Вече сме и с двата крака в 2018-та. Да си вдигнат ръката тези, които стигнаха дотук напук на зимните студове, летните жеги, закъснелите линейки, войната по пътищата, дъщерите в пубертета, злите шефове, камъните в жлъчката и фалшивия алкохол! Ако заканите на Ким Чен Ун да затрие света с водородните си бомби не се материализират през тази година, животът, такъв, какъвто го познаваме, ще продължи.
И въпреки че по традиция хората по цял свят посрещат новата година с надежда за по-добри дни, за един голям процент това ще бъде просто поредната година на неудовлетворение от всичко, но най-вече от себе си. В очите на този процент не само Григор Димитров и Ким Кардашиян, но и всички около тях пак ще са по-успели и по-щастливи, ще имат по-симпатични любовници и по-малки вноски по кредитите за жилището и колата.
Но нека ви кажа нещо: Нищо от това няма да има значение, когато пристигне Оная с Косата. И ако не вярвате на мен, понеже съм празноглава блондинка и отявлена хейтърка, то едва ли ще подложите на съмнение думите, излезли от устата (е, по-скоро от дигитализираната уста) на професор Стивън Хокинг: „Очакванията към живота ми бяха сведени до нула, още когато бях на 21 години. Всичко, което ми се случи в последствие, дойде като бонус.“
Така че мислете за живота си през 2018-та като бонус трак към любим албум. Пропуснете песните, които не харесвате, и слушайте само този бонус трак. Когато ви е зле. Или когато ви е добре. Когато сте влюбени. Когато са ви зарязали. И най-вече когато ви е писнало от всичко.
А ето няколко безценни съвета как да натирите депресията в миша дупка през следващите 365 дни. Обещавам, че ще работят.
Не мразете себе си.
Вместо това мразете други хора. Ще видите колко освежаващо ще ви се отрази тази промяна.
Спрете да се смеете насила на вицове, които не са ви смешни.
Кажете най-после на колегата, с когото делите един офис, че искате да се наобядвате на спокойствие, а не слушайки тъпите му вицове, които, изглежда, винаги започват с фразата „Отива един пич при доктора…”
Не се примирявайте с лошото кафе.
Само се замислете колко малко са нещата, от които зависи да сте все още на тази планета и в добро здраве. Да пресичате улицата на зелено, да не си хвърляте фаса, докато зареждате колата си на бензиностанция и, разбира се, да изпиете чаша добро сутрешно кафе, което да засили заспалата ви перисталтика.
Престанете да се срамувате от тялото си.
Или не, хайде, давайте, срамувайте се! Само че да знаете, че докато си седите вкъщи и се самосъжалявате, задето нямате стегнато дупе, но затова пък имате упорито акне, някой друг излиза на среща с вашето гадже, или изпива вашата бира и изобщо прави всичките тези неща, които бихте искали да правите.
Не се чувствайте задължени да лайквате снимките на познатите си
Скучни двойки, облечени в евтини шушлякови якета, позиращи пред катедрала, Пикаещото момче в Брюксел, и с восъчната статуя на Майкъл Джексън. Чинии с бъргъри, такос, салати с кълнове, шарени коктейли със и без чадърчета, капучино с изрисувано сърчице в пяната. Хора по бански. Татуировки. Селфита във фитнеса. И много бебета.
Наистина ли намирате цялата тая банална експозиция на живота на другите за достойна за поощрение?
Не позволявайте на другите да диктуват живота ви.
Чувствате ли облекчение, когато някое тъпо женско списание за 3,99 ви казва как трябва да се обличате през пролетта и как да планирате сватбата си с човека, когото, според хороскопа ви, ще срещнете през 2021 година? А мислите ли, че е редно всички да искат да са вождове, а само вие да сте индианец? Ако отговорът е “не” и на двата въпроса, значи има надежда за вас. И следващият път, когато амбициозните ви родители, шефът или авторитарната ви половинка ви дадат команда „Седни и дай лапа!“, просто им покажете среден пръст.
В интервю пред германското списание Der Spiegel Стивън Хокинг казва: „Ние сме просто една по-напреднала в еволюционно отношение раса маймуни, които обитават една незначителна планета в една треторазрядна галактика. Но ние все пак сме в състояние да разберем Вселената. И това ни прави специални.“
Не забравяйте, че сте специални следващия път, когато ви иде да се разревете от безпомощност.
