Предлагаме ви трета част отпоредицата истории на майки, свързани с бременността и раждането. Забавлявайте се и се чувствайте свободни да споделите своя опит в коментарите.
1. Бременна съм в 7-8-и месец.
Споделям с мъжа ми, че нямам търпение да видя плода на нашата любов, а той ме поглежда с ентусиазма на умряла кошута и казва: „Аз нямам търпение да почне работa“.
2. Бъдещият дядо на внучето: „Добре де, защо се нарича фАтална морфология?“
3. Бременна в 8-и месец.
Почивам си на дивана след работния ден и си говорим с мъжa ми как да кръстим бебето, което очакваме да е момче.
Както си говорим аз го питам: „Мило, ами какво ще го правим, ако се роди момиче?“ Той ме поглежда изпод вежда и отвръща със сериозен глас: „Това да ти е проблемът! Ти кажи какво ще го правим, ако се роди грозно и сбръчкано? Къде ще го крием?“
4. Стриктно всеки ден взимам противозачатъчни в определен час.
Дори имам аларма, която да ми напомня. Една вечер ми става лошо, правя тест, който е положителен и отивам на гинеколог: „Аха. Еми честито, ще си имате второ момченце, в 14 г.с. си и си има всичко….Май е време да спреш противозачатъчните, не ти действат.“ В последствие имахме още едно непредвидено дете – момиченце.
5. Отивам на преглед, може би седмица преди да родя. Лягам за видеозона и докторът ме пита:
-Как се чувстваш?
-Добре.
-Страх ли те е?
-Да!
-Е, от какво те е страх?
-Ами, не знам какво ще стане.
-А ти след 9 месеца бременност какво очакваш да стане?
6. Седим с мъжа ми на първа фетална морфология, нетърпеливи да научим пола на бебето.
И двамата имаме голямо усещане, че ще е момче. Докторката тържествено обявява: „Ау, каква дългокрака госпожица!“, при което на мъжа ми му увисва ченето, защото винаги е мечтал да отгледа истински, чистокръвен фен на ЦСКА. След последвалата тягосна минута мълчание, най-после се престрашава да попита почти разреван: „Докторе, а има ли шанс да се превърне в момче?“. Жената учтиво му обясни, че такава трансформация е възможна единствено по време на пубертета, когато децата сами се самоопределят какви искат да бъдат.
7. На един преглед АГ каза, че бебчо е с около 600 грама по-едър от нормата.
Като го попитах какво значи това, той каза: „Това значи, че ако устискаш до термин най-вероятно ще се роди над 4 кг. или с други думи – добре че няма да го раждам аз“.
8. Работя, като учителка и в учителската стая редовно, като някой ме стресне, казваше „ще прилича на мен значи“.
Мъжът ми започна да се шегува, че ако прилича на моя колежка – няма проблем, но ако прилича на лампа, на друг предмет или на някоя мебел ще иска тест за бащинство.
9. Майка ми: Яде ли ти се диничка, миличко?
Аз: Не
Майка ми: Ама никой не говори с теб, аз питам бабиния!
Аз, мигайки на парцали: И как ще ти отговори той?
Майка ми: Ми ще те срита, за да не се обаждаш без да го питаш!
10. Трябва да отидем на фетална морфология, където да потвърдят пола и на втория близнак.
Таткото силно се надяваше поне на едното да му пораснат атрибути докато минат тези 2 седмици, но уви. Та тръгваме, но попадаме в адско задръстване. Решавам да сляза и да вървя пеша, защото до часа остават 5 мин. В крайна сметка обърквам посоката и въобще не знам къде се намирам. Звъня му и започвам да крещя и да плача. Затварям телефона. При мен идва една жена и ме пита дали съм добре. Разказах всичко и тя предложи да ме закара. Качвам се в колата й. Обаждам се на мъжа ми да му кажа, че случайна жена ме е качила в колата си. Озовавам се пред болница „Надежда“. Чак когато влязох, разбрах, че всъщност това е грешната болница. Той беше, където трябва, а аз отново не. В крайна сметка след повече от час закъснение стигнах.
11. По време на цялата бременност изпитвах силна погнуса към магазини за ядки и към ярко розов цвят.
12. По време на бремеността смятах, че съм много спокойна и се наслаждавах на всеки момент.
В действителност обаче, особено към края на бремеността, крещях на всеки, мразех всякакви шумове и постоянно имах налудничевата идея да се кача в колата и да избягам.
13. По време на бременността толкова започнах да забравям, че веднъж си забравих телефона върху колата и след това се качих в нея. Чак след около 2 часа се сетих.
