Американската актриса от времето на нямото кино Били Бърк е казала: „Възрастта няма значение. Освен ако не си сирене.“
Като гледам снимките в Инстаграм профила на 100-годишната ексцентрична дизайнерка и модел Айрис Апфел, ми се иска да мисля, че наистина е така. Обаче, уви, не всеки има нейния късмет и не говоря за късмета да доживее до 100, а за късмета, че на тази възраст е толкова известна, харесвана и затрупвана от професионални ангажименти. Повечето жени не сме Айрис. Не сме даже на Айрис розовата наметка от щраусови пера, защото с напредване на възрастта установяваме, че… ние сме сирене.
Днешният проблем с остаряването на жените в общество, което е управлявано по волята на зуумърите*, е всъщност ъпгрейдната версия на вечния въпрос за биологичната и социална роля на жената. Дали да съм Мама Божка или Лили Иванова? Понеже и двете наведнъж не може. За някои жени няма дилема. За други обаче, за „изпусналите влака“, както би се изразила злорадо по адрес на такива като мен съседката ми Анка, лутането между „спирките“ се превръща в изтощително занимание. Защото почти на всяка спирка свети в предупредително червено нe знакът 18+, а 40- .
Джендър ейджизмът** е новият сексизъм
Не ми се искаше да ви затормозявам с толкова много „-изми“ от латински произход, но докато не започнат да наричат дискриминацията по възрастов и полов признак „каква-си-стара-чанта-за-нищо-не-ставаш“, ще трябва да се примирим с тези далеч по-културни термини.
Ако сте жена на 40 или 50+, която неистово си боядисва белите косми на всеки 30 дни и реве срещу отражението си в огледалото, щом забележи нова бръчка на място, където буквално я е нямало вчера, значи вече сте попаднали под чука на ейджизма. Макар и без да знаете какво означава думата.
Осъзнаването, че навлизайки в средната възраст, сте започнали да губите битката на много фронтове, е като отрезвителен шамар. Ако до момента, в който са ви заблъскали първите топли вълни на предменопаузата, все още не сте се размножили, първата битка, която сте загубили, е тази срещу въоръжената до зъби с памперси и рецепти срещу диария и колики армия на мамите.
Ако пък oт 2010-та година насам не сте променяли статуса си във Фейсбук от „Single“ на „In a relationship“ или „Married“, вече сте труп на бойното поле в битката срещу онези, които говорят в първо лице, множествено число, и излизат само с други двойки.
Търсите си нова работа?
Ама, миличка, къде си тръгнала да ми кандидатстваш за високоплатена позиция с тия дипломи от 88-а и без сертификати за завършени курсове по UX дизайн, B2B и B2C маркетингови стратегии? И без познания по фински, за Бога! Та ти дори до оня ден не знаеше как да си поръчаш пица през мобилно приложение, ако не ти беше показала племенницата…
Изследване, проведено oт Forbes през 2019 година, показва, че жените „на определена възраст“ са най-очевидната жертва на икономическия дисбаланс между половете, който така и така съществува от десетилетия.
Разбира се, има страни, в които успешно са се преборили със сексизма и (донякъде) ейджизма на работното място. В Норвегия например жените са считани за по-ценен държавен ресурс дори от нефта, добиван в Северно море. Високите постижения в областта на равенството между половете, както и активното участие на жените на пазара на работна ръка са две от главните причини страната да бъде една от най-проспериращите в света.
Освен това в никоя скандинавска страна не се гледа с укор и/или съжаление на необвързани жени, които по една или друга причина са решили да станат майки чрез инвитро процедури на „бабешка“ възраст. Но, разбира се, говорим за общества, които с добронамереност и мъдрост вървят нагоре по еволюционната пътека, оставяйки зад гърба си унизителни стереотипи и практики, в които други общества все още са затънали като пате в кълчища и скоро няма да има измъкване оттам.
Синдромът на Дориан Грей***
От незапомнени времена човечеството е приело ролята на адепт, коленичил пред култа към младостта. Темата за вечната младост вълнува хората днес по същия начин, както и преди две хиляди години. Тя е свещеният граал на нашето съществуване. Мислим си, че ако открием граала и отпием от него, най-после ще намерим щастието – ще бъдем завинаги на 25, красиви во веки веков – без ботокси, филъри и филтри.
