Какво е да бъдеш баща? Какви нови трепети ще усетиш? Ето тук може да се посмеете на кратки истории на истински бащи.
- Аз: Мама ти каза да стоиш в леглото.
3-годишното: Има чудовище в гардероба ми.
Аз: По-страшно чудовище от мама?
Веднага отиде да си легне. - Аз: Лека нощ, деца!
Децата: Лека нощ, тати!
Аз: Лека нощ, чудовище, ядящо лоши деца.
Съпругата ми: (с подправен глас през високоговорителя под леглото) ЛЕКА НОЩ! - Случайна жена: Как се казваш?
5-годишният ми син: Торин, син на Траин, крал под Планината!
Жената: *мига на парцали*
Аз: Поклонете се на краля!
- Аз: Голямото ми момиче!
3-годишно: Не съм голямо момиче!
Аз: Малкото ми момиче!
3: Не съм малка вече!
Аз: Какво си тогава?
3: Дракон! - Случайно накапах челото на новородената си дъщеря и накратко казано, една медицинска сестра току-що влезе в кабинета и видя как облизвам бебето си.
- Децата си играят на криеница в парка и видях как моето се скри зад метална мрежа. Поне няма нужда да спестяваме за добър университет.
- 5: Тати, може ли да ти кажа една тайна?
Аз: Разбира се.
5: (хваща ме за лицето и прошепва):Току-що се изаках и не си измих ръцете! - Двегодишното ми може да използва дистанционното на телевизора без проблем, но не може да си намери устата, когато яде спагети.
- Не ме питайте дали съм гледал някой нов филм.
Имам 4 момиченца.
Ако няма принцеса в него, значи отговора е „не“. - Аз: Сготвих свинско.
3-годишно: Не харесвам свинско.
Аз: Пилешко е.
3: А, да, харесвам този вид пилешко.
- 3-годишно: *хленчи*
Аз: Нещо не е наред с обяда ти ли?
3: Много е мокър.
Аз: Супа е. - Синът ми: Осиновен ли съм?
Аз: Не, но все още сме обнадеждени! - Най-добър съм в преговорите, когато видя 3-годишния ми син да държи перманентен маркер без капачката.
- Футболна игра
Жена: Кое е вашето дете?
Аз: Виждате ли детето, което вкарва всички голове? Моят син е този до него, който се преструва, че е зомби. - Учителката в детската градина: Дъщеря ви каза лоша дума.
Аз: Къде, по дяволите, я е чула? - 7-годишната ми дъщеря: Защо не увиват дюнерите в хартия, която става за ядене?
Сега вече знам как са се чувствали родителите на Айнщайн. - Да имаш деца е доста скъпо понякога, но спестявам много пари от това, че не излизам и не правя забавни неща никога вече.
- Събота сутрин в 6:13:
- Тати, знам, че искаше да поспиш, но не мога да включа телевизора, не мога да отворя бутилката с мляко, кучето повърна и мисля, че кървя, защото се порязах. - Детето ми току-що си хвърли чорапите в тоалетната чиния и пусна водата, защото „мръсните неща отиват там“.
Звучи логично. - Да си родител е като да си жонгльор, с изключение на това, че всички топки пищят.
- Ако не се е счупило, значи децата ми не са го пипали.
- 50% от родителството е да търсиш с децата си изгубени неща, които вече си изхвърлил.
- Преди вечеря:
6-годишното: Може ли десерт?
По време на вечеря:
6: Може ли десерт?
След вечеря:
6: Може ли десерт?
По време на десерта:
6: Може ли десерт и утре? - Треньор съм на футболния отбор на сина ми, защото е важно да знае, че крещя и по други деца.
- 90% от съвременното родителство е да се опитваш да опазиш телефона си от децата си.
- „Закъснявам“
- Аз, всеки път, откакто имам деца. - „Не танцувай докато си бършеш дупето!“
И с това обощаваме днешното издание на „Неща, които никога не съм предполагал, че ще изкрещя на децата си“.
