Живеем във времена, когато, със или без подписана Истанбулска конвенция, се предполага, че съществува равенство между половете. Все пак на жените отдавна вече им е позволено със закони да гласуват и да притежават имущество. Пенисът вече не е задължително условие да се преуспее в живота, но въпреки това продължава да бъде боготворен.
На всички нива. Въз основа на неговата вездесъща природа са изградени цели научни теории (виж Фройд), заради колосалната му алчност са се водили войни (виж филма „Троя“ с Брад Пит в главната роля. Или виж само Брад Пит!), а заради пословичната му неудовлетвореност милиони хора по целия свят са загубили живота си (виж раждането на Третия Райх и последвалата Втора Световна война).
Освен това пенисът винаги е бил извор на несекващо вдъхновение и неизменно присъства в най-великите произведения на всички изкуств от древността до наши дни.Преди време отново гледах наградения с Оскар „Буги нощи“, в който героят на Марк Уолбърг е порно-актьор в златната ера на индустрията – 70-те години на миналия век.
В залеза на кариерата си, предрусал и ядосан на света, нашият човек отчаяно се лута из улиците на LA в търсене на ново амплоа за себе си – пробва се като музикант, нарко-плaсьор, екшън актьор, жиголо… В крайна сметка обаче, смазан от неуспехите, решава да потърси прошка от напъдилия го режисьор, който преди години го открива за порно индустрията (в ролята е Бърт Рейнолдс), защото осъзнава, че единствения талант, който притежава е, големия член.
Има неопровержими физически доказателства, че хората са напреднали в еволюционното си развитие – за това говори намаленото окосмяване, закърняването на някои сетива за сметка на увеличените интелектуални способности и най-вече уголемяването на мозъчния обем. Но тези факти имат ли някакво значение при положение, че един голям процент от мъжките индивиди продължават да се идентифицират с пенисите си?
Имам пенис, следователно съществувам. Нямам пенис, следователно… какво?… съм на командно дишане?
Мъжете, които са прикрепени към пениси, са крайно трудни за съжителстване. Най-вече поради факта, че взимат решения, продиктувани само и единствено от пениса. Пенисът е техен господар и основен захранващ организъм, върху който съответният мъж паразитира. Целият свят получава други измерения, понеже всичко, което се случва, се съизмерва с пениса (да припомня, че той е мярката на всички неща!).
Има някои основни постулати, които винаги трябва да се вземат под внимание, когато човек съжителства или просто общува с човек, прикрепен към пенис.
1. На Пениса никога не се противоречи, понеже той знае най-добре кое е полезно за неговия човек.
2. Пенисът не може да бъде подкупен да направи нещо против волята си, нито пък да бъде доведен до безпомощно емоционално състояние, понеже Пенисът никога не плаче. Защото Пенисът е жесток, но справедлив стопанин на своя човек.
3. Пенисът не бива да бъде въвличан в непривични за него дейности (като съвокупяване с неортодоксални обекти) без неговото изрично одобрение.
4. Нуждите на Пениса винаги трябва да бъдат поставяни пред нуждите на човек.
5. Ако Пенисът се чувства неразположен физически или е в лошо разположение на духа, човекът трябва незабавно да реагира адекватно като вземе необходимите мерки – оптимизиране хигиената на Пениса и предоставяне на обект за съвкупление, който в последствие да възхвали достойнствата на Пениса.
6. Всички течности, произвеждани от Пениса, са свещени и коренопреклонното отношението на обектите за съвкупление към тях се приема за мерна единица за тяхното уважение към Пениса. При отсъствие на положително отношение съответният обект следва да бъде поставен на мястото му и да бъде лишен от милостта на Пениса до второ нареждане.
В случай, че всички тези правила се спазват стриктно, Пенисът е склонен да възнагради човека с оргазъм.
NB! Пениси с премахнати перпуциуми се третират по същия начин с тази разлика, че имат по-нисък праг на чувствителност, поради което е възможно да бъдат и по-коравосърдечни.
Искрено се надявам, че с обнародването на горния списък с постулати ще спомогне за разбиране мотивите и поведението на мъже като героя на Марк Уолбърг, както и за по-пълноценното им интегриране в обществото на хората, които имат не толкова затормозяваща връзка със своите полови органи.
Но не ме разбирайте погрешно – пенисът не ни е враг! Нали все пак in penis veritas.
