Преди две години, вероятно повлиян от кризата на средната възраст, изпитах желание да отгледам домати на балкона.
Реших да привлека близнаците към каузата и се оказа много плодоносно, все пак доматът е плод. С тяхна помощ засадихме семената. Изчакахме да покълнат, подбрахме заедно олимпийците и оскубахме останалите. Всяко кръстихме на някого от тях, надписахме традиционните кофички от кисело мляко и притаихме дъх.
Доматите изведнъж тръгнаха. Децата имаха ангажимент да ги поливат. Ако забравеха, аз ги подсещах. Започнаха естествените въпроси – кога, ама няма ли вече…? Тогава дойде първият урок – да разберат какво означава търпение, грижа и постоянство. Чакаха ги седем месеца, леко приклекнали пред саксиите, и разбраха какво коства. Беше им вкусно и бяха горди, едва ли остана българин, на когото не споделиха.
По това време, в течението от ежедневни въпроси, дойде един, който обикновено плаши родителите – как сме се появили ние в корема на мама? Обикновено бащата казва: „Питай майка си”, а тя започва да се гърчи, изненадана, че детето вече е пораснало. Тази конфузна ситуация е накарала някога някой да изплюе гениалния отговор с щъркела. Представяте ли си какво им е било в главите на децата, да си представят, че някаква огромна птица ги е довлякла отнякъде във вързоп и ги е пуснала в комина? Повечето от вас помнят колко педагогично беше илюстрирано това и в „шапката” на „Лека нощ деца” навремето.
Попитаха ме как се правят децата, замислих се и използвах доматената тема: „Нали виждате доматите?!”, казах авторитарно. „Да, тате, още ги поливаме…”.
Тогава обясних на сина ми, че в топките си, за които сме говорили, има семенце – точно като на домата. Жените пък имат в пипата, или както я наричате, нещо като почва. Когато двама души са големи и се харесат, могат да решат да имат деца. Тогава мъжът поставя семето си с пишоната в жената, където е почвата. После започват да чакат горе-долу, колкото се чакат доматите.
Разбраха всичко, но не ме пощадиха със следващите въпроси, които звучат извратено в ушите на всеки родител – кога двамата ще пораснат, за да си имат тяхно общо дете или пък кога дъщеря ми ще е готова да си имаме ние дете с нея. Ужас!
Тук летвата се вдигна жестоко, но и за това има начин за обяснение, който ще разкрия по-нататък, когато си припомня какво им казах.
