Веднага ще ви споделя – когато не ми се готви, не готвя. Готвенето е едно от уменията, които човек или има, или не. Усетът към храната, продуктите, подправките и тяхното съотношение са изкуство, не може да се научи и не е въпрос само на техника и „щипка любов“. Аз не съм най- добрият пример – учих се да готвя, откакто се помня, откакто можех да се задържа права на стол, за да разбърквам яйца, тесто, застройка или салата, и все още се уча. Според баба, която ме научи да готвя, всяка жена трябва да може да измисли нещо вкусно за ядене от нищо.
Това го умея – иначе просто не знам как щяхме да оцелеем през 90-те. Пак според баба, ако не ти харесва да готвиш, храната няма да стане вкусна. Не заради „щипката любов“, а защото нищо, направено набързо и насила, не се получава както трябва. Убедих се с годините, че и това е вярно, а майка ми беше живият пример за това, че ако не ти се готви, е по-добре да не го правиш изобщо.
Има хора, за които приготвянето и употребяването на храна е просто някакво допълнително, необходимо нещо – като да сложиш в огъня още едно дърво, за да не угасне, като да сипеш бензин в автомобила… Радвам се, че не съм от тях.
Готвим не само, защото трябва с нещо да се храним, правим го защото ни харесва, защото се чувстваме полезни, защото виждаме веднага резултата от усилията си, защото искаме да сме бързи, смели и сръчни, защото сме настроени творчески и експериментаторски, защото искаме да запазим традицията – или да създадем своя.
Отношението към храната е като отношението към живота – уважаваме и в никакъв случай не подценяваме.
До сравнително скоро отношението към храната, храненето и хората, които приготвят храна, не можеше да се нарече точно „уважително“, но днес нещата стоят различно. Заслугата е главно на хилядите спициализирани телевизионни канали, развлекателните и образователни програми, кулинарните състезания и иконичните фигури на креативни и сръчни готвачи, които ни преследват от телевизора. Да бъдеш готвач днес не означава просто да сложиш нещо в тенджерата и да забравиш за него. Много често освен фантазия и смелост в експериментирането с подправки, продукти и съчетаването им, се изискват умения на мениджър, добра комуникация, знания за храната и свойствата на съставките, средства…
Историята на кукинг-шоуто тръгва от измисления персонаж Бети Крокър и нейното готварско училище, което дебютира в радиоефира в САЩ през 1924г. Тя остава един от най-успешните рекламни персонажи и днес. Според изданието на списание Fortune от април 1945 г., Бети Крокър е втората най-известна жена в Америка след първата дама Елинор Рузвелт. Всъщност, тя не само присъства с готварските си съвети във всеки дом, тя формира мнение, мислене и поведение. Тя е сръчната и вечно готова да спретне торта майка, която има отговори на всякакви глупави въпроси, като „Защо ми загоря тенджерата?“ и „Как да сваря спагети?“. Зад перфектната домакиня Бети обаче стои рекламна кампания – още един пример за това, че устоите на т.нар. „цивилизован свят“ се крепят на рекламата.
Кухнята е място, където се създават шедьоври, тайнство, магия.
Отдавна приготвянето на храна не е изключително женски приоритет. А хората, които създават магията, са едни от най-универсалните герои – те са пътешественици, бунтари, експериментатори, хора със собствен стил и възможности, хора с мнение и въображение. Според Forbes най-богатият готвач в света е роденият в Япония Алан Уонг, който създава нова американска кухня на основата на хавайските традиционни продукти и ястия. Следва го Джейми Оливър, чието състояние се оценява на $400 млн., и Гордън Рамзи със $220 млн.
Според психолозите, част от феноменалния успех на кулинарните предавания се дължи на невидимия елемент, който е част от всяка рецепта – креативността. Кулинарните занимания дават възможност да добавиш, да отнемеш или да промениш нещо според своя вкус, без това да предизвика кой знае какъв апокалипсис. Другият много важен момент е свободата – можеш да готвиш, а можеш и да не готвиш, можеш само да опитваш, а можеш и да изядеш всичко до последната хапка.
Изследванията на психолозите показват, че познавателният елемент също има голямо значение за успеха на едно кулинарно шоу. Излиза, че дори тези, които могат да готвят, обичат да научават нови неща за храната и да откриват нови техники, аромати и продукти. Дори не винаги да се осмеляват да ги прилагат в своята кухня.
Както всяко нещо, когато се превърне от забавление в обикновена рутина, и готвенето губи своя чар. За всичко това си мислех наскоро, по Коледа и Нова година, докато въвличах мъжете вкъщи в завиването на сарми, месенето на питки, печенето на месо и подреждането на баници. Докато кухнята ми се беше певърнала в перфектния декор за готварско шоу. Разбира се, моята всичко можеща баба би казала, че мъжете нямат работа в кухнята, а майка ми би предложила да купим нещо от ресторант, но аз винаги избирам нещо свое – в случая, готварско шоу. И дори на моменти да изглеждаме опасно близо до пълния хаос, в края на краищата всичко ще бъде изпечено, сварено, задушено, подредено в красива чиния и поставено на масата. И задължително ще е вкусно, защото си е наше произведение!
Вижте още:
