Всеки от нас принадлежи към своята семейна система, част е от дървото на живота на своя род. В родовото психично пространство има невидими нишки, които ни свързват един с друг, с родословното дърво. Дори поколения назад, дори с хора, които не сме виждали на снимка. Това е силата на корена, на кръвната връзка. И е прекрасно, че я има тази система.
Замислете се – всички тези хора преди нас са направили възможна нашата поява на бял свят и благодарение на тях сме днес тук. Представете си цялата информация, познание и мъдрост, която носим от поколенията преди нас. Буквално сме едни много update-нати софтуери, които имат знания от столетия назад.
Дори когато не познаваме дедите си, дори когато не сме срещали биологичните си родители, ние пак носим тяхната сила в себе си. Прекрасно е да я използваме по позитивен начин.
Ако възприемаме родословното си дърво като извор на знания, е много по-лесно да минаваме през предизвикателствата на живота тук и сега, защото имаме неизчерпаеми ресурси, благодарение на генитичната и информация, която носим. Ние сме едновременно майка си, баща си, леля си, чичо си, дядо си, баба си, прадядо си и прабаба си и т.н. Носим тяхното ДНК.
Важно е, обаче, да не попадаме в клопката на вредната и сляпа лоялност, прегръщайки чужди страхове, поведения, концепции за живота.
Добре е да сме съзнателни за тези обвързаности и принадлежности, които ни пречат сами да творим живота си и да правим своите избори. Добре е да сме наясно ако сме прегърнали чужд житейски сценарий. Говоря за всички тези страхове, наслагвани поколения наред. За тези вярвания (за мястото на жените, за семейството, бременността, раждането, децата, философията за живота), които ни вредят и ни карат да живеем по чуждия сценарий, по „утъпканата“ пътека, по „познатия“ начин, вместо да градим като първооткриватели своя път.
Има ли концепции, кото ви пречат, но въпреки това лоялно следвате? Като например, че е задължително раждането да е трудно? Че „майка се лесно не става“? Че да си жена е тегоба? Че трябва да имате мъжка рожба? Че трябва да сте женени за бащата на детето си и той никога да не ви помага, защото е мъж? Че не трябва да се развеждате, защото „какво ще кажат хората“? Че трябва да търпите това, което сте си избрали на всяка цена, дори то да включва домашно насилие, скандали, физическа и емоционална болка?
Вижте още: „Свекървата“ – новото топ риалити в българския ефир
Има ли неща, които чувствате, че не са ваши, а сте прегърнали и стискате здраво?
Изпитвате ли трудност да градите здрави партньорства? Да допускате до себе си хора? Да се доверявате? Били ли са игнорирани нуждите ви? Били ли са уважавани и валидирани чувствата ви, или никога не сте имали право да плачете, да сте ядосани, защото „добрите деца не правят така“?
Имате ли концепцията, че любовта е болка? Че „всички мъже са еднакви“, защото примерът, който сте видели у дома е показал и затвърдил това?
Подкрепяте ли подсъзнателно през своето поведение лоялността в нещастието на поколенията преди вас? Баба ми не беше щастлива в брака си, майка ми остана с баща ми въпреки проблемите и неразбирателствата, сестра ми живее с агресор, но и аз задължително трябва да имам човек до себе си, какъвто и да е, защото „сам не се живее“?
Вижте още: Ако си майка, значи грешиш
Или избирате да останете сингъл, защото никой около вас в рода не е бил щастливо обвързан и как ли пък точно вие ли ще имате късмет да откриете човек с вашите ценности, морал и визия за живота, който пък да избере вас?
Имате ли страхове от неща, които някой ви е казвал, че са много опасни, макар и вие самите никога да не сте имали негативна опитност с тях? Страх от вода, защото може да ти влезе в ушите (И какво, умира ли се от това?!)… Страх от публичен провал, защото нямаш право да се излагаш пред хората… Страх да заявиш нуждите си, защото да поставяш себе си на първо място е непростим грях…
Виждам деца, които са родители на родителите си и никога не са имали възможност да грешат. Вместо това е трябвало да пораснат набрзо и да носят чужда тежест и отговорности на гърба си. Срещам хора, които са сковани от чужди страхове, които възприемат като свои, защото „лоялността“ изисква това.
Кажете „СТОП“ на тези тенденции. Всеки е отговорен за своите избори и не дължи никому нищо, освен ако това не е негово решение. Да живееш в олющените обувките на негативните опитности на хората в рода е пагубно за качеството на живота.
Имаш избор. Можеш да бъдеш архитект на своя живот, да го проектираш и изградиш по своя модел за правилно. Имаш право да рисуваш с цветовете от своята палитра. Можеш да разчупиш мисловните окови, които ти пречат. Осмели се.
*Кристиана Стефанова е магистър психолог и сертифициран хипнотерпевт към БАХХ, създател на „Фабрика за щастие“ – пространство за психология и личностно развитие. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Вижте още:
„Извини се!“, „Не плачи!“ и още 5 масови, но вредни изисквания към децата
