От днес до 28 октомври в столичната галерия Depoo ще се преплетат минало и съвременност чрез най-новия проект на младата художничка Ния Петрова - изложбата "Артефакти".
Експозицията, курирана от проф. д-р Аделина Попнеделева, официално отваря врати в 18:00 ч. Творбите са създадени специално за пространството на галерията и представляват естествено продължение на дипломния проект на авторката, която в началото на тази година завърши своята магистърска степен в катедра "Текстил" към Националната художествена академия.
В своите произведения Ния Петрова преосмисля познатите социалистически табели и лозунги през специфични текстилни техники, колаж и цитати. Творбите съчетават разнородни материали - от плътни платове и кожа до фина дантела, тюл и непредена вълна. Чрез шиене, бродерия, куилт и пачуърк някогашните заповeдни послания придобиват съвсем ново визуално излъчване, а увеличената им скала подсилва въздействието им в пространството.
В кураторския си текст проф. д-р Аделина Попнеделева поставя изложбата в контекста на постмодерната култура, където повторението и цитатът са основни инструменти за изграждане на смисъл. В епоха на растяща нестабилност на образите, подобен художествен избор отваря възможност за иронична дистанция спрямо историята и поставя под въпрос границите между оригинал и копие.
Като представител на поколението Z, Ния Петрова подхожда към социалистическите артефакти не с носталгия, а с засилен интерес към езиковите парадокси и абсурди. В центъра на изследването ѝ попадат надписи като "Да приберем навреме хляба на народа!", "Да живее международното положение!" и "Всички луди на борба за мир". За куратора привлекателността на тези фрази се крие в възможността за езикова игра и в ироничния препрочит на анонимната политическа пропаганда.
В изложбата текстилът функционира като концептуална медия. Авторката деконструира фрагменти от реалността и ги превръща в букви, съставящи съществуващи вече текстове. Пачуъркът тук се превръща в метафора за самия постмодерен свят - мозайка от отделни елементи, събрани в нов контекст.
Проф. Попнеделева подчертава и феминисткия слой в избора на техники. Бродерията, шиенето и апликацията исторически се свързват с домашния женски труд, поставян в периферията на каноничното изкуство. В този смисъл работата на Петрова резонира с понятието femmage (съчетание от female и collage), въведено от американската художничка Мириам Шапиро. Този подход разширява представите за колажа и заличава традиционните йерархии между изящното и приложното творчество.
Използваните меки десени, пастелни розови тонове и разнородни текстури смекчават строгата дидактика на оригиналните лозунги и ги отдалечават от първоначалния им исторически контекст. Устойчивият интерес към появата на подобни артефакти днес потвърждава, че езиковият парадокс и иронията остават животворен източник за съвременното изкуство.
