Обещах си тази година да не гледам дори и един епизод от „Ергенът“и в интерес на истината досега успявам стриктно да спазвам обещанието си. Не че мисля, че ще оглупея от гледането му, нито че ми е под достойнството да харесвам нещо развлекателно.
Просто следих от началото до края втория сезон на предаването – донякъде за да търся в него теми за текстове, донякъде за да се наслаждавам на гузното удоволствие от наблюдението на сеир. Популярното риалити обаче ме натъжи със сексисткия си наратив, макар и да съм убедена, че почти всичко в него се случва по сценарий. Естеството на сценария все пак има немалко значение.
Вчера сутрин, докато купувах храна за домашния любимец, по включения телевизор в зоомагазина попаднах на сутрешен блок, където се разглеждаше важната тема
Няколко бивши Ергенки от познатия ми сезон се бяха събрали да философстват по въпроса.
Доколкото знам от своя приятелка, момичето, което е или не е участвало в потенциалния секс, е много младо, с тежка семейна история и минало, свързано с домашно насилие. Тоест, поредният човек, чиито лични травми се експлоатират от продуценти в името на сензацията и високия рейтинг. Но това отдавна вече не е новина за почти никоя медия.
Вижте още:
Не защото ми е мъчно, че в сутрешните блокове и предавания често се обсъждат пълни глупости – вече съм свикнала с това. Не и защото популярната култура представя секса, който за мен е едно от най-красивите, сближаващи, нужни и желани преживявания между хората, като сеир и понякога като нещо средно между повод за срам и повод за гордост.
По друга причина.
А именно, че видяното ме накара да се замисля как предаване като „Ергенът“ изключително успешно и буквално интерпретира един сюжет, който е дълбоко заложен в нашето възпитание и ми се струва, че продължава да бъде и при поколенията след нас.
Този сюжет е следният: жената трябва да внесе всичко в една връзка – страстта, уюта, разбирането, компромисите, израстването, търпението, прошката, благодарността, грижата и безгрижието едновременно, но и скромността и неочакването на нищо в замяна, освен на това да бъде избрана, харесвана, евентуално с повечко късмет и старания – и обичана…
Мъжът от своя страна трябва да внесе the thrilling excitement of just standing there, както казваха в едно друго далеч по-забавно риалити, което преди следях – RuPaul’s DragRace.
Досущ като в „Ергенът“ една жена следва да подходи към връзка с въпроса „как бих могла да го спечеля и задържа“, а мъжът – с убеждението, че „аз съм наградата тук“.
Нека уточня, защото в говоренето по оста мъже-жени често има неразбирателства – обобщението ми не се отнася нито за жените, нито за мъжете като за такива, а единствено за очакванията, които се залагат към половете и които повече или по-малко успешно, понякога се залагат и в собствения ни манталитет.
Независимо на кого му харесва и на кого – не, старото разделение, че мъжът издържа дома, а жената го поддържа, вече не е валидно в наши дни.
Днес разполагаме с разноообразие от опции и варианти, каквито сърцето ни иска, умът ни приема, а джобът ни позволява, за ужас на роднини и доброжелатели. Обаче тропите и наративите, които се говорят за и на мъжете и на жените, си остават същите.
Чували ли сте да се казва на малко момче: „Хайде, ела да подредиш приборите на масата, че какъв домакин ще ставаш иначе някой ден?“, „Браво, мойто момче, чистник от малък!“, или да се очаква от него да знае откъде се пуска пералнята и как се сортира прането по цветове?
А чували ли сте някой да казва за майка: „Хей, златен човек, излязла е в събота с количката да отмени мъжа си да си почине той малко, дано да има повече такива майки!“? Ако не това – значи може би сте чували да питат момче с къси гащи дали момичетата няма да го помислят за лесен в това облекло?
Невинни дреболии, поне нa пръв поглед, но реториката, която използваме се определя от общественото ни съзнание, и едновременно с това го възпроизвежда.
