Мадама с тежък грим, тип кифла, носеща под мишница кученце порода чихуахуа или йоркшир – това е обичайна гледка днес. Тя обаче има неочаквана и пикантна предистория.
Спомнете си „Дамата с хермелина“ на Леонардо или други портрети на ренесансови дами с кожени яки или пък държащи в ръцете си малък гризач: норка, пор, хермелин или катеричка. Тези мили животинки не са екзотика или глезотия, те са изпълнявали важна функция: ловяли са бълхи.
Защо бълхите са били такава напаст: Средновековието и Ренесансът в Западна Европа не са били добри времена за вещиците. А покрай лова на вещици масово се избивали и котките, понеже ги смятали за верни помощници на вещиците. Намаляването на котките довело до увеличаване на плъховете, а те разнасяли бълхи.
Другият фактор за размножаването им, разбира се, била липсата на елементарни хигиенни навици и тежка подозрителност към добродетелите на банята.
И докато учените разсъждавали над златното течение и търсели философски камък, бълхите необезпокоявани пирували с хората. Никой не се учудвал, когато, увлечен в разговор с някоя знатна дама, забележел, бълха да пробягва през деколтето й. Палавите французи даже ловяли тези бълхи и си ги пазели като скъп спомен от възлюбената.
Наред с фриволностите обаче, малките гадини носели ред неудобства, освен рискове от зараза. Пищните тоалети на практика никога не се перяли, така че самите те се превръщали в развъдници. Заможните граждани открили интересен начин да се пазят от бълхите и започнали да носят кожени яки, които да привличат бълхите.
Друг начин за справяне с проблема бил живата животинка – та оттам са всички онези портрети на дами с хермелини, норки и кученца.
А тъй като бълхите са демократични, те тормозели и бедните, наред със знатните. Затова селяните и бедните граждани пускали кученцата си в леглото. Освен козина, животинките притежават и по-висока телесна температура от тази на човека, така че бълхите ги предпочитали, а гризачите и кученцата ги ловяли със зъби от козината си. Та това е историята на произхода на днешната мода: кифла+чихуахуа = палава кифла.
Друг вариант за борба с бълхите били красивите малки „срамни кутийки“ от слонова кост, стъкло или порцелан. Те имали дупчици и отверстия, вътре слагали мед или кръв и се смятало, че миризмата привлича гадинките, а вендъж влезли, те се залепяли в меда и повече не можели да излязат.
