Аз нямам нищо против обичаите и традиционните ценности, даже имам приятели, които практикуват обичаи и изповядват традиционни ценности, стига само да не парадират с това. Казано без грам сарказъм.
В едни среди го използват, за да се надсмеят над човека, който показно тропа хоро върху „Бяла роза“ на Славка Калчева по анцуг в центъра на града с торбичка на верига супермаркети в ръка. В други – за да се надсмеят над снобизма на онези, които се имат за нещо повече от „ганя“ и неговото показно тропане на хоро върху „Бяла роза“ на Славка Калчева в центъра на града с торбичка на верига супермаркети в ръка.
Съвременният „ганя“, макар и водещ началото си от едноименния Алеков герой, понякога кара предшественика си да изглежда добродушно симпатичен. Ако Бай Ганьо по Европата е воден от наивна простащина, а Бай Ганьо в България се мотивира с пробивна наглост и корупция, то съвременният субпродукт „ганя“ е един трети човек. При него „ганя“ идва по-скоро погалено от хулиган, защото именно хулиганското грубо незачитане на общността, обществото, човека, живота или спокойствието стои в основата на неговото характерно поведение. „Ганя“ – това е всяко човешко същество, забравило основните характеристики на човечността и движено от презрение към другия, омраза към любовта, и желание да каже в лицето на обществото, че „ти па ше ми кажеш на мене“.
Човекът, който обича народните танци, ги разучава с внимание, практикува с уважение и споделя с радост с тебе и с интерес към чуждите културни интереси. И това е хубаво нещо.
„Ганя“ е съществото, което ще отрече и осмее всяка друга култура, освен собствената си, която впрочем не познава особено и поради това редовно я заменя с 90-арски чалга субситути, които дъни на най-видното място в града с идеята не да те прикани, а да те заглуши. Когато си купува народна носия, „ганя“ не я търси при стари хора в родопско село, а я купува китайско производство, щрака цялата фамилия ведно с невръстните деца на портрет и се обявява на всичко коз, че трябва да има повече такива истински българи, защото истинският българин по неговому е единствено той.
Човекът, който обича и тачи родния си език, го изучава с внимание, наслаждава се на разнообразието и богатството му и го вкарва в употреба, търси паралелите и обмените между различните езици. И това е хубаво нещо.
Той е онова създание, което ще обяви, че това е най-старият език във вселената, който някога са говорили дори извънземните, рептилите и ацтеките. После никога няма да научи правилата му и ще каже, че не е това най-важното, когато някой си позволи да го поправи. Любовта му към родния език ще се изрази в това никога да не проговори никакъв друг. И да препсува българския писател, художник или музикант с успехи зад граница на чист български – айде па тоя големата работа.
Човекът, който ги уважава, чете за тях, подготвя се с любов и внимание за кукерски празници, участва с тях в празниците на другите, разказва любопитни истории, опитва да събуди интерес и приемственост. И това е хубаво нещо.
„Ганя“ използва кукерството за антагонизъм и отхвърляне. За да мрази децата, които се маскират за Хелоуин. За да обясни високопарно как онова е Денят на будителите. Нищо че той е на другия ден. Нищо че „ганя“ не знае тия кои са, не може да ги изброи, а ако му бяха съвременници, пръв щеше да ги набеди за „джендъри“. Когато дойде кукерски празник, „ганя“ не е изтрезнявал поне от предния ден. „Ганя“ избира костюм, с който не да презентира себе си, а да изгаври другия. „Ганя“ влачи след себе си труп на чисто и невинно животно под аплодисментите на „ганя“.
Човекът, който харесва пиротехниката, би проверил дали и какво е безопасно и приятно за всички околни за практикуване, и ако се окаже, че няма такова, си казва „ех, жалко, красиво беше, но не струва повече от ничий живот и ничие спокойствие, просто ще си взема бенгалски огън, празникът ми не зависи от това“. И това е хубаво нещо.
„Ганя“ хич и не чака Нова година. „Ганя“ си прави частна заря – за хартиена сватба, за пети рожден ден на детето, за петнайсе години нотариална дейност – ние всички трябва да виждаме и чуваме константно за „ганя“. „Ганя“ не иска просто да си помята пиратки за свое удоволствие, иначе щеше да излезе на някой междуселски път и да си мята на воля. Той иска да ти ги хвърли в краката. Мръсният въздух го разсмива, събудените бебета го разсмиват, епилептичните припадъци го разсмиват, мъртвите птички го разсмиват, уважението към живеещите в бомбоубежища хора по земята го разсмива, избягалите домашни любимци го разсмиват. Ако не го разсмиват достатъчно, ги беси на сезал. Ако не успее, оставя хляб с антифриз и кюфтета с пирони. „Ганя“ не го прави, защото не знае, че вреди. Прави го именно защото знае. Ти па. Ше му кажеш. На него.
Който не разбира, пита и научава. Който не разбира, слуша и мълчи. И това е хубаво нещо.
„Ганя“ има експертно мнение за всичко. Това експертно мнение неминуемо включва необходимостта поне една група хора по широката земя да заслужава да е мъртва, избивана, тормозена и насилвана, и случването на тези действия да е изключително смешно за „ганя“. „Ганя“ е също финансист, конституционалист, епидемиолог и експерт по ядрена енергетика. И еколог – колкото да каже, че екологията е либерална измишльотина.