Чували ли сте да предупреждават мъж да не „пуска“ на първа среща, защото това би означавало, че не уважава себе си, наистина, чували ли сте? Чували ли сте мъж да бъде питан дали е готов да гледа роднините на жена си, като остареят?
Когато мъж върши домакинска работа два часа седмично – той помага.
Когато жена върши домакинска работа два часа седмично – тя се скатава.
Когато мъж кара партньорката си да свърши в леглото – той е бог на секса.
Когато жена кара партньора си да свърши в леглото – това е в реда на нещата, в противен случай тя е дърво.
Когато мъж изкарва много пари – това е „евалата, брат ми“.
Когато жена изкарва много пари – тя компенсира други липси и скопява мъжете.
От Ергенката в живота се очакват приблизително същите неща, които от Ергенката в „Ергенът“, само че повече.
Да не бъде ревнива, но все пак да се пребори с другите жени за сърцето на избраника, обаче да го направи с усмивка и без драма, с вътрешно достойнство, но без да е надута.
Да носи на майтап по отношение на себе си и да има чувство за хумор, но да не се шегува с него все пак.
Да има нужда от него, но да не изглежда нуждаеща се.
Да се поддържа, но дискретно, така че никой да не разбира, че се е поддържала, и да не говори за глупости като грим, дрехи и тренировки.
Да е окей с неговото остаряване, напълняване или оплешивяване, иначе би било повърхностно, но също така би било гнусно, ако тя остарее, напълнее или оплешивее.
Да се усмихва на комплименти тип „забавна си като за жена“ и „не мога да повярвам, че гледаш футбол“, но да не прави комплименти тип „хигиеничен си като за мъж“ или „не мога да повярвам, че имаш нормални човешки емоции“.
Да е образована и начетена, така че да води интересни разговори с него, но да не се натиска да налага своите теми, напротив – да се съобразява с интересите, които той има, но без да дава вид, че се е съобразявала.
Без да го показва, да знае по-добре от него, но не за да го поправя, а за да го допълва.
Да е отворена да чува, когато той ѝ обяснява като факти мненията си по въпроси, по които тя знае фактите.
Да създава слънчев и поддържан дом, но да не говори за умората, свързана с това и да не ѝ личи, че се е занимавала с домакинство.
Да иска секс и да си личи, че иска секс, но без да го манифестира по директен начин, който ще я накара да изглежда агресивна или евтина.
Да е само негова, освен ако той няма други фантазии, и да е благосклонна да затвори очи и да не направи драма, ако той е погледнал встрани.
Да не отказва да ѝ платят сметката, но да е винаги готова тя да си плати сметката, и да преценява интуитивно в зависимост от ситуацията кое от тези две неща ще го зарадва и кое ще го обиди.
Да бъде самостоятелна и силна, но никога да не се самоопределя като самостоятелна и силна.
Да проявява добронамерена снизходителност към снизхождението.
Да роди, но да изглежда и да се държи, сякаш не е раждала.
Да не го отхвърля и да не приема драматично, когато той отхвърля нея.
Да му дава пространство, но да остава незабележимо наоколо, в случай че потрябва.
Да прави компромисите, но да не ги кара да изглеждат като компромиси.
Да е щастлива сама по себе си, без да чака на него за това, и да допринася за неговото щастие, но без да личи, че се е старала.
Да е готова да изслуша, но да не разпитва.
Да е на разположение. Но да не изглежда като даденост. И да не изисква той да е на разположение насреща. Това би било заробващо.
А тя да е щастлива и благодарна за това.
Да ѝ е достатъчно, но да не ѝ е прекалено.
И да се радва, да иска това. Но не твърде много. Иначе ще изглежда обсесивна, а това не е секси черта…
Вижте още:
„Евгени, аз привличам ли те???“ и триумфът на самоунижението
