Това наистина е една история за луд късмет, която не знам как да обясня. Иска ми се да бях математик, статистик и да мога да сметна какъв е шансът това, което се случи, да се случи. Обаче не съм и не знам. Знам само, че ако не ми се беше случило, нямаше да го повярвам.
Нека е история в две части. Част първа разказва за това колко много си мечтаех да отида на един концерт. Харесвам изпълнителя от години и редовно се заигравам с идеята, но дати имаше сравнително рядко и все извън България. А аз нямам с кого да ида, кой ще ми се върже на акъла за такива неща. То си е направо нишово, само аз си го слушам тук.
Решавам, че ще го гледам с моя приятел Саша в Белград. Ще му ида на гости. Пуснали са дати и за събота, и за неделя. Добре де, ама докато ние се уговаряме и уточняваме – и хоп, разпродадоха се. На всичкото отгоре на моя приятел му подаряват билет. Той ще ходи! А аз – не! И той започва да ме успокоява, че за разлика оттук, там този изпълнител е популярен и със сигурност ще пуснат още дати, винаги така правели.
Те пък взеха, че наистина пуснаха. ЗА ПОНДЕЛНИК! Викам си – кой ходи на концерт в понеделник, това е несериозно. Почва се пак едно уговаряне и уточняване. Разпродаде се понеделник! Добре. Пускат ВТОРНИК! Сега, аз не знам дали мога да ходя по средата на нищото, по никое време, а и моят приятел така или иначе ще ходи в събота. Фен, фен, ама чак за два пъти в една седмица… не е такъв фен, какво да го мъча. Чудя се?!
Купувам си билет за по-малко от 5 минути и не мога да повярвам. Сигурно му е първият концерт в България, че и до нас. Късмет! Добре, ама… ОТМЕНЯТ КОНЦЕРТА. Няма пренасрочване, няма нищо, няма лъжа, няма измама. Връщат ми парите. Знаех си, че в България само аз си го слушам. Ех, пуст късмет.
Добре, добре. Всичко е наред. Още мога да ида в Белград, нали така? Да, ама и понеделник, и вторник се разпродадени, пуснали са СРЯДА. Викам си не. Отказвам се. Поне ще ида да се видя с моя приятел уикенда, може пък и да ми излезе късмет. Хората се отказват, препродават билети, всичко се случва, все ще се намери. ВЯРВАМ. Съответно почти отказала се, доста надяваща се, отивам случайно в Белград точно същия уикенд.
Междувременно моят другар вече е опитал няколко начина да ми намери заветния билет, обаче всичко си остава разпродадено и надежда не дебне от никъде.
Та понеже виждам, че няма май да ми се случат от само себе си нещата, почвам да ровя във Facebook събитието и да се свързвам с къде, който може и да има билет. И билети се продават много, ама за НЕДЕЛЯ. А аз в неделя по това време ще съм има няма някъде около границата Сърбия – България. Междувременно моят приятел е на работа и не може да ми помогне с търсенето. Добре, дишаме- издишаме. Има още 6 часа до концерта. ОММММММММММММММММММММММММММММММ
Част втора – споменах ли, че тази Арена събира има-няма 25 000 души? За сравнение Арена Армеец с добрите си дни събира докъм 15 000.
Та да, искам да ви кажа, че от 25 000 души никой, вдъхващ доверие, не търсеше да си продаде билета този ден. До 17ч., когато под един нов пост в събитието, един нов човек не обяви, че продава ЕДИН билет за СЪБОТА. Разбира се, аз веднага му писах, а той… не ми отговори веднага. Тъй като в Сърбия по стари данни един мегабайт данни е 25 лева, а бях навън, се прибрах вкъщи с подвита опашка. За всеобща изненада и късмет в 18:20ч. имах билет. Купих си го от това момче, което ми го прати онлайн, както го е получил. Пуснахме по една молитва да не го е продал на още петима, и се отправихме към арената. Всичко изглеждаше супер понеже с моя приятел щяхме да сме в съседни сектори, на един ред. Направих груба сметка, че между нас ще има едно 20-ина човека.
Идваше най-голямото изпитание – ще ме пуснат ли на входа или някой вече е сканирал този билет. Оказа се, че всичко е наред и минах безпроблемно. Когато обаче се обърнах да видя какво става със Саша, той притеснено ми махаше и обясняваше, че с техните билети има проблем и трябва да идат до офиса да им ги заменят. Добре, нали аз съм вътре. Намерих си мястото, изгоних само една група хора от него, и всичко беше страхотно, най-вече гледката към сцената. Първи ред на балкона. Мечта. Всички около мен вече са заели местата си.
Обаче Саша още го няма. Върнали ги три пъти до билетния офис. В 20:30 ,вече аха-да почне концерта, го виждам как стои и спори с жените до мен. Притесних се, какво става? Няма и две минути по-късно, ухилен до уши, Саша се настани на съседното място.
Наистина е било неговото място и от зала 25 000 човека, която беше напълно разпродадена, аз намерих един-единствен билет – този до него.
Вижте още:
