Въпреки по-актуалните теми в новините напоследък, едва ли сме забравили COVID-19, пандемията и локдауните. А дори и да мислим, че сме, най-вероятно нашите тела и подсъзнания още не са. Двете години, през повечето време от които бяхме предимно у дома, са оставили все още своя отпечатък. Особено внимание на този текст би било редно да обърнат тези от вас, които живеят сами. Те са прекарали твърде много време без хора наоколо, без някой да ги изкоментира отстрани, в топлия уют на своята самота и свобода откъм съобразяване с нещата и човеците наоколо. Но е дошъл моментът да се погледнем честно и да си кажем – не е ли време да разкараме от ежедневието си навиците от саможивия период на съществуването си. Ей тези навици:
До магазина и до кофата за боклук с домашните дрехи
Това си е класика и няма лошо. Обаче нека да хвърлим едно око в огледалото и да се видим, преди да излезем в обществото, па било то и кварталното такова. И може и да забележим петната на суичъра, на педя под брадичката, от кетчуп, ребърца или кисело мляко, твърде домашните бабини чорапи, издутите „колене“ на долнището или оръфаните пантофи за навън. А след като ги забележим, може би да усетим желание да облечем нещо друго. Било то и само за до магазина.
Мазната коса на кокче и готово
Това е като предното, но не за дрехите, а за хигиената ни. Разбира се, повечето от нас знаем (надявам се, заради екстремни ситуации като например преходи в планината без топла вода в хижите), че къпането липсва само първите няколко дни, после се свиква. Но вече животът навън е по-активен. Добре е да се върнем към по-редовните навици за миене на косата, лосиончета, кремчета, парфюмчета и всичко останало, което уважението към себе си може и да не изисква задължително, но към другите – малко повече.
Вижте още: Лошите навици, които развихме, докато работим от вкъщи
Презапасяване
Да, и сега имаме, макар и различни, поводи да заредим шкафовете, килера, гаража (кой каквото има) с някои определени стоки. Но поне да се опитаме, минавайки в супера покрай регала с тоалетна хартия, да не мятаме няколко пакета към покупките ей така за всеки случай, по стар навик.
Ръцете отвън
Това е напомняне към братята мъже. Добре е хората, сред които сте, да виждат и двете ви ръце. Ясно е, че у дома, на дивана, пред телевизора, когато поне едната е на топло, това действа успокояващо, създава чувство на защита от външния свят и неговите опасности, освен чисто игривия момент. Но като сме по-често сред хора – не бива.
Свободно почистване по инерция
В нормалния живот внимаваме, като си бъркаме в носа, да нямаме свидетели. Понякога може да не се усетим и тогава, по време на задръстване, сами в колата, да чоплим нослето и да разглеждаме намеренето, а после рязко да се сепнем, че от съседната лента няколко чифта очи разглеждат нас. Инерцията в тези действия от силния навик доскоро да си го правим необезпокоявани, когато си поискаме у дома, е голяма и може би е трудно да я пресечем от раз, но – както казват източните учения – бъдете съзнателни. Така може би ще успеете да пречупите навика.
Вижте още: Неприятните женски навици, от които се срамуваме
Същото се отнася и за чопленето с нокът между зъбите. Както и за онова отривисто движение с малкия пръст в ухото. Виждал съм хора в градския, на улиците, в ресторанта да правят всяко от тези неща. Като се усетят, потъват лекичко в земята от неудобство, но хайде, да бъдем толерантни още известно време, вероятно и ние го правим, без да се усетим, пред други, докато свикнем отново с обществото.
Свободно издаване на телесни звуци
Нахранили сме се, хубаво ни е, пък се оригнем. Няма лошо. Никой не ни наблюдава, все пак сме си яли за пореден път сами на дивана. Да внимаваме обаче дали не сме свикнали толкова с това, че изведнъж да се окажем навън, в ресторант, с други човешки същества, а неусетно сме пуснали тигърския звук. Същото се отнася и за газовете. Много е приятно чувството за свобода насаме у дома в това отношение. Но вече сме сред хора. Контрол малко трябва.
Говорим си сами
Това си е нормално и човешко. Особено когато в дългите периоди сам у дома имаш нужда да чуеш нечий глас (освен по телефона и по Zoom), па бил той и твоя собствен. Понякога това помага чисто организационно, докато описваш на себе си какво правиш в момента или какво трябва да свършиш след малко. Навън обаче – на улицата, в градския, в офиса на бюрото си – може и да не те разберат правилно.
Вижте още:
