Ежегодното прехласване по абитуриентските балове винаги ми е идвало в повече.
Още от времето на собственото ми кичозно и безсмислено изпращане, на което се бяхме направили до една на принцеси с ефирни роклички тип „Дисни“, докато момчетата приличаха на чичковци в банка – съм останала с впечатлението, че балът представлява еманация на глупостта и преиначаване на онова, което в една не толкова мафиотизирана страна би трябвало да бъде по-скоро „карнавал“ и „маскарад“.
Огромен по замисъл, поради простата причина, че е всенароден, абитуриентският бал всъщност олицетворява всичко онова, към което младите хора трябва да се стремят, ако искат да се пригодят към корумпираното, суетно, показно и празноглаво българското общество и да се влеят в неговото бъдеще, обречено на недъзи, несправедливости и неравноправие.
„ПАРИ. КОЛИ. ХУБАВ ВЪНШЕН ВИД. БЕЗГРИЖИЕ“ – подобно послание, година след година, отправя абитуриентският бал към младите хора, още от времето на моето завършване. А към това се чете и, слабо (почти незабележимо) завоалирано, посланието: „ЩОМ БАЩА ТИ Е УСПЯЛ И ТИ СИ УСПЯЛ“ („Щом той има пари за хубава кола, всичко ще ти е наред“).
Тазгодишните абитуриенти не правят никакво изключение откъм получаването на същите тези послания. Още на тази крехка и оптимистична 18-19-годишна възраст те вече са вкарани в коловоза на кича и скубането. Затова и нито те, нито родителите им имат избор, когато им се заяви, например, че кувертът за шведска маса в ресторанта на хотел е 150 лв. Колко трябва да може да изпие и изяде един млад човек, за да изхарчи 150 лв за една кратка вечер на шведска маса? Попитайте добрите и съвестни хотелиери и ресторантьори, които трябва да си избият загубите покрай пандемията на гърба на съвсем младите и зелени пиленца и техните родители.
А след това: куверт за дискотека – отново 100 лв. – плюс 50 лв. консумация (цените са взети от реалния живот). Ако детето е успяло да изпие само чаша евтино шампанско (нали не мислите, че на хлапетата сервират Moët?) в ресторанта на хотела, в дискотеката вече има шанс да се напие като прасе.
Колко много пари отиват за едното нищо вероятно повечето подрастващи нямат никаква представа, първо, защото не ги плащат те и – второ, защото нямат опита да разберат, че задължителният им бал е машина за пари. А и нали все пак целта е след години да се превърнат в граждани, които да се хранят с най-скъпата храна в Европа, да плащат най-високата цена за газ и гориво и да изплащат кредити с безумни лихви за апартаменти с лошо качество. Ако още от бала те са наясно, че могат да се напият и наядат наполовина на тези цени в по-нормални и приятни заведения, току-виж и цялата система на използвачество се сринала.
Ще кажете, че нещо съм стисната и придирям за някакви си 200-250 лв. за „една от най-паметните и важни вечери в живота на всеки човек“. Ама аз не съм добавила все още и разходите за костюм/рокля и всичките им прилежащи атрибути, за фризьор (за мацките и гримьор), плюс разните там харчения за събирания на роднини и приятели.
И каква е целта на всичко това? Целта е да покажем, че детето е навършило пълнолетие и вече е свободен гражданин, който може да се напива и да натиска клаксона на скъп автомобил.
И като става дума за автомобили, балканският манталитет тук вече избухва с пълна сила.
НЯМА ТАКИВА АВТОМОБИЛИ КАТО ТЕЗИ НА БАЛА.
Най-скъпите коли, които българската организирана престъпност е успяла да закупи къде с пари, откраднати от Еврофондове, къде с пране на неясни парични потоци, излизат по улиците, накачулени догоре с ухилени като зелки хлапета. Дъщеричките и синчетата на мафиозите, на охранените висши държавни служители и на всякакви знайни (и, както ще стане ясно по-надолу, по-скоро незнайни) „успели“ бизнесмени, разбира се, са най-облагодетелствани.
И ето по улиците на иначе красив български град, в центъра който стърчи непоносимо грозна бетонова конструкция (говоря за Шумен) се появява Lamborghini Urus с карбонов тунинг от Mansorу и 810 коня под капака, чиято цена е около 1 млн. лева. Ако вярваме на електронното издание на „Монитор“, с такъв тунингован звяр е събрала очите на народонаселението дъщерята на местен бизнесмен, която тази година е абитуриентка. Автомобилът бил преминал Дунав мост край Русе преди няколко дена специално ЗА БАЛА на ученичката от „Випуск 2021“ на Природо-математическата гимназия. За да разберете за каква яка мафиотщина става въпрос, ви е достатъчно да знаете, че бизнесменът остава неназован от местните медии, така че не можем да разберем с какво си изкарва парите таткото на момичето. Ех, така е със свръх богатите българи.
И с това аз съвсем не искам да кажа, че съм абсолютно против едни завършващи да имат по-хубави и по-скъпи тоалети и автомобили, отколкото други завършващи. В крайна сметка е вярно, че хората не са равни. Но можете ли да ми отговорите кой друг абитуриент, освен евентуално дъщерята на Илън Мъск някой ден, може да се появи с Lamborghini Urus за 1 млн. лв.? И как изобщо това може да се приема без чувство за хумор в страна, която е последна по почти всички икономически и социални показатели в ЕС? Тук не говорим за равенство, а говорим за огромно, гротесково усещане за несправедливост. И това усещане се запечатва в главите на всички абитуриенти ясно и отчетливо в деня на бала им, за да оформи тяхното мислене по-късно.
Разбира се, гротеската не е повсеместна. Слава богу, има и тийнейджъри, които са от по-будни семейства, както и училища, които не толерират подобна показност. Инициативата „С тениска на бала“ преди няколко години беше чудесен пример, че нещата могат да се правят и доста по-скромно и нормално. И тази година има примери на класове, които вместо да харчат пари за бал, са избрали да дарят сума благотворително на деца в неравностойно положение.
Аз пък си мечтая за деня, в който абитуриентският бал ще придобие съвсем друг вид и ще бъде по-скоро весело празненство, освободено от безсмисления символизъм на псевдо-порастването (то па едно порастване, щом баща ти плаща всичко) и от социалното клише на красивия тоалет, по-подходящ за Виенски бал в Президентството, отколкото за парти в нощен клуб. За бал, в който няма да се имитират американските звезди, звездички и звезденца, а ще се случва нещо много по-готино. Например карнавал. Или маскарад. Ама истински, а не такъв с рокли на DIOR и костюми на ARMANI.
И накрая искам да се обърна към вас, драги абитуриенти.
Сега се забавлявате и се чувствате много готини и вероятно дори все още не си давате сметка, че растете в среда, която иска от вас да бъдете нейно отражение. Но онова, което от този момент нататък зависи наистина от вас, е един ден средата да не бъде толкова бутафорна, глупава и истерична. Не се съгласявайте със заварените положения. Не приемайте всичко за чиста монета. Гледайте отвъд повърхността. И може би ще имате шанс за един по-добър и смислен живот, в който показността, алчността и тъпотията няма да играят повече главната роля.
