Да започна с това, че Facebook приятел по правило няма нищо общо с приятел. Приятелите ми в офлайн живота могат да правят много простотии – не казвам на никого, разрешаваме си глупостите помежду си и ще си ги харесвам и ще са ми важни въпреки сподаричните им тъпотии. Но така наречените Facebook приятели не са ми истински приятели и отношенията ми с тях са много по-различни. Директно е безсмислено да им казвам какви тъпотии постват, затова ще се оплача тук, в тази статия. Повече са нещата, но ето единайсет от тях:
1) Честитене на рожден ден или за някакво постижение на хора, които не познават
Например на Джони Деп или Лука Модрич. Че и го тагват. Е, мерси, аз мога да намеря лесно официалната страница на Джони Деп, ако ми потрябва някога… или… ооо, ти мислиш, че като го тагнеш, той ще прочете и ще ти отговори. Че и му говориш на „ти“, а и на малко име: „Честит да си, Джони, благодаря ти за филмите!“. Ооо, прати му много поздрави от мен, като пиете капучинце двамката другия път!
2) Преследване на лайкове чрез собствените си деца
Не казвам, че трябва да ползваш чуждите деца. Просто е гадно да просиш лайкове чрез снимки и клипчета на децата си. Не да не постваш нищо с тях. Но просенето на лайкове си личи. Да, в социалката вървят най-много сладки котенца, сладки бухалчета и сладки дечица (плюс деколтета и туъркове, но това е друга тема). Ама да качваш там всичко, което в отчаянието си за одобрение, се надяваш, че може да ти донесе някакви палци – заеби! И без това един ден всички деца сигурно ще имат право да съдят родителите си, че някога са качвали техни снимки без позволение. Но докато плаче, защото се е изплашило, по-добре го гушни, вместо да снимаш видео, та да се надяваш да ни развеселиш, че е помислило мопа за извънземно, примерно.
3) Всичко, което е негрЪмотно написЪно
4) Качване на всички снимки
Наистина всички. И ги подреждат по папки все едно това им е хардът на лаптопа: 362 снимки в албума „Почивка Турция 2019“, 298 снимки в албума „Мимето на 3“, 1 827 снимки в албума „На сватбата на чичо Гого“. Не, Facebook приятелчета, албумите във Facebook не са за складиране на всичко, което сте щракнали, не са.
5) Загадъчни оплаквания
Само с тъжно емоджи. Или само с отбелязване „“is feeling low“. Или най-„щедро“, от типа на „Не мога да повярвам…“. Да, да, аз пък мога – имаш нужда от внимание. Ех, как сега много хора ще се юрнат да те разпитват какво е станало, как си, какво има… Поне тия, на които им пука за теб, нали. Внимание + тест. Чудничко! Е кво – да ти се развали еър фрайъра малко ли е!
6) Подигравателни постове от работодатели
Шефове на фирми публикуват кратки хумористични разкази за хора, разкази, които би трябвало да са конфиденциални някак. Прикрити подигравки зад случки с разговори за заплата, интервюта за работа, преговори за договори. Прикрити под – нà ви, да се поучите! И постващият винаги е един такъв умен, загрижен, опитен. И би трябвало да ти се прииска много да работиш в неговата фирма след това, ама не ти се!
7) Чужди вицове и смешки
Които пробутат за свои.
8) Публично чатене
Пуска някой нещо в някъв пост, все едно какво, а там, отдолу в коментарите друг започва – ей, шуши/бате, откога не сме се виждали, пиши ми, ще ти пиша, онова вино/шише ракия имаме да доизпием, кога ще можеш, а ти… – нещо, което би могло, също толкова скучно, но активно – да се пренесе в техен личен си чат, а не така пред всички – моля, опознайте функциите на популярните апликации!
9) Постване до някого, но пред всички
Особено по служебни причини. Пример: болен бил, нямало да успее да спази сроковете, да го извинят клиентите му, моли. Ама, браточка, имаш 4 000 Facebook приятели, а клиентите ти са около четири, пиши им на лично, моля, не ни занимавай с глупости останалите 3 996. Да, да, оздравявай, ама не изтъпявай.
10) Мъдри мисли за превъзходство, отмъщения и омраза
Постването на Facebook мъдрости на такава тема от хора, които отдавна не са вече пубери, е криндж. Смущаващо е и това, че се излагат публично. Бързи примери: „Всички смятат, че съм гадина с кофти характер. И аз смятам така“ и „Ти ме прати в ада. Сега ще ти покажа какво съм научила там“. Не, мили мои, вие така не излиза, че сте уникални, силни, печени, лоши, велики, кучки, кучета, лъвове или каквото там ви се струва, че трябва да минава за яко. Да връщаш, мразиш, отмъщаваш, унижаваш, даваш „заслуженото“, мачкаш и подобни простотии – жалко и комплексарско е. Още по-тъжно е – когато само си мечтаеш да го правиш.
11) ЧРД на мен!
Я като днес имат рожден ден – щото да не би да ги пропуснем – те за всеки случай да си пуснат още от сутринта постче как днес стават на еди-колко си и еди-как си са помъдрели и т.н. Добре, мое нуждаещо се да бъдеш забелязано Facebook приятелче, понеже на рождения ти ден не става да ти обяснявам, че изтъпяваш – ето – видях, „Честит да си!“ и заповядай това изпросено сърце!
Вижте още:
