„Отваряй си очите на четири да си намериш мъж архитект, та да ти помогне да станеш архитект и ти, недей се хваща с някой случаен“. Моя позната прекарва целите си студентски години под звуците на тази мантра на възрастната дама, в чийто апартамент е наемател по време на следването. Познатата ми е отличен архитект. Нито умения ѝ липсват, нито идеи. Единствено увереността ѝ липсва – че тя може да го направи сама, без чужда помощ, без някой да ѝ подава ръка, да я дръпне, да я бутне, защото тя му е някаква. Че си струва нейните идеи да се чуят. Че тя има право да говори високо и да изисква да я слушат. Така са я възпитали и явно продължават да я възпитават и в зрялата ѝ възраст.
Така са възпитавали повечето от нас, момичетата – как да се усмихваме, как да бъдем мили и приятни, как да внимаваме, как да свирим втора цигулка и да играем поддържаща роля и в отношенията си, и в кариерата си. И как да си отваряме очите на четири кой ще управлява живота ни, понеже ние не можем сами да го управляваме. Дори в масовата представа за самостоятелност на жената, нейната свобода, при това относителна, е един вид подарък – на индивидуално ниво някой великодушно я е „взел“ или „дръпнал“ на работа, „дал“ ѝ е финансова свобода, „осигурил“ ѝ е стандарт, „пуска“ я да излиза и пътува, „помага“ ѝ да гледа неговите и нейни деца… докато на обществено ниво, в противовес с естественото право и с Всеобщата декларация за правата на човека, жените, ако не знаете, имат права, понеже мъжете в крайна сметка „се съгласили“ да им ги „дадат“.
Последното чудо за три дни е публикацията на д-р Емил Стоименов, естетичен хирург, в която той се възмущава от семинар на Наталия Кобилкина, клиничен психолог, треньор по личностно развитие и автор на книги и семинари, чиито цени и заглавия често се заиграват на ниво пубертетски хумор с числото 69. Накратко – по думите на д-р Стоименов, Кобилкина обучава жените на семинарите си и им възлага упражнения как да станат успешни и самостоятелни, като се научат да си искат пари от мъже. Бум! Шок! Бомба! 14 000 реакции, 7 000 споделяния, близо 2 000 коментара. Справедливият гняв на човек, който помага на жените да се впишат в масовия идеал за красота, е насочен към човек, който помага на жените да се впишат в масовия идеал за успех. Хетеронормативност в едно изречение.
Вижте още: Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници
И аз не харесвам Наталия Кобилкина – не самата нея, за личността ѝ не знам нищо, но бранда Наталия Кобилкина. Идеята за семинари за гейши, семинари за принцеси, семинари за кралици, семинари на тема как да искаме пари и как да се усъвършенстваме в това да бъдем зависими. Не съм ги пробвала и може би звуча предубедена, но мисля, че има неща, като хероина, като скотоложството, и като възпитанието как да бъдеш независим, усъвършенствайки се в рамките на зависимостта си, които няма нужда да бъдат пробвани, за да бъдат отречени. Не съм особено заинтригувана как да разхождам в парка „своята йони„, нито как да ям един „малък бананче“, нито как да пърхам с мигли и да ме почерпят, нито как да играя поддържащата си роля за Оскар, че да извлека максимални облаги от нея.
Театралният морализаторски всеобщ потрес от Кобилкина обаче ми се струва комичен. Това не е потрес от есенцията на нейните идеи и убеждения, а по-скоро от факта, че тя ги манифестира без фалшив срам и заобиколки, нарича нещата с истинските им имена, и в крайна сметка учи жените да си проправят път по традиционен начин в традиционно общество спрямо традициите в това общество, без обаче да се преструват, че не е така. Потрес, че жените, които се държат „както трябва“, имат наглостта да очакват нещо насреща, вместо да съчетават у себе си детска наивност, душевна чистота, майчинска грижа, извисен морал, християнско смирение и порнографска повратливост, и, разбира се, умението да мълчат, когато трябва, да забавляват с непретенциозен, но увлекателен разговор, когато трябва, да задоволяват и красят когото трябва, но напълно безвъзмездно.
Финалната форма на амазонката от Кобилкиното войнство е мила, грациозна, женствена, поддържана, ранима, уязвима, мила, покорна, фалоцентрично ориентирана, пресметлива, далновидна, второстепенна, искаща, получаваща и благодарна. С тези си декларативни качества тя следва да извлече максимална печалба от игра, чиито първоначални правила не са зададени по неин образец.
На когото не му харесва, се опитва да промени тази игра. Когото го устройва, се възмущава, защото възмущението е част от нея.
Вижте още:
Феминист – това не е срамно
