„Хайде, кога ще разказваш за Япония?“
Това ме подканят всички близки и познати, откак се върнах от пътуването си преди няколко седмици. „Какво видя, кое те впечатли, кое беше най-хубаво?“.
Известно време не го признавах и пред себе си, но всъщност ми беше трудно да започна. Как се разказва един цял нов свят? И може ли човек да твърди, че го е опознал само за десет дни? Очевидно риторични въпроси.
Едва днес близък ми зададе първия наистина адекватен въпрос по темата, а именно: „Добре, де, а как човек вижда Токио, какво правиш, за да разгледаш града и да придобиеш представа за него при тези мащаби?“.
В този момент разбрах как се разказва Япония. Не се разказва.
Просто даваш най-доброто от себе си да видиш и усетиш това, в което сам намираш смисъл. И после споделяш парченцата си, без дори и за секунда да претендираш за представителност или да твърдиш, че си разбрал, проумял и опознал страната.
В Япония всеки пътуващ може да открие това, което си търси – традиция, модерност, архитектура и градоустройство, култура и изкуство, кулинарни изкушения, общуване, великолепни гледки и дребни детайли за снимане. Може би няма да открие единствено почивка, ако е тръгнал с такава нагласа, защото амбицията да видиш и преживееш максимално много е физически изтощаваща.
Без никакви претенции за изчерпателност и експертност споделям с вас малки съвети на човек, току-що преживял пътуване, което е било много хубаво, а е можело да бъде и много по-хубаво.
Моите препоръки са насочени повече към поведения, отколкото към места. Местата изберете сами.
Не отивайте с много хора, не отивайте с непроверени хора. Това принципно важи за всяко едно пътуване, но с особена сила за шанс, който на повечето от нас ще се случи не повече от веднъж в живота. Не го пропилявайте нито в размотаване, нито в съобразяване на кого му се ходи по магазини, кой е дежурен на кръгъл час в тоалетната, кой ще прави селфита и кой какво яде и не яде.
Но и не препускайте през забележителности, като че ли сте на щафетно надбягване. Не събирате печати за 100-те географски обекта.
Не отивайте с туристическа група.
Ако проучите внимателно и се ориентирате предварително къде ви се ходи и какво ви се прави, ще успеете да се организирате сами, ще се чувствате по-спокойно и свободно, и никой няма да ви обяснява като на стадо овце къде да се снимате и как да прекарате пет минути на място, където ви се стои половин ден и обратното.
Ще ви е нужно време да се аклиматизирате към часовата разлика – и на отиване, и на връщане, а без това привикване трудно ще се насладите на всичко, което ви предстои. Не икономисвайте от полети и изберете читава авиокомпания. И си отделете поне две денонощия за почивка след завръщането си.
Дори и единственият град да е някой от очевидните избори – Токио или старата столица Киото. Даже отделните им квартали са като малки отделни светове сами по себе си, а какво остава за разликата между самите градове.
Попътувайте из страната, без да се амбицирате да я пропътувате. Въпреки хубавите пътища и уредения транспорт, не си струва да прекарате в превозно средство 80% от престоя си. А някои неща няма да видите, дори да опитвате – вулканът Фуджи например е колкото внушителен, толкова и придирчив. Някои дни ще ви посрещне с ясно време, в други буквално може да се изгубите из мъглите му, и да не го видите, макар и на една ръка разстояние.
Местните хора често носят чадъри, за да се предпазят от слънчево изгаряне, дори при облачно време, заради спецификите на кожата си. Отварят чадър и само за ръмежи, на каквито ние генерално не бихме обърнали внимание.
Ако сте почитатели на историята и културата например, позволете си да видите и нещо ново и неочаквано, например супер технологичен квартал, пазар или музей на манга или на изкуствен интелект. И обратното. Оставете се да бъдете изненадани и се гмурнете в многоликостта на културата, не ѝ позволявайте да остане просто филмово клише за вас.
Можете да си вземете от тях, но имайте предвид, че те не са само хубави, а някои от лошите могат да ви изненадат неприятно. Ако си дръпнете такъв, можете да го върнете обратно, за да не вземете зла поличба със себе си. Логично, около най-туристическите локации ще има преимуществено лоши късмети, които са върнати от посетители.
Не пропускайте Златния павилион и огледалното езеро около него, които може да са ви познати от романа „Златният храм“ на Юкио Мишима. Обаче спокойно можете да предпочетете случайни малки будистки и шинтоистки храмове, които срещате по пътя си, пред „задължителните“ за обикаляне туристически обекти.
Архитектурата им ще е не по-малко традиционна и красива, а липсата на селфи стикове и строени туристически стада всъщност ще ви помогнат да почувствате по-духовна атмосфера.
