Надали има любител на Коледа, който би сметнал, че е рано подготовката за най-обичания топъл семеен празник да започне още с падането на първите есенни листа. Именно дългите, внимателни и пълни с любов приготовления на предстоящите подаръци, тематични ястия, подаръци и изненадите лека-полека натрупват магичното усещане, което не оставя сърцата на човек през целия му живот – нито тези на малките, нито на отдавна порасналите и даже застаряващи деца.
Ароматът на елха у дома внася съвършения завършек, добавя финалната подправка към вълшебната картина.
Поне при любителите на естествените иглолистни дръвчета, за които, за радост, вече съществуват достатъчно на брой алтернативи как да направят екологично съобразен избор и едновременно с това да не се лишават от познатия коледен мирис от детството.
Такива възможности са закупуването и последващото разсаждане на елха в саксия, изборът на изцяло декоративна малка елхичка, или поне даряването на дървото за фураж в местната зоологическа градина. След като предварително са се уверили, че с избора си не допринасят за незаконното изсичане на гори, разбира се.
Не отричам и безспорния чар на изкуствените дръвчета, нито пък мога да подценя шанса да се наслаждаваш на украсата си далеч по-отрано и по-задълго, ако се спреш на такова.
Естествено или не, коледното дърво е най-известният символ на празника по света. Може би наред с Дядо Коледа.
Откъде обаче тръгва пътят на най-вълнуващото иглолистно дърво?
Произходът на традицията за коледната елха може да се открие в историята за раждането на Иисус, но не в Библията, а в Корана. Според неговите текстове, изненаданата от родилни болки Мария (на арабски „Мариам“) се обляга на сенчесто дърво, под което се ражда нейният син Иисус ( „Иса“). Съобразно географските ширини, обаче, коледното дърво в тази история не е бор или ела, а… палма!
Украсяването на дръвче в най-краткия ден от годината започва в Древния Египет, където именно палмата изпълнява тази роля.
Китайците и древните жители на Юдея също практикуват подобен обичай.
Монотеистични, политеистични и езически ритуали се смесват през вековете в различни краища от света, за да доведат до вида на коледната елха, който познаваме и обичаме днес.
Още през езическия период от развитието на редица европейски общности, като например немските народи, по време на зимното слънцестоене в дома се внасяли зелени клони, наричани „зимни майки“. Според тогавашните вярвания те символизирали живот и плодородие и гонели злите духове.
Викингите също декорирали домовете си със зелени растения през зимните дни в очакване на новото раждане на пролетта и жизненото начало.
Римляните украсявали дървета със свещи и малки предмети в чест на Бог Сатурн по същото време на годината. Сходна традиция се среща и при келтите.
За християните зеленото дърво първоначално не е било използвано за разказване на коледната история. Напротив, с него те свързвали символиката на Адам, Ева, ябълката и змията.
Настоящият облик на коледното иглолистно дръвче се развива едва след XV век.
За пръв път съществуването му в тази му форма се споменава в текст от 1419 г., свързан с гилдията на пекарите във Фрайбург, Германия. Век по-късно, Мартин Лутер и други реформатори го обявяват за коледен символ за протестантите, макар че дълго време то остава част единствено от католическата Коледа. Украсата със златни ядки, сладкиши, свещи, топки и фигури се наслагва постепенно с времето, преплитайки религиозни и езически обичаи.
Традицията на друго известно коледно дърво води началото си от Втората световна война – елата, която се поставя всяка година на площад Трафалгар в Лондон, винаги идва от Норвегия. Този обичай има за цел да отбележи съвместната борба между двете страни срещу нацистка Германия.
Папата и град Рим също са очаровани от великолепието на огромно дърво на площад „Свети Петър“ по Коледа. Традиционно дървото идва от различна държава всяка година и символизира мира, общността и глобализацията.
През 2010 г., столицата на Латвия, Рига, пък празнува 500 години от украсяването на своята първа коледна елха.
Гирляндите за елха започват да се изработват едва през XVII век, първоначално със сребърно покритие, а в последствие – от по-икономични материали, които позволяват масовото им производство. Още по-късно, през XIX век, вместо истинските плодове и сладкиши, се появяват така познатите ни днес стъклени топки. Звездата, или ангелчето, или стилизираният връх а на най-горната клонка символизират Рождеството. Страните от Северна Европа превръщат елхата на градския площад и публичното празненство в своя традиция още през първата половина на XIX век.
САЩ припознават коледното дърво като своя празнична традиция едва през XX век. Макар в момента отвъд океана Коледа да е любима тема за няколко поколения деца и родители, както и няколко поколения Холивудски продуценти и корпоративни бранд мениджъри, до преди няма и век, американците са намирали елхите за езичество.
У нас пък, традицията по украсяване на коледно дърво е привнесена от Русия по време на Руско-турската освободителна война.
Украшенията на елхата у дома, която предстои да подредя веднага щом сложа последната тук точка, са по-стари от мен, почти двойно. Колекцията датира от преди детството на родителите ми и е събрана от двете страни на Желязната завеса. Стъклените са от Русия, съветските републики и от Австрия, дървените – от Словакия и от Германия. Странно е колко съвършено се допълват взаимно, когато са заедно.
С времето превърнах в традиция донасянето на някоя нова играчка от всяко пътешествие. Така днес си правят компания с венецианско стъкло от едноименното място, с прибалтийски камбани и британски метални птици. Някои от местните сме си направили ръчно, някога в училище, други са долетели чак от Китай.
За поредна година си мисля, че оставяйки подаръците си под всяка една от коледните елхи на всяко едно от изброените и на всички други места по земята, всички си пожелаваме по нещо много сходно. И също както украшенията с различен произход и общо предназначение, то е нещо, което ни събира много повече, отколкото ни дели.
Вижте още:
Кратка история на контрацепцията
Листа, папирус, памук, лигнин: пътят до дамските превръзки е дълъг
