…Ето това чух да казва едната ми дъщеря, върнала се от САЩ, на другата, прибрала се от Лондон за срещата на голямата им сестра в Охрид с брат им от Канада…
Без значение дали имаме едно дете или четири, всички ние махаме с кърпички на летището. Дали изпращаме на студентска бригада, на работа за кратко или на дълъг престой, надничаме във фейсбук, очаквайки да се означат, че са пристигнали и вече пият кафе с посрещачите.
Несъмнено, за многодетните семейства проследяването е по-сложно.
То често среща неразбирането на околните и недоумението – „Как така четири деца!? Вие луди ли сте!?”. Обясняваме, че сме имали по две от предишния си брак и сега, живеейки заедно, сме с децата си. Доста дразнещ е дебелашкият смях, последван от „Да, бе! Твоите и моите бият нашето…”
Хората умират да си правят бързи изводи и заключения, да се водят от стереотипите си.
Живеем под наем. Запознали сме се със съседката. Тя е разказала за нас на домоуправителя. Прибираме се по стълбите, натоварени с торби и го чуваме да я пита : “Тия роми кога ще се настаняват?”. Представяме му се, обясняваме, че сме възпитани, добре образовани – няма да изкъртим паркета и да напалим огън. Нямаме кон с каруца. Няма да търчим по стълбищните площадки и да вдигаме врява. Той невярващо маха с ръка – „Абе, щом имате четири деца…”
В училище се оказва по-сложно за обяснение. „Защо дъщеря Ви казва, че има трима братя и две сестри?!” – „Еми, защото има трима братя и две сестри. С братята си има общ баща, а сестрите дойдоха с втория ми брак…”.
Времето напредва. Появяват се внуци. Бащата на децата ми си има момченце. Внуците са по-големи от чичото – той износва дрехи, ползва техни таблети и компютри…Те си играят с него и мило му казват: „Мислехме да те бием на играта, ама нали си ни чичо…”
Идва съседката на вилата и пита чия е котката. Да знаела, че е наша, но на кого. Кой на кого е син, внук, баща, братовчед, чичо…Сложно е за обяснение, затова я излъгвам, че сме италиански цигани, които знает добре езика й. Млъкна малко…
Въобще, ако не можете да понесете хорското любопитство, въпросите, намесите, неразбирането и враждебното отношение, ще ви е трудничко да живеете с много деца от различни бракове.
Но, ако обичате динамиката, стреса, шока и веселието, ще ви е лесно.
Защо ви разказах това!? Защото все още ни държи любовната тема от Св. Валентин. Хората още говорят за любов – седмицата е такава, но се оказва, че някъде празнуват и седмицата на психичното здраве.
Все е по темата!
Наздраве!
