Къде ми отива времето? Нямам нито една свободна минута, а сякаш нищо не върша. Нищо не се случва, а не подвивам крак. Накрая на деня не забелязвам кога се е стъмнило, замислям се какво съм свършила, отговарям си „Нищо“… Но съм зверски уморена – падам и заспивам. В 9 и половина.
Да гледаш дете дори в собствения ми поглед се равнява на нещо, което се случва между другото, докато си продължаваш с живота. Всъщност онова, което ме съсипва, е точно този стереотип, това вътрешно мое и външно обществено очакване, че отглеждането не би трябвало да ти отнема цялото време и сили постоянно.
Че можеш и трябва да имаш живот и извън това. Аз обаче нямам. Вероятно затова и ми се струва, че НИЩО не върша… А то…
Май като го напиша така – и аз самата го разбирам по-добре.
Това означава, че от ставането й от сън в 7 часа, чак до 9-10 (с пауза за спане от около 2 часа на обед), тоест едни 12 часа – аз работя.
Ставаме, ходи се на гърне, обличам я, правя й закуска, слагам я да яде, събирам й яденето, зареждам съдомиялната, пускам я, изчиствам, играем, обличаме се, отиваме да пазаруваме, правя й обед, слагам й го, събирам го, приспивам я. Докато спи, има време само за домакинска работа: някой трябва да събере тези играчки, да изчисти разлетия сок, понякога се налага да се мине с прахосмукачка, да се сменят завивките. Да се пусне пералня. И тя се буди. Следва – обличане, слагане на закуска, обличане за излизане, излизане, прибиране, игра, вечеря, приспиване…
Именно някъде между тези ежедневни дейности тече и онова, което се нарича мой живот (тук публиката се смее заедно с актьора…) В този „така наречен мой живот“ аз трябва да се облека, да ям и да се погрижа за себе си – особено ако съм болна.
Сега добавете към уравнението и ходенето на работа.
Разбира се, то е възможно само при наличието на ясла (или баба у дома, но вече май изяснихме какво е положението с бабите напоследък…). Ходенето на работа не изключва гореизброените задължения, когато детето е болно, или е почивен ден. Или ваканция.
Затова и все по-добре разбирам жените, които НЕ УСПЯВАТ да се върнат НА РАБОТА след излизането си по майчинство. Та те не са спирали да работят през цялото време! И понякога е трудно да превключиш от домакинската работа и гледането на детето към професията си. Но за сметка на това ще чуеш назидателни приказки, независимо какво си избереш: „да останеш вкъщи“ или „да се върнеш на работа“. Ще разбереш – парадоксално, че на първото се гледа като на нещо, което изобщо е някак си маловажно, подразбиращо се, но абсолютно НАЛЕЖАЩО, докато другото е хм… ами все пак всички трябва да изкарваме пари, нали така? Второто е нещо, което се ОЧАКВА от едно човешко същество по принцип. Ще чуеш още и сексиски коментари как жените не са толкова добри в работата си, както мъжете… „Може би заради отглеждането на децата, а?“.
Онова, което остава неясно обаче е, защо това яко, ама яко бачкане – а именно гледането на дете – не се признава, подценява се и на него се гледа отгоре-надолу, особено от мъжката половина на човечеството.
Хей, жени!
Оставете ги, оставете ги тези мъже да гледат детето поне за няколко часа! Или се разделете с тях и ги оставете да гледат детето през уикендите! Оставете ги и ще видите какво означава хленчене, плачене, оплакване, главоболие, неразположение и копнеж за напиване, заминаване и разкарване оттук. Ще чуете колко е тежко да си баща. Ще чуете колко по-добре е да ходиш на работа…
И наистина е много по-добре. Защото тя се заплаща. И работният ден, дори при най-психо шефа и дори в най-токсичната работна среда – има начало и край, има уикенди и тийм билдинги. Има отпуска, има болничен и бонуси. Да ходиш на ИСТИНСКА работа е великолепно! Затова и повечето мъже го предпочитат пред това да стоят вкъщи с детето.
Вижте още:
Ако жена ви най-после започне да мисли за себе си – покрепете я
Те проумяват, че да отглеждаш развиващо се същество е прекалено тежко занимание. Затова предпочитат вие да го свършите и при това сякаш между другото. А ако все пак гледат детето, ще ви оставят домакинската работа. И ще се направят, че не разбират, че всичко това си върви в комплект: не можете да се грижите за дете, без да пуснете пералнята му с дрешките и сушилнята, и да го изкъпете, без да му измиете ваничката. Това е като да му направите обед, без да му сготвите, например – абсолютно невъзможно.
Така обяснено звучи ясно.
И въпреки феминизма, който ме обхваща – защото това, което пиша, е феминистки текст – отново не мога да проумея напълно къде ми отива времето. И съответно и защо дните ми изтичат през пръстите.
После ми става ясно, че „майчинство“ и „житейска криза“ са синоними. Точно както и „отглеждане на дете“ явно е синоним на „бърнаут“.
Вижте още:
Родители, имате ли бърнаут?
