В края на юни излезе доклад на АгенциятанаООНза сексуалното ирепродуктивно здраве (UNFPA), който анализира състоянието на световното население през 2020 година.
Според данните, изнесени в доклада, за последните 50 години в света „липсват“ 142,5 млн. жени, като от тях 45,8 млн. са „липсващите“ в Индия, а 72.3 млн. – в Китай. Двете страни са отговорни за 90 – 95% от около 1,2 млн. до 1,5 млн. липсващи раждания на жени годишно, заради полово обусловената пренатална селекция.
Анализът е озаглавен „Срещу моята воля – дефиниране на практиките, които вредят на жените и момичетата и спират равенството“ и се фокусира върху три основни нарушения на човешките права на момичетата: женско генитално осакатяване(около 4.1 милиона момичета в света тази година ще бъдат подложени на унизителната и осакатяваща практика с женското обрязване), омъжването на деца и екстремната омраза към дъщерите за сметка на синовете.
„Вредните практики срещу момичетата причиняват дълбока и оставаща травма, която ги лишава от правото да постигнат пълния си потенциал“, казва изпълнителният директор на UNFPA д-р Наталия Каем.
В доклада се споменават освен това и още около 19 практики, застрашаващи живота и здравето на жените. Между тези практики са смачкване на гърдите (breast ironing се практикува в Чад, Гвинеа-Бисау, Того, Бенин, а в Камерун почти една четвърт от момичетата са със смачакани гърди), тестване за девственост и други.
Но какво означава „липсващи жени“?
С този термин се наричат жени, които липсват от населението, защото са били убити или в утробата на майката (пренатална полова селекция) или в рамките на 5 години след раждането (постнатална полова селекция). Тези практики се осъществяват в култури, в които животът на жените се смята за малоценен за сметка на живота на мъжете. Индия и Китай са първенци в това отношение, като според доклада, Индия има най-високият процент на извънредна женска смъртност – 13,5 от 1000 раждания на момичета завършват със смърт, а около една от девет смърти на жени под петгодишна възраст се дължи на постнатална полова селекция.
Всъщност в световен мащаб извънредната смъртност на бебетата от женски пол след раждане намалява спрямо пика от 2 млн. годишно, отбелязван между 1970 и 1990 година. Между 2013 и 2017 година около 460 000 момичета в Индия„липсват“ преди или след раждане. В две трети от случаите смъртта на женските бебета се дължи на полова селекция още в утробата, а в една трета от случаите става дума за смърт след раждане.
Но общо броят на „липсващите жени“ се е почти утроил през последните 50 години – от 61 млн. през 1970 година, до сегашните 142,5 млн, защото с навлизането на възможностите да се определя полът на бебето още в утробата, жените, които не искат дъщери, могат да абортират още по време на бременността и го правят по-често отколкото преди десетилетия.
АгенциятанаООНза сексуалното ирепродуктивно здраверазглежда и проблема с детските бракове – област, в която Индия отбелязва успех. Благодарение на усилията на властите, броят на детските бракове в Южна Азия е спаднал спочти 50 процента,ноостават сериозни проблеми като купуването на булка и осигуряването на зестра.
Според доклада в Индия 51% от младите жени без образование и 47% от тези с начално образование са омъжени до 18 годишна възраст. Ранните бракове важат само за 29% от младите жени със средно образование и само за 4% от тези с образование над средното.
Екстремните предпочитания на семействата в Индия към синовете, вместо към дъщерите обаче водят след себе си много сериозни, драматични и дългосрочни проблеми и в пропорцията на мъжете и жените в популацията. Този демографски дисбаланс има непредвидими последствия върху брачната система. Така и в Индия, където сватбата е почти универсална, много мъже не могат да си намерят съпруга просто защото няма достатъчно жени.