Човекът, който вярва в традиционното семейство, създава такова, грижи се за него с любов и зачита семействата и личните избори на другите. И това е хубаво нещо.
„Ганя“ свързва семейния модел със сляпото налагане и шамара като демонстрация на доминация. „Ганя“ знае какво да направиш с яйчниковия си резерв. „Ганя“ знае дали и докога да кърмиш. „Ганя“ знае кой има и кой няма право да има деца и как да ги гледа. „Ганя“ знае кой си проси домашно насилие и разказва вицове за това. Ако не се смееш, си „джендър“. „Ганя“ вярва, че има право да ти държи сметка какво и с кого правиш под юргана си.
„Ганя“ използва всеки повод да те пита „айде, ти кога“ – ще се ожениш/ ще родиш/ ще родиш второ/ ще родиш момче/ ще родиш момиче/ ще направиш вила/ ще намериш друга работа за повече пара/ ще го гледаш на старини – защото, под претекст, че се е загрижил за тебе, желае публично да те унижи и да те накара да се почустваш малоценен. Няма лични въпроси за „ганя“, освен един – когато комшиите се избиват от бой, това си е между тях.
Не чалгата, хип-хопът или коя да е музика правят от някого „ганя“, а това, че трябва да надуе басите, за да ги слушаш на светофара, под прозореца си и от съседния апартамент.
Любителят на бързите коли, си взима бърза кола, поддържа я в изправност и я шофира безопасно и съобразено с останалите. „Ганя“ дрифти с мръсна газ пиян на светофара, независимо, че детето ти се прибира от училище там – той не го пази от себе си, пази го от „джендърите“ и норвежците.
Любителят на месото, съблюдава как са отглеждани животните, които яде, утилизира всяка част от животното и се храни с мярка и с поглед в свойта собствена чиния. „Ганя“ взима кофа крилца, за която са умрели 12 пилета, и хвърля половината в кофата, докато се присмива на твоята порция и ти разказва шеги за свински глави и убиване на зайци.
Любителят на страната си се грижи за природата ѝ, образова се, работи това, което обича и с което е полезен за тази нация, гледа да прояви грижа към съгражданите си. „Ганя“ там на природа си хвърля фаса и тропа ръченица в защитени обекти, после минава да хвърли и общ боклук в разделния, защото ти, който хвърляш разделно, си бунак и трябва да знаеш, че си бунак и нема да му кажеш на него. „Ганя“ си купува диплома, смее ти се, че ти па си много учен, и гледа да завърти някаква схема как да лежи на гърба на обществото, което уж обича. „Ганя“ кашля в лицата на съгражданите си в магазина, щото те па нема да му кажат на него дали ще внимава и дали ще слага маска. Върху тленните останки от любимото си културно наследство „ганя“ строи небостъргач. За „ганя“ любовта към родината е избеляла тениска, сгрешен татус, повод да си налее ракия и да завърже конфликт. Нищо повече.
„Ганя“ обаче не пази, а гази. Грубо и с кални ботуши. За него всичко красиво и хуманно е проява на слабост, тоест е „педалско“. Неговата движеща сила е не любовта, а липсата на любов. „Ганя“ иска да е като онзи тренд с Римската империя – тоест да те принуди всеки ден да мислиш за него.
Вълнувахме се, защото нито една от нас не беше ходила на такова мероприятие. Имахме искреното желание да участваме в интересна българска традиция. На фона на около 20-30% радостни хора с много красиви и изпипани костюми, които създаваха приповдигнато и празнично настроение, се сблъскахме предимно с пиян в девет часа сутринта народ, който си подава ракии и се държи непристойно помежду си и с другите присъстващи. Една от приятелките ми – атрактивно слабо момиче с бледожълто яке – беше повлечена от групичка вече доста пияни мъже, които, явно впечатлени от визията ѝ, започнаха да я цапат по лицето и по дрехите с черни сажди.
Тогава го обърнахме на майтап – нали цял живот са ни учили, че когато ни унижават, трябва да се смеем с тях, за да спре да е унизително. Може би трябваше да бяха ни учили друго – че забавлението под никаква форма не следва да представлява тормоз над никого. Че винаги трябва да слагаме на тормоза „стоп“, да бъдем хората, с които тормозът свършва, хората, които не го предават нататък, хората, които не опитват да се адаптират към грозни ситуации, а опитват да променят ситуациите. Помня само, че приятелката ми повече никога не облече тези дрехи, а нито една от нас повече не отиде да гледа кукери.
Когато започнах с писането на този текст, го планирах далеч по-умерен. После изтрих всичките си оправдателни аргументи. Единственото, към което не може да се проявява търпимост, е нетърпимостта. Защото „ганя“, най-просто казано, е онзи, комуто ти, със самото си съществуване, пречиш да ти пречи, да те унижава, да те навре в миша дупка, да те подчини, да те заличи, да триумфира над тебе и да влачи всичко онова, което ти си представлявал, като трофей от животински трупове след себе си по площада.
Вижте още:
