с кого е спал в “Градина” през август.
Много известни наши сънародници, водещи на разни там сутрешни блокове, магазинни и таблоидни предавания и вечерни информационни блокове, се завръщат в ефир напълно освежени след едномесечната почивка. И като казвам “освежени”, имам предвид освежени до степен, че започваш да се чудиш дали не е време и ти да заделиш едни три-четири хиляди лева, за да ти поставят кожата на лицето там, където отдаване не е била, а именно – в 1995-та година.
Студията са префасонирани, гардеробите са подновени, програмните концепции са поизлъскани и понапудрени така, че да отговарят на належащите интелектуални нужди на модерния зрител: кръв и зрелища от Парламента и от републиканските пътища, интервюта с Валери, които имат за цел да повдигнат самочувствието на българина, защото в тях Враца се сравнява с Лондон и, разбира се, едно реалити, което предлага предизвикателно-иронична заигравка с идеята за пагубните проявления на автокрацията, когато цялата власт е съсредоточена в ръцете на човек с мозък на членестоного.
Септември е месец, когато театрите отново отварят врати и приканват да посетим новите им постановки. А кафенетата спускат найлоните, защото вечерите захладняват, а пушачите ще трябва да има къде да пушат, за да не настинат, преди да се преместят в клубовете, където пък могат да си пушат “по принцип”.
През проследните години обаче се забелязва и една тревожна септемврийска тенденция. Главоловно намалява производството на зимнина в градски условия! Няма ги вече бабите, които, подобно на шекспировите вещици, с мистичен ентусиазъм бъркат с черпаци бълбукаща червена смес в огромни черни казани в задните дворове на къщи и жилищни кооперации. Какво е станало с тях?
По-старите са измерели най-вероятно, а по-младите са прекалено заети с отглеждането на внучета в Бостън и Щутгарт, за да се занимават с това. А и, да си признаем, зимнината вече я продават в бурканчета в големите супери на промоция: 6 за 5, 10 за 8 и т.н. Така че защо му е на човек да си дава зор и да клечи до казана с лютеница цял следобед като може да се сдобие със същото количество (при това “много е приятно на вкус и даже без консерванти, така пише”) за по-малко от 20 минути!
През септември обаче се случват и малки биологични чудеса. Това е месецът, в който много жени разбират, че са забременели. Ужас, дали е станало от оня един-единствен път на Слънчака, когато Мони каза с много уверен тон, лъхащ на “страст на кристали”, че ще ме пази и да не се притеснявам? Не знам дали се води национална статистика по въпроса, но по мое лично мнение (и наблюдение) най-много бебета в България се раждат през април и май. Вие направете сметката.
Само за справка: в Скандинавия, например, месецът, в който двойно скача раждаемостта, е март, понеже най-много “пиянски” бебета се зачеват на Санкт Хансен – празникът на лятното слънцестоене, 22-23 юни, когато по традиция падат дрехи и задръжки. И понеже нали все борим националната демографска криза, затова да кажем “Наздраве!” за страстта на кристали. Или на страстта с малцов вкус. Или за тази с вкус на хмел… Всъщност каквато и да е, стига бебета да прави!
Септември е и месец, когато е време най-после да станем сериозни и да започнем да вършим нещата, които съвестните възрастни вършат по принцип. А именно: приемат законопроекти, уволняват низшестоящи, купуват си подходящи обувки за дъждовно време, слагат край на разходите за “глупости”, а по този начин и на августовското разточителство, казват на чуждите деца колко са пораснали през лятото и си обещават, че ще си поддържат морския тен като ходят редовно на солариум.
Но дори и да не се държим като “сериозните” възрастни като не гледаме модните риалита и не си купуваме лютеница от Лидл, пак няма да има значение, понеже септември никога няма да бъде май. И може би в това е целият му чар.
