Обществото навсякъде по света има различни изисквания и норми спрямо жените, които стават майки.
Те трябва да дават добър пример на децата си, да не пият и пушат, да не излизат късно вечер, да не псуват, по възможност да не работят, а да бъдат домакини. Но тези пожелателни принципи са нищо в сравнение с най-голямото табу, което съществува в живота на един родител – да си признае, че съжалява за своя избор да има деца.
През последното десетилетие светът се промени драстично и заедно с това нагласите спрямо ролята на една жена. Нежният пол работи усърдно, има успешна кариера и може самостоятелно да решава какво да прави с живота си. Тази либерализация на нравите доведе и до сравнително новото течение на двойките, които не искат да имат деца. Но какво се случва с тези, които вече имат такива, но биха искали да върнат времето назад?
Отворените комуникации извадиха на повърхността и тези семейства, които съжаляват за това, че имат деца. Докато преди години е било немислимо да се събереш с приятели за вечеря и да заявиш, че ти се иска да нямаш деца, сега интернет обществото е готово да приеме това най-тежко признание. Неслучайно хаштагът #regrethavingchildren (съжалявам, че имам деца) е вайръл и във Facebook има група със същото име, уебсайтове като Reddit и Quora имат огромни активни дискусии по темата, а жени дори издават книги, за да кажат какво наистина чувстват спрямо майчинството.
Още през 2003 г. в САЩ излиза проучване, според което 3% от жените съжаляват за това, че имат деца. Поради различни икономически, социални и лични причини, те се чувстват в капан, от който не могат да избягат. Други посочени фактори са тъгата по изгубения предишен живот, както и най-трудното признание – че всички трудности, положени грижи и работа по отглеждане на дете, просто не си струват.
Днес тези заклеймени родители са още повече, именно поради лесния начин да си признаем нещо толкова ужасно – че предпочитаме тези щъкащи вкъщи създания да ги нямаше. Разбира се, в уеб пространството също ще срещнете критика и то не малко, но поне няма да ви се наложи да погледнете родителите и приятелите си в очите и да им съобщите, че сте направили колосална грешка. Освен това, в интернет ще ви се разкрие цяло ново общество, което също като вас е осъзнало немислимото.
На Коледа през 2015 г. Виктория Елдър получава въпрос от платформата Quora – „Какво е да съжаляваш, че имаш деца?“. Като 47-годишна майка на 17-годишна дъщеря, Виктория решава, че има какво да напише по темата и сяда пред компютъра. „Това е моята история – не мога да говоря от името на всички хора“, започва тя. „Планирах бременността си и мислех, че отчаяно искам дете. Достатъчно отчаяна, че да се омъжа за първия мъж, който поиска да има бебе с мен, знаейки дълбоко в себе си, че взимам лошо решение, но мислейки, че съм достатъчно силна да го направя“.
За няколко години мъжът на Виктория изчезва окончателно от нейния живот и този на дъщеря им. Жената започва да се бори сама с логистичните и финансови трудности, но според нея не това е бил истинският проблем. Когато дъщеря й се ражда, в момента, когато бебето е поставено на гърдите й, Виктория разказва, че е почувствала и още чувства, че е направила грешка.
Не че Виктория не обича дъщеря си силно и не се грижи за нея. Това, което тя отрича, е свещеността на майчинството и липсата на всякаква доза реализъм в него. „Чувствах се ужасно заради това, което изпитвах и мислех, че с мен има нещо объркано“, казва тя.
Виктория получава над 600 коментара, някои от които я съветват да се подложи на терапия, за да излекува егоцентризма си. Все пак, заедно с омразата и гнева към нея, се появяват и отговори, които я облекчават: „Това е много силно и смело изказване“, аплодира една майка. „Всеки, който казва, че обожава да бъде родител, е лъжец или на наркотици“. Включва се и един баща: неговият живот се е превърнал в този на „машина“.
Извън онлайн пространството, други жени също се хвърлят да развенчаят мита за идеалното майчинство. Израелската социоложка Орна Донат решава да не ражда и за това свое решение е заклеймена в държава, в която жените имат средно по 3 деца. Миналата година Донат публикува изследване, базирано на интервюта с 23 израелски майки, които съжаляват за избора си. В проучването си Орна защитава тезата, че докато „майчинството може да бъде извор на удовлетворение, удоволствие, любов, гордост и радост“, то може да бъде едновременно „царство на стрес, безпомощност, гняв, злоба и разочарование, както и арена на репресията и подчинението“.
С изследването си Донат се стреми не толкова да даде място на майките да излеят душата си, колкото да помогне на жени, които се колебаят дали искат да станат майки, а обществото ги притиска да бъдат такива. Всички знаем, че публичният натиск и обвинения в егоизъм не са причина за създаване на семейство и именно този натиск може да доведе до раждането на дете, което впоследствие се оказва нежелано.
Френският психоаналитик Корин Майер също се включва в дискусията срещу задължителното родителство. Тя е автор на бестселъра „Без деца: 40 добри причини да не бъдете майка“ (No Kids: 40 Good Reasons Not To Be A Mother). Когато книгата излиза на бял свят през 2008 г., авторката й се появява във всяко тв предаване и във всяка книжарница. Темата ражда цяло ново движение, заради което BBC включва Майер в списъка със 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени в света за 2016 г.
Стилът на писане на Майер е забавен, в типичния френски нихилистичен маниер. Въпреки това, е ясно защо някои хора са намерили книгата й за твърде рязка – на първа страница с удебелен шрифт стои цитатът на френския новелист Мишел Уелбек: „Детето е нещо като зло, вродено жестоко джудже“. Отделните глави пък включват заглавия като „Децата са смъртния възел на една двойка“, „Вашето дете винаги ще ви разочарова“, „Да искате да се въпроизведете на всяка цена, е върхът на баналността“.
Тезата на Майер следва линията, че се счита за естествено децата да направят живота на родителите си пълен. Като писател обаче Майер се опитва да разбие клишето и всичко, което се слага под общ знаменател. Тя не харесва изреченията, които започват с „Ясно е…“, като например „Ясно е, че детето ми е най-важното нещо за мен“. Нещо повече, Майер казва, че няма нищо против майчинството, но тя самата понякога съжалява, че има деца и вижда несъответствие между по-голямата свобода на жените, и същевременно по-големия натиск да бъдат по-добри майки.
Децата на Корин Майер са вече големи и едното от тях е решило да прочете книгата й. Майер коментира ситуацията така: „Мисля, че е добре за едно дете да знае, че майка му не му принадлежи, че тя има свой живот и желания, че светът не е лимитиран до нейното дете. Това дава свобода на детето да изгради своя собствена персоналност“.
Въпреки че моето сърце се преобръща наопаки, когато си помисля, че моето момиченце можеше да го няма, аз разбирам трудностите, с които някои родители се борят. Майчинството е обвито в непоносимо тежък воал, който е невъзможно да отместим, за да видим, че в същността си определено не е толкова приятно и удовлетворяващо начинание. Напротив, красотата на майчинството за много жени е само мит, заедно с твърдението, че да имаш деца е биологично предначертано. Време е да се говори повече на тази тема табу, за да може бъдещите родители да вземат информирано решение дали искат да поемат по несъмнено трудния път на отглеждане на дете.
Защото родителството в наши дни далеч не е задължително, особено ако не чувствате в сърцето си, че го желаете.
