Ще разкажа история от моите тийнейджърски години, за която се сетих тези дни, след като прочетох новината за младежката „акция“ в Пловдив, при която 14-15-годишни „юнаци“ се организирали да бият „различните“ и „да изчистят града от гейовете“…
Става дума за история от преди 20 години.
Тогава в много по-голяма степен, отколкото сега, тийнейджърите се деляхме на групи спрямо музиката, която слушаме, а генералната разделителна линия беше между „пънкари“ и „скинари“. За да не излизам със съученичките от моя клас, които тогава вече имаха гаджета „мутри“, аз движех с „алтернативките“ – пънкари, уейвъри, наркомани, метъли и всякакви други „отрепки“.
„Пънкарите“ бяха от по-интелигентни семейства, сблъскващи се ежедневно с безперспективността и бедността на една ограбена и тъжна България.
„Скинарите“ бяха по-бедни момчета, често от разбити семейства (макар че в моето тийнейджърство в зората на 21 век, всички семейства бяха разбити…). Те задължително бяха футболни фенове, имаха бръснати глави, слагаха бели връзки на кубинките си и ходеха на големи банди – точно както и сега.
Тогава с една компания се събирахме вечер след училище на ръба на изкуственото езерце в онази част на Борисовата градина зад Паметника на Съветската армия, която някога се наричаше „Баба Яга“. Съвременните тийнейджъри вероятно не знаят това място, защото то днес е просто „площадка за майки с деца“.
Та, седим ние една есенна вечер около изкуственото езерце, говорим си кротко и на никого не пречим. В един момент, след като вече се е стъмнило, чувам ужасен шум от удар и по цялото ми тяло се посипват стъкла. Поглеждам момчето до мен и виждам, че е цялото в кръв, а зад него седи невръстен скинар и държи гърлото на бутилка, която тъкмо е разбил в главата му. Срещу мен няколко други скинари удрят с бухалка приятел на гребен. Друго момиче, което ходеше със съвсем къса коса и имаше много обици по ухото, получи няколко ритника от черно-бели кубинки и започна да крещи. Аз извадих голям късмет – никой не ме нападна директно, защото момчето с бутилката побягна уплашено, след като разби главата на този от моята компания. Разминах се с малко одрасквания от полетелите стъкла на счупената бутилка.
Цялата „наказателна акция“ траеше около минута-две, след което скинарите хукнаха да бягат. Момчето до мен получи леко мозъчно сътресение от удара с бутилката, но дори това не беше повод да викнем „куките“, нито „Бърза помощ“. Тогава не общувахме с държавните органи по никакъв начин – все пак това бяха времена, в които полицаите можеха да съблекат момиче с алтернативен вид голо в парка, за да я преровят за марихуана (и го правеха).
Днес, 20 години по-късно, този спомен е все така жив в главата ми и неизбежно го съпоставям с грозните действия от страна на пловдивските деца-националисти, които решили миналия петък да си го изкарат на невинните си връстници. В обсега им попаднала група момичета с различна сексуална ориентация или просто момичета, които им изглеждат „различни“. Каква изненада: потърпевшите твърдят пред Нова ТВ, че тийнейджърите били фенове на отборите „Ботев“ и „Локо“, които вярват в „традиционните ценности“. Тези „герои“ искали в Градската градина да се събират майки с деца, а не „изроди и хора с различна сексуална ориентация“…
Ами да, когато бях тийнейджър и скинарите това искаха – и сега „Баба Яга“ си е точно детска площадка – постигнали са го, значи.
Вероятно социалните медии позволяват по-лесно организиране на много по-голям брой хора с една идея… Вероятно футболните запалянковци няма какво да правят при липсата на достатъчно мачове, където да изливат енергията си… Вероятно техните родители са ново поколение „граждани“ от съседните села, заселили някога културния Град на Тепетата… Вероятно видимото забогатяване на Пловдив през последните години създава една еснафска традиционна средна класа, която има много път да извърви, докато се превърне в наистина модерна градска прослойка… Вероятно движението за равни права на малцинствата е по-силно и видимо отвсякога и това дразни определени хора… Вероятно липсата на регламентирани часове по сексуално образование в училищата води до неразбиране на себе си и другия… Вероятно днешните деца няма как да се делят по друг признак, освен по този на омразата… Вероятно агресията се е превърнала в новото „нормално“ след толкова десетилетия липса на законност… Вероятно политиците от управляващата класа засилват крайните настроения у родителите, което се отразява на техните деца…
Вероятно безперспективността продължава да е толкова голяма, колкото и по време на „прехода“.
Но тъжното е, че тази сценка не се разиграва в апокалиптичната България от моето детство, а в една страна, която от 13 години е член на ЕС и в която децата имат много по-голяма финансова, социална и лична свобода, отколкото имахме ние. И най-малкото не се притесняват да се обадят на полицията при проблеми.
Но случващото се не е ново – омразата има дълбоки корени и за преборването й ще са нужни много усилия. И все пак ми се струва, че нито държавата, нито медиите, нито обществото полагат подобни усилия.
Нищо не се прави, просто нищо – и това е най-отвратителното в цялата история.
