Ние жените имаме една единствена много лоша черта. Това не е клюкаренето, нито шашкането за глупости, нито дори говоренето с часове на безсмислени теми.
Големият ни минус, който уж изглежда като плюс, е това, че се влюбваме безпаметно.
То не са само пеперудите в стомаха, а сякаш скачаме с главата напред в морето на нейзвестното, без дори да знаем колко е дълбоко. И ни е добре така. Сякаш сме минали лоботомия, която ни е направила щастливи идиотки.
Разбира се, няма нищо лошо в това да си влюбен. Проблемите идват после.
В един момент осъзнаваш, че всъщност си останала без приятелки. Не става дума за себеподобни, с които да пиеш кафе и да разглеждаш намаленията в мола, а за истинското приятелство. Това, от което усещаш, че имаш нужда в най-тежките ти моменти, които пък почти винаги са предизвикани от въпросното влюбване.
И нека се направи една важна уговорка – с мъжете може и да успеете да изградите приятелство, но само друга жена може да те разбере така добре, както искаш и имаш нужда. А ако си мислиш, че на партньора ти му се слуша за превръзки, тампони и хормони, то жестоко се лъжеш.
И как стана така, че приятелките ги няма никакви около теб? Много е просто – ти сама ги прогони. Работата е там, че приятелствата са също вид партньорства и изискват внимание, грижа и старание.
Представи си го като депозит – периодично влагаш в него, трупаш, създаваш капитал или нека го наречем малко съкровище. Когато имаш нужда, теглиш от този депозит, взимаш си. Но ако не си влагал отдавна, а само си взимал, то съвсем скоро ще видиш и усетиш празнината.
Влюбената жена има суперсилата да завърти целия свят около обекта на желанията си и да забрави за почти всичко останало. Домашните вечери с гушкане пред телевизора стават много по-приятни от излизания с шумни компании по заведения. Свободното си време го планираш около партньора и си много по-склонна да се посветите на неговите хобита, дори и на теб да са ти скучни, но да сте заедно, отколкото да го оставиш сам за сметка на приятелките ти.
Когато обаче излезеш „по женски“, не спираш да говориш как „той така, пък после иначе“ и не се усещаш, че си надула главите на всички наоколо с всевъзможни детайли от връзката си. Но пък те затова са ти приятелки, нали, за да можеш да им споделяш.
Замисляш ли се обаче кога последно си питала иначе уж толкова добрата ти приятелка тя как е и какво се случва с нея? А успяваш ли да я изслушаш внимателно докрай и да ѝ дадеш адекватен съвет и лично мнение или си поглеждаш тайно телефона дали той не ти е писал?
И така, полека-лека хората или вече не изпитват нужда да се виждат с теб и да слушат безкрайните истории и детайли за личния ти живот, или пък изобщо забравят да те поканят на поредното събиране с компанията. Защото като си отказала 9 от 10 пъти да излезеш, понеже „ние имаме други планове“, хората изключват, че те има.
Почти същото явление се наблюдава и при майките с малки деца, особено ако са им първи такива. Разбира се, там го има и солидното оправдание, че това малко ревящо вързопче с памперс на дупето е абсолютно безпомощно и зависимо от майка си.
С мъжа обаче не е точно така. Желанието да го обгрижваме и да сме постоянно с него е плод изцяло на женското кофти влюбване.
Та, може би е добре да се замислите внимателно дали сте били добър приятел в последно време? Дали сте правили „вноски“ по депозита си или леко сте ударили фалита?
Най-хубавото нещо на истинските приятелства е, че могат понякога да се отдръпват и да изглеждат „изчерпани“, но винаги ще намерят откъде да ти отпуснат нужния кредит, дори и да си „на червено“ пред тях.
Приятелите ще ти се сърдят малко, че си ги забравила, за да гониш любовта, но винаги ще те приемат обратно в прегръдките си, да те лекуват с вино и забавни истории, когато въпросната любов те е сдъвкала и изплюла.
Добре е да помним, че искаме или не, но мъжете минават и си заминават през живота ни, докато приятелките винаги остават. И те най-добре знаят как да ни залепят парченцата на счупеното сърце, за да е готово да се влюби отново.
