Животът ни във Facebook става все по-важен от истинския ни живот и отнема все повече време от него. Така че е от изключително значение как ни възприемат другите там. Все пак, във всеки живот е ключово какво мислят другите за нас и как можем да се представим по-успешно и бляскаво пред тях. А какво по-съществено от това изцяло да се съобразяват с нас и да ни мислят за умни и важни! Затова – ето няколко ценни, засега безплатни, съвета:
Или поне от на член на борда на директорите на огромна международна компания. Нещо там Google, Apple, Amazon – така си го представяй. Не е нужно да си работил в някоя корпорация, за да си наблюдавал на живо нечие такова поведение. Не е необходимо дори да си гледал филми за такива корпорации. Ти можеш. Просто се дръж нагло, надменно, с претенция и все едно всички са ти длъжни, работят за теб и са зависими от теб. Представи си, например, че коментираш селекционната политика на „Левски“ или предложенията за законопроекти в парламента.
Вижте още: Социалната мрежа, която приютява „бежанците“ от Twitter
Коментирай така, сякаш ги провеждат специално за теб, но не като футболен фен, съответно данъкоплатец, а като че ти си тайният собственик на клуба, пред когото всички се отчитат или си „сивият кардинал“ на задкулисието и си готов най-малкото да стрижеш глави за всяка грешка. А ако сам благоволиш да дадеш предложение по подобна тема, нека то звучи описано така, сякаш ти самият би могъл да го реализираш, но нали затова си сложил ония там на заплати! Важно: за да работи по-лесно този подход, първо опитай с този трик:
Няма страшно, не се притеснявай – зад клавиатурата е лесно. Нямаш никого насреща, спокойно. Без значение какво казваш, как го пишеш, дали бъркаш местата на запетаите и на „и“ и „й“ – важното е да звучиш нахакано и уверено. Може и да си чувал, че „Трагедията на този свят е, че умните се колебаят, а глупавите са самоуверени“ (или нещо такова, но като смисъл е това)…
Вижте още: „4RD, Джони Деп“ и други тъпотии, които Facebook приятелите ми постват
Ами – игнорирай го. Самоувереното ти поведение, което не е базирано на информираност, нито знания, нито логика, могат да го уловят само тук-там някои от умните (те пък и се колебаят, така че нямаш грижи). А и умните са много, много по-малобройни от глупавите на този свят. За теб е важна масовата аудитория, не забравяй, че гониш бройка лайкове, а не качество. Така че – няма значение какво казваш/пишеш – важното е да го правиш убедено и категорично!
Няма никакво значение дали зад фразата има смисъл. Важното е, че ще звучи мъдро и проникновено, като от някой древногръцки философ или поне от Facebook-ския Пабло Ескобар. Хвърлям няколко примера:
За тези трите ми отне около минута време, така че не е трудно – ако отделиш малко повече време, може и да създадеш велики Facebook хитове! Само следвай правилно огледалната структура и я приложи към актуална тема. Фразата ти добре би се комбинирала с някой израз от долната група:
Започвай всеки втори свой пост с такава фраза. По този начин не само внушаваш, че си дълбокомислен и прозорлив визионер. Но и че си такъв от доста отдавна! Та вече няма скрити истини за ума ти. Важно: използвай тези изрази винаги, когато някой е напипал извод, истина или лаф, и го е постнал преди теб. Особено ако постът му набира популярност, прилепѝ се към него като пиявица с коментар.
Пак важно: започни текста си тъкмо с такава фраза – не бива никой, който се мотае под поста да пропусне тази част от коментара ти. Така хем омаловажаваш добре оформеното наблюдение за живота като цяло или събитие от него на автора на поста, хем вкарваш стила си на член на борд на директор – уверено, високомерно, с претенция и превъзходство.
Не, не толкова смел, нито толкова добър стратег, нито толкова изучен. Но как е постъпил той, когато е трябвало да разплете Гордиевия възел? Просто е извадил меча си и го е разсякъл! Така че и ти – заплете ли се някакъв Facebook спор, в който насреща ти вадят аргументи, информация и други подобни дивотии – спокойно, не унивай. Просто не се хващай на това хоро. А пускай категорични отговори като: „Какво като е Пикасо, аз казвам, че не може да рисува!“ или като „Не ставай смешен!“, „Само идиот може да го казва това!“ или просто сложи засмяно емоджи. И остави идиотът да се обяснява още и още. Докато ти само го кълвеш кратко, често и не по същество.
Вижте още:
