Неочакваностите на майчинството

| от MamaMia |

Очаквах от майчинството доста неща. Предимно всеизвестните: безсънни нощи, проверки дали бебето диша, напрежение, еуфорични колапси на всяка бебешка усмивка пр.

Да, всичко, което сте чули, е така. Сънят се превръща от естествено несъзнателно състояние на мозъка в приказен блян, напрежението се всмуква в костите, първите усмивки на бебето карат привидно нормален човек да пищи на фалцет, че това е най-прекрасното нещо, което виждал.

Някои неща обаче дойдоха изневиделица. Например:

Агресията

Казват, че майчинството облагородява. Кажете го обаче на майката, която не е спала 4 поредни часа от около година. Кажете й го след като със сетни сили е приспала зомбираното си бебе и главата й е клюмнала на дръжката на количката. Кажете й го в мига, в който по алеята в парка покрай нея минат група шумни  тийнейджъри, които вдигат неистов джангър с ролерите си, или друга несъобразителна майка, която навира крещящото си хлапе близо до количката със спящия ангел. Ще видите, че майчинството не облагородява. Прясната майка е готова да подмине бедстващо котенце на пътя, защото то може да донесе незнайна зараза на бебето; тя не харесва други деца, защото може да са носители на вирус; готова е за схватка във всеки момент, в който някой или нещо заплаши съня и спокойствието на бебето й. Добрите майки са лоши хора.

Неравенството между половете

Дори в цивилизованото общество, в което патриархатът е само мит от „Под игото“, майката и бащата просто не са равни. Разбира се, има случаи, в които жените печелят бесни пари и мъжете си взимат отпуск по бащинство, има и майки, които решават, че майчинството не е тяхната „чаша чай“ и бързо се преориентират към копаене в някаква кариера или пък директно заминават за Мексико да си оправят живота.

Все още класическият случай обаче, предполага жена в отпуск по майчинство, и мъж, който ходи на работа и изкарва пари. В битов план това означава, че мъжът на младата майка, макар и отдаден на семейството и изпитващ дълбока обич към жена си и към бебето, казано на прост език, „го нема по цел ден“.

Мислите си, че мъжът ще бъде родител толкова, колкото сте и вие, но това просто не е възможно. Ако кърмите, вие ще ставате през нощта, за да нахраните и успокоите бебето. Ако не кърмите, вероятно пак ще ставате вие, защото той трябва да стане рано сутринта и да се бори с крайни срокове, взискателни шефове, трудни проекти или каквото там. Сутрин той ще облича риза или поне някаква чиста дреха, а вие ще го изпращате с нощница, омазана в мляко, и с мощна завист в очите.

Докато той осигурява възможността да купувате пюрета, ново столче за колата, кошара, крем против подсичане пр., вие оставате сами с бебето. Което ни води до…

Самотата

В последните години майчинските форуми, групи и общества изригнаха като вулкани на информационния обмен. В България се започна от „Беге мама“ и се стигна до стотиците фейсбук групи, наречени „Ноемврийски бебета 2018“, „Августовчета 2019“ пр. На пръв поглед, изобщо не сте сами. Ако имате интернет, имате и възможността да споделите всеки обрив на бебето си, да разкажете на себеподобни всяко чувство, което изпитвате, да поискате съвет за всичко, което ви тревожи. Това обаче е само на пръв поглед.

Социалните мрежи създават илюзията за приобщеност и разбиране към и от една аморфна маса от непознати, за които не знаем нищо, освен факта, че имат деца на възраст колкото нашите деца. Когато задавате въпрос в майчинска група, ще получите десетки отговори, но не може да сте сигурни дали отговорите не са дадени от хора, които не са успели да завършат четвърти клас или от такива, които вътрешно са убедени, че децата трябва да се пошляпват нежно с кожен колан щом навършат 10 месеца.

Майчинството е самотен период. Период, в който прекарвате почти цялото си време насаме със създание, към което изпитвате непреодолима, болезнена обич, но което не може да ви отвърне. Комуникацията, особено през първите месеци, е еднопосочна, което на практика я прави не-комуникация. А в празното пространство, което това еднопосочно общуване (оксиморон) отваря между вас и вашето бебе, има твърде много място за въпроси. Въпроси като „Добра майка ли съм?„, „Справям ли се изобщо?„, „Имам ли стабилна връзка с това същество?„, „Майка ми дали се е чувствала като мен с мен?„, „Достатъчно ли го обичам?„, „Ще издържи ли връзката/брака ми на напрежението?„, „Защо на моменти искам да избягам?“ т.н. Все въпроси, които не може да зададете във фейсбук групата. Такива, които са си между вас…и вас.

Умората

Може да сте участвали в маратони с бягане от Борисовата градина до Колизеума. Може да сте стояли в позиция планк 40 минути. Да сте учили за изпит по анатомия един месец без да спите. Да сте работили във фабрика за пране на килими с денонощни дежурства. Може да сте били крайно изнурени.

И все пак, умората от гледане на бебето няма нищо общо с всички тия други умори. Тя не идва от сменянето на памперси, от храненето, успокояването, приспиването т.н., не. Тези дейности дори не са неприятни. Емоционалната умора от отговорността за живота на някой напълно зависим от вас обаче изсмуква психичните сили като диментор – щастие. Хубавото е, че с малко почивка се възстановявате много, много бързо. Вероятно причината за това е…

Любовта

Любовта е просто чувство, но има склонността да прави всичко около себе си сложно. Дори ако вземете едно „обикновено“ влюбване, то никога не носи само положителни усещания. Влюбването често влачи след себе си ревност, неувереност, объркване, желание за власт, гадене, тревожност и какво ли още не. С майчината любов е различно, тя е безапелационна, а ревността и властността идват на по-късен етап. Объркването обаче отново може да е налице. Какво да правите с тази ненадейна обич, която ви се е изсипала от нищото? Особено когато обектът й в началото не е способен да даде никаква обратна връзка.

Постепенно, с грижите и с времето, любовта към детето се опитомява и добива форма, приемлива за човешкия мозък. В началото обаче тя прилича на див звяр, който с един замах на лапата си пренарежда приоритетите, които сте си мислели, че сте подредили стройно преди от вас „да излезе човек“. Любовта към детето е еволюционна гаранция за старанието, което майките полагат да осигурят неговото благополучие, но тя не е особено нежна към самите майки.

Напротив, през първите месеци, може би година, от живота на бебето, любовта изостря майката. Може да я направи мнителна, свръхуязвима откъм забележки и критики, силна колкото не е мислела, че може някога да бъде, но и крехка, в някакъв много особен емоционален (дис)баланс, за който все още танцуващите полка хормони не помагат.

Любовта може и най-вероятно ще ви превърне във всеотдайни закрилници, но в началото тя е новороден инстинкт, който прави жената объркана и несигурна в себе си.

Заради нея обаче, всичко се преодолява.

И когато бебето ви се усмихне…разбирате, че нищо от горепосоченото няма значение. Защото просто не сте виждали по-прекрасно нещо, наистина.

 
 


Повече информация Виж всички