Помислете кое е задължително – не според блоговете и класациите, а за вас самите спрямо интересите ви и си запазете ден и час. Иначе има риск да пропуснете най-желаните обекти, така както аз с мъка в сърцето пропуснах музеите на международния арт колектив TeamLab. Не допускайте грешката ми.
Говорейки за изкуство, природната картина на Япония е такова сама по себе си. Прекарайте време на открито, обърнете внимание на градините покрай дворците повече, отколкото на самите дворци. И растителността и поддръжката ѝ, от която личат уважение и разбиране към природата, ще ви донесат усещане за душевен покой и ще ви изпълнят с радост.
Сакурата цъфти между април и май, малко по-дълго в по-високите места. Местната флора обаче заслужава не по-малко внимание и без нея.
Но във всяка ситуация ще направят всичко възможно да се разберете с търпение и с усмивка и накрая ще успеете. Отделете си повече време за поръчване в заведение.
Не бъдете клишето за турист, който отива на ново място и най-напред търси световна верига за бърза закуска. Намерете си малко местно ресторантче, където се седи директно на пода – не всичко в менюто ще ви се стори окей, но ще има нещо и като за вас, обещавам.
Опитайте и ресторантите с грил плоча по средата на масата, където избраната храна се приготвя директно пред теб и с твое участие. Ако не консумирате животински продукти, почти навсякъде има какво да се грилова и за вас.
Непременно хапнете и сладкиши. И се пригответе, че миризмата на храна ще пропие в дрехите ви, така че не носете тоалет, който искате да облечете отново през пътуването.
Имайте предвид, че плащания се приемат с кредитна карта, а ако тя е към сметка в българска валута, може да бъде отказана. Обменете пари и носете в брой. И не се притеснявайте за цените – в почти всички европейски столици бихте похарчили повече.
Ще се влюбите в приказния микс от занаятчийски дюкяни, пекарни, книжарници, малки арт галерии, даже и ако като мен не сте почитатели на шопинга. Не пазаруването, а сблъсъкът с местната култура са забележителността тук. Дори щандовете, където се приготвят морски дарове по нехуманен начин, си заслужават да се видят, макар и да са разстройващи. Пазарът Нишики в Киото например е такъв тип пазар.
Както споделих по-горе, всеки от тях е свой собствен малък свят. Веднъж индустриален, модерен, търговски и претрупан до степен на дистопия, друг път спокоен, хармоничен и пълен с малки къщички, от които сякаш очакваш ей сега да излезе героят от любимото ти аниме и да тръгне за училище.
Въоръжете се с желание да вървите – в големите градове разстоянията понякога са огромни. Ако обаче се вписват в личните ви представи за пешеходно разстояние, си струва да ги извървите, за да усетите различния културен полъх, който лъха от всяка улица. Когато пътувате от един до друг град, набележете си спирка в село по пътя.
Япония предоставя възможности за изключително красиви кадри в микро и макро мащаб на всяка втора крачка. Особено ако не сте се вторачили в идеята да висите на опашка за селфи на местата, където всички висят за селфи, за да можете после да го качите в профила си и да имате снимката, която имат всички други хора. Ако излезте от идеята, че най-забележителното нещо във всяка точка на света, е близък план на главата ви или пък кадър с цялото ви туловище или 75% от него – ще видите, че Япония наистина има свойството да събуди спящия фотограф във всеки от нас.
Изключително приятен и подреден е, а и пътуването с него доближава до усещането да си местен човек.
С въпроса за усещането да си местен човек стигам и до една деликатна тема:
Уважение би било да посетите театър кабуки, японско караоке или чаена церемония. Да наемете кимоно, за да се мотаете с него из града, за да се правите на самурай или гейша, би било повърхностно и не много сензитивно.
Културите на другите хора не се свеждат единствено до карнавални костюми. Представете си само група необразовани чужденци, които се мотаят с потури и цървули из Несебър и помислете тези хора ли искате да бъдете.
Като цяло мислете, преди да действате – работи във всякакви ситуации. Добре е да помислите например дали тъжната история на кучето Хачико предполага да си направите ухилено или майтапчийско селфи до статуята му.
Ако се заговорите с местните хора откъде сте, повече от половината ще са чували за сумиста Котоошу и ще ви се зарадват. Можете да откриете български вина или кисели млека в специализираните магазни, а на места – дори тематична българска кухня. Малко във вариация на „когато американец сложи мартеница“.
Но дори японец да сложи мартеница, вие пак не слагайте кимоно.
*Всички снимки в текста са на автора
Вижте още:
