5 начина да избегнем драмата в живота си

| от MamaMia |

Няма какво да се лъжем. Драмата е част от живота, и то, за разлика от щастието, напълно неизбежна.

Има обаче драма, която няма как да пропуснем и през която следва да преминем, и такава, която идва от правенето на мухата – слон и може да бъде избегната.

Защото драмата често се „самосъздава“ от хора, които имат вторични печалби от нея: хора, които страдат от липса на внимание и вълнение в живота и имат нужда от съпротивление, за да се чувстват смислени. Затова, ако искате да избегнете излишните драми, научете се да поставяте здравословни граници, да избягвате контактите с професионалните търсачи на драма и да се фокусирате върху собствения си живот.

Но преди всичко, си задайте въпроса вие от кои сте. Искате ли да живеете спокойно или се чувствате живи, само ако има какво да преодолявате? Копнеете ли за гладък и безпроблемен живот, или предпочитате да се борите, да губите, да печелите, и да минавате през всички житейски крайъгълни камъни шумно и зрелищно? Кара ли ви драмата да се чувствате живи? Интересни ли са ви интригите на другите, въвличате ли се в тях?

Дори да установите, че обичате драмата, това не е нещо непременно лошо, не се самобичувайте. Всичко осъзнато има потенциала да бъде променено. Ако искате да бъде променено.

В случай, че желаете живот с по-малко драма и повече спокойствие, ето няколко неща, които може да направите:

Направете преоценка на отношенията си

Какви хора ви привличат? Има ли в обкръжението ви мнозина, които се нуждаят от непрекъснато внимание и обгрижване? Опитайте се да минимизирате влиянието на пристрастените към драмата върху собствения ви живот. Това може да е особено предизвикателство, особено ако такива хора са родителите ви, децата ви или партньора ви. Случва се. Но не е невъзможно да го направите, особено ако имате искрена мотивация да водите спокоен начин на живот и не криете от себе си, че ровичкането в проблемите на другите ви дава нещо, което не може да си доставите по по-здравословен начин.

Помислете кои са хората, с които ви е лесно да общувате. С кои ваши приятели комуникирате пълноценно, без да се напрягате, с кои може да споделяте и в същото време да ги изслушвате, когато те ви споделят? На кои приятели искате да се обадите по телефона, просто за да ги чуете?

Това вероятно са хората, които не носят драма в живота ви. Дръжте ги близо до себе си.

Разбира се, понякога някой може наистина да се нуждае от времето и подкрепата ви, защото животът му се е обърнал наопаки и той разчита на вас да му помогнете да премине през кризата. Да бъдеш добър приятел включва едно своеобразно разширяване на собствените граници, временно загърбване на егото и прекарване на повече време с човек, който в този момент се нуждае от вас: това не е драма, а приятелство.

Но ако около вас има хора, за които знаете, че когато името им се изпише на екрана на мобилния ви телефон, те ще искат някаква услуга от вас или ще ви натоварят с двучасова мрънкаща тирада и обилна информация за своето състояние, без изобщо да се интересуват от това как сте вие, гледайте да установите с тях едни прозрачни, но здрави като бетон граници, и не им позволявайте да ги преминават.

Обърнете внимание на това как взаимодействате с другите

Бъдете присъствени. Научете се да слушате и наблюдавате, преди да скочите в дълбоките води на разговора, особено ако той се характеризира с особена реактивност и емоционалност от другата страна. Ако усетите, че човекът отсреща е свръхемоционален и драматичен, установете доловима дистанция. Не се чувствайте задължени да предлагате съвети и решения на проблемите, които излагат пред вас. Понякога е достатъчно просто да сте там и да чуете другия.

Ако човекът отсреща започна да се ядосва, че не влизате в мътните води на драмата заедно с него, и ви обвини, че не го разбирате и сте неблагодарни лайна, които не познават емпатията, обяснете максимално кротко как се чувствате, когато обилно ви залива с катастрофичността си. Или просто обърнете масата и си тръгнете.

Фокусирайте се върху собствения си живот

Собственият ви живот би трябвало да бъде най-важен за вас. За добруването и растежа ви е от изключителна важност да поставяте себе си на първо място. Знаете – същото инструктират и стюардесите преди полет: първо собствената маска, после тази на другите, дори на детето.

Уви, много хора считат, че да бъдеш добър човек означава да жертваш времето и дори здравето си, за да помагаш на другите. Това може и да е вярно до някаква степен, но винаги на първо място трябва да сте вие и само вие. Това не е злонамерен егоизъм, който ви превръща в себичен, самодостатъчен звяр, а фундамент на възможността да живеете смислено и алтруистично и да помагате на другите.

Ситуациите, които налагат истинска саможертва в живота, са изключително малко и повечето от нас са виждали такива само по филмите. Повечето „ежедневни“ саможертви се базират на някакво тлеещо чувство за вина или криворазбран героизъм и обикновено не водят до нищо добро.

Граници, граници, граници

Установяването на граници ви позволява да поддържате контрола върху отношенията си с другите. Ако имате яснота за това какво може да направите за някой друг и какво не може и няма да направите, ще ви е много по-лесно да не позволявате да бъдете всмукани в чужди драми и интриги. Заявяването на граници изпраща послание до околните, че не могат да прекаляват и да злоупотребяват с вас.

Асертивността рядко е вродено качество и понякога е много трудно да се формира и поддържа, но е безкрайно ценно и ще си направите огромна услуга, ако работите в тази посока.

Развийте стратегии

Понякога, особено когато сме по-млади, може да се случи да бъдем погълнати от ситуация, която е толкова стресираща, толкова наситена с драма и толкова фрустрираща, че след като я напуснем, сме абсолютно изтощени и изсмукани, лишени от сили и желания. Това обаче може да е полезен урок и да ни даде насоки за какво да бъдем нащрек вече в по-зряла възраст, така че да не бъдем смлени от чужди драми.

Не можем да променим хората, нито да ги поправим. Само те могат да го направят. За сметка на това понякога, ако поддържаме тяхната любов към драмата, ако одобряваме неадекватните им стратегии за справяне и с съгласяваме с тях за всичко, можем да им направим лоша услуга и да ги подкрепим в едно поведение, което, в крайна сметка, не е здраво.

Затова прекалено инвазивното включване в чуждите проблеми не е алтруизъм и геройство, а по-скоро  безхарактерност, непукизъм и невъзможност за отстояване на собствените интереси и възгледи.

Понякога е по-добре да останем неутрални, логични и емоционално хладни. Така можем едновременно да предпазим себе си и реално да помогнем на търсачите на драма, чиято подсъзнателна цел е да ангажират още и още хора с проблемите си.

Колкото повече, толкова по-весело. Но за кого?

Вижте още:

Пристрастени към драмата: уви, много двойки не могат по друг начин

 
 


Повече информация Виж всички