В процеса на търсене на това щастие обаче някак успяхме да сътворим един коравосърдечен, късоглед свят, в който нормалният процес на остаряване се превърна в болест, в недъг, от който всички, в по-голяма или по-малка степен, се страхуваме ужасно. Това нямаше да е така, ако обществото, мълчаливо и политкоректно, тоест с прикрита неприязън, изтиква встрани представителите на попрехвърлилите определена възраст – също както злоядото дете прави с броколите и морковите в чинията си, защото, сравнени с пържолата, те са си направо гадни.
Чувството, че с всяка следваща свещичка на тортата, ставаш все по-невидима, по-ненужна и по-недостойна в очите на другите да търсиш любов и признание, е по кафкиански смазващо.
Защото и ти, скъпа ми приятелко, като Кафка си разбрала, макар и да не го знаеш кой е тоя, че си едно „крехко същество, съставено от незначителни възможности“, и колкото повече остаряваш, толкова по-незначителни стават тези възможности. А тортата от друга страна става все по-бързо залепващата се по бедрата ти…
Затова и си мечтаеш и ти като суетния герой на Оскар Уайлд да си имаш един портрет в килера, който да се спаружва и сбабичосва вместо теб. Пък майната й на жестоката цента, която плащаш за чудото.
Как да сритаме задника на ейджизма
Настоящето десетилетие е обявено от СЗО за десетилетие на глобална борба с възрастовата дискриминация. Явно се е стигнало до обявяване война на ейджизма, защото вече не върви да замижаваме пред вредите, най-вече психологическите, които той нанася на хората на средна и по-голяма възраст.
Една от най-големите от тези вреди е вменяваното чувството за непригодност и ненужност. Чували сте, разбира се, да казват: „Младите да са живи, пък нас кучета ни яли“. Обаче знаете ли какво? Кучета има какво да си ядат – я кокал от прасе, я гранули за гладък косъм. Ние имаме задници за сритване и трябва да започнем от нашите собствени.
За да стане това, първо трябва да дойде осъзнаването, че никой, ама наистина никой на тоя свят, нито дори Шер, нито дори младите, на които възрастните хора им се привиждат като птеродактили и стегозаври, не е успял да обърне хода на времето.
И докато учените не разработят някакъв революционен метод за забавяне на естествените биологични процеси, ще трябва сами да вземем в ръце стареещите си тела. Правилата са прости и със сигурност не ги чувате за първи път:
Бъди активен.
Ходи редовно на зъболекар.
Насивай се добре.
Прави секс.
А да, и не забравяй, че „зеленчуци който не яде“, инфаркт на миокарда бързо ще го отнесе.
На второ място, трябва да се погрижиш да не зациклиш в аналоговата си версия, защото най-силното оръжие в ръцете на ейджистите е, че „ти нищо не разбираш от тия работи и затова няма да се справиш с работата“. Колкото и банално да звучи, никога не е късно да научиш нещо ново, да четеш, да се образоваш. Упражнявай ума си. И не само като решаваш судоку.
Не се страхувай от новите технологии, но също и от това да прилагаш вече наученото по времето на телефоните с шайба в дигитализираната реалност. И никога не забравяй, че знаеш кой е Граф Монте Кристо и за какво се използва уокменът, без да се налага да питаш Siri – за разлика от тийнейджърите с набутани в ушите бели пластмасови хлебарки, пред които кандидатстваш за работа!
Що се отнася до другата, по-тънката част, частта за душата, страхувам се, че какъвто и съвет да дам, ще прозвучи кухо, зазубрено и неприложимо. Затова ще кажа само това, което на мен помага да сритвам задници – своя и чужди.
Усещането да крачиш през живота със самочувствие и достойнство не се купува под формата на регенериращи серуми на клетъчно ниво и сутиени с чашка D. То е в оная, макар и колеблива понякога сутрешна доза кафе плюс увереност, че не всичко хубаво е вече зад гърба ти, а че тепърва предстои.
*Представителите на т.нар. Z поколение – демографска група, която обхваща хора, родени между 1995 и 2010 г.
**Gender ageism – Терминът означава “възрастова дискриминация въз основа на пола” и е изкован през 1969 г. от американския геронтолог Робърт Батлър.
***Синдромът носи името на главния герой в романа “Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд. Дориан е младеж с изключителна красота, която негов приятел-художник увековечава в портрет. Когато вижда готовия портрет, Дориан си пожелава завинаги да остане така красив и желанието му се сбъдва. Портретът вместо модела понася всички следи на времето, както и всички негативи, които оставащият вечно млад Дориан предизвиква с действията си – злоба, омраза, несправедливост.
Вижте още:
