Падала съм на асфалт, на пясък, на земя, на теракот, на гранитогрес, на сцена, на дансинг, от колело, от водно колело, от бор, от черница, от лост, от мотор, от скейтборд, от сноуборд, от пиянство, от кънки, пред Мимас, пред Народния театър, пред момчета, които харесвам, в различни квартали, градове, държави и села.
Някои от тези падания са били болезнени, други – унизителни, трети – смешни. Голяма част от тях – зрелищни. Когато паднах на собствената си сватба и 130 човека видяха как подхвръквам във въздуха като гигантско колибри по гащи на кученца, след което се строполявам като скъпо гримиран труп с испански воал, реших, че съм достигнала апогея на публичните си излагации тип “падане”. Нищо подобно.
Днес въведох нова дисциплина и паднах НА ФЕРИБОТ. Както се движех плавно и грациозно към колата, за да видя дали изчезналите ми пари не са там, се спънах в една издатина от онези незнайно защо оцветени в жълто издатини на входа на ферибота. В онзи момент на летежа, в който, знаете, човек за миг се чуди дали ще се приземи където е паднал или в някое друго измерение, чух отвисоко гласа на вселената, звучащ малко като гласа на мъжа ми, но по-отегчено: “Ааааабе, Цвети бееееее”.
След секунда бях на колене, а след три – вече се изправях сред притеснени и развеселени възгласи на чужди езици. Погледнах нагоре, към небето, където два балкона туристи гледаха пърформанса и може би вече залагаха дали ще се изправя.
Почувствах се удовлетворена. Да се изложиш е не просто човешко, то е здравословно. Излагането действа като мехлем за болезнения нарцисизъм, който мъчи човека. То извисява духа, възпрепятства „взимането насериозно“ и подтиква хората да бъдат нещо по-готино от „готини“ , а именно да бъдат смешни.
Да станеш за смях е благороден и алтруистичен акт и не бива да го посрещаме със стеснение, а с гордост.
Никой не е бил презрян заради това, че се е изложил, плонжирайки на неподходящо място. Хората ви презират, защото сте глупави, зли или прости. Не защото сте се пребили по нелеп начин или по време на разговор ви е изскочил сопол.
Толкова сме вторачени и устремени към това да бъдем сериозни хора, че забравяме колко по-хубаво е да бъдем забавни хора, които не всяват у другите тревога или завист.
Разбира се, човек може да се изложи и лошо. Ако заявите, че подкрепяте Волен Сидеров в желанието му демографската криза у нас да се бори със забрана на абортите, се излагате без да бъдете смешни. Ако обяснявате на висок глас как националната стратегия за детето е политическа стратегия за изземване на българските деца и предаването им на чернокожи хомосексуални двойки в Норвегия, отново ще се изложите без някой да се засмее.
Но извън дискурса на тъпите становища по важни теми, излагацията е нещо прекрасно. Лятото е тук. Излизайте навън, забравили да обръснете едното си бедро, спъвайте се в джапанките си и разказвайте вицове за Петка и Чапай все едно току що сте ги измислили.
Всичко е точно